Решение № 1 от 03.01.2022, Районен съд - Пирдоп

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. П. СТР., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „П.В.“ №16, подадена срещу Наказателно постановление /НП/ № ********** г., издадено от Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С., с което на основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП, чл.185 ЗДвП, чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП на жалбоподателя са наложени три отделни административни наказания - глоба в размер ** лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП /не съобразява поведението си с пътен знак Б2/; глоба в размер ** лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 ЗДвП /три- и четириколесно МПС се движи без аптечка/; глоба в размер на **** лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДВП /използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари/, като НП се обжалва в цялост.

С жалбата СТ. П. СТР. моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно- поради допуснати нарушения на материалния закон, на административнопроизводствените правила и поради необоснованост, НП № ********** г. по описа на РУ-П., ведно със законните последици- като осъди въззиваемата страна да му заплати направените разноски. Жалбоподателят твърди, че на **.09.****г. вечерта в гр.П., на ул. „Ц.О.“ /в частта, съвпадаща с участък от ПП I-6 „С.-Б.“- околовръстния път на града/, на около 100-150 метра след кръстовището с ул. „С.С.“, което преминал, движейки се от центъра по ул. „Ц.О.“ и на около 100 м. преди бензиностанция „Ш.“, при управление на л.а.

„*** 3** Д“, рег. № СО****СХ, собственост на брат му Н.П. С., към изхода на гр.П. в източна посока /прибирал се в гр.К., където живее/ видял зад себе си служебен полицейски автомобил с включени светлинни сигнали. Твърди, че се движил с позволената за населено място скорост /под 50 км/ч/, отбил веднага плътно до тротоара в дясно, актосъставителят и придружаващата го жена полицай слезли от колата, отишли до него и актосъставителят му заявил, че е извършил нарушение- не е спрял на знак „Стоп“ на кръстовището, при излизането му на околовръстния път в посока изхода на гр.П. към гр.П.. Твърди, че възразил да е извършвал такова нарушение и че всъщност е спрял на знака „Стоп“, но актосъставителят казал, че го е видял, че не спира, след което му разпоредил да слезе от автомобила и да покаже пожарогасител, аптечка и светлоотразителна жилетка. След като му ги показал, актосъставителят заявил, че аптечката, която била чисто нова- новозакупена и разпопакована за първи път в момента на проверката, за него „не е аптечка“, тъй като в нея нямало парацетамол, реванол и аналгин. Проверил го за алкохол с „Дрегер“, като пробата била отрицателна. Полицейският служител му заявил, че ще му напише акт, в който записал, че като водач не се е съобразил със знак „Б-2“, че няма аптечка, както и че използва „пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, като нарушенията били извършени в гр.П., на ул. „С.С.“ – „малко след кръстовището с ул. „Ц.О.“. Жалбоподателят твърди, че поискал да направи възражения, които да запише в акта, но това му било отказано, с обяснението, че актът е „на таблет“ и възражения в него не могат да се записват, а ако иска – да представи такива в 3-дневен срок. Твърди, че не е извършил нарушенията, за които му е съставен актът и за които е наказан с издаденото въз основа на него НП. Твърди, че нито в посочения час на **.09.****г., нито при движението си преди това, не е управлявал автомобил по ул. „С.С.“, както е посочено в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Сочи, че тази улица се намира в дясно /на запад/ от кръстовището, на което той е продължил в ляво /на изток/, но той не е навлизал, не се е намирал и не се е движил по ул. „С.С.“. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП има „описание на обстоятелствата, при които е извършено“ всяко едно от нарушенията, които се приема да е извършил и за които са му наложени административни наказания, като неспазването на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е особено фрапантно за вменените му нарушения. Твърди, че вместо описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са преписани законовите текстове 1 на чл.6, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.2, т.2 ЗДвП и на чл.104б, т.2 ЗДвП, без да е налице каквато и да е конкретика за случая. Допуснатите нарушения били такива на императивни изисквания относно производството и са особено съществени в случая и защото са ограничили правото му на участие и на защита в производството пред административнонаказващия орган.

Правото му на защита чрез подаване на възражения, било неоснователно отнето. При съставянето на АУАН били допуснати и други нарушения, които не са отчетени при преценката за неговата законосъобразност от административнонаказващия орган при проверката му по чл.52 ЗАНН. Нарушен бил чл.40 ЗАНН относно свидетелите. Невярно в АУАН било записано „нямам възражения“, тъй като жалбоподателят никога не бил заявявал, че няма възражения, а изрично поискал да направи възражения, но актосъставителят му отказал. С оглед на всичко това, обжалваното НП се иска да бъде прието за незаконосъобразно и отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят СТ. П. СТР. се явява лично и с упълномощения адв. С.П. от САК, който поддържа жалбата. В хода по същество на делото адв.П. заявява, че наказването и превенцията на нарушенията по ЗДвП е високоотговорна дейност с голямо обществено значение, но дейността на административните органи следва да е съобразена и да е в границите на това, което е определено по законова процедура като правомощия. Сочи се, че с третата санкция се стига до резултат, който е закрепен по недопустим начин в НП, накърняващ правата и законовите интереси на жалбоподателя. Недопустимо било да се съставя акт с липсващи реквизити по чл.42 ЗАНН, но и недопустимо било органът, който следи спазването за законосъобразно съставяне на АУАН, да толерира неизпълнението на задълженията на контролните органи, издавайки НП с такива тежки санкции като „лишаване от право да управлява МПС“ за голям срок, който в случая е 1 година и би лишил С. от възможността да ходи на работа, тъй като пътува, но най-важното според адв.П. е, че от събраните доказателства не се установява доверителят му като водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а и счита, че много са хипотезите на подобна квалификация /напр. организиране на гонки/, но в случая не ставало ясно от описанието с какви действия С. е извършил такова нарушение. Едва в съдебно заседание актосъставителят направил добавка, че става въпрос за „дрифтене“, което обаче не се установило и доказало. Напротив- установило се, че на посочената дата и в посоченото време доверителят му, в противоречие с това, което е записано в АУАН, не е извършил нарушенията, които се твърди да е извършил. Сочи се, че е налице разминаване в показанията на свидетелите и те не могат да установят къде, кога и как е извършено нарушението по т.3, а и показанията на актосъставителя не се подкрепяли от тези на свидетеля по АУАН. Относно факта дали доверителят му е спрял на знак „Стоп“, адв.П. счита, че следва да се вземат предвид показанията на свидетеля, който е бил в автомобила и е възприел спирането на знака и превключването на скоростите. Показанията на актосъставителя и на свидетеля по АУАН относно това нарушение счита, че не биха могли да са решаващи, доколкото тези свидетели са били на разС.ие, а и при движение зад автомобила спирането на знак „Стоп“ би могло и да не бъде възприето от свидетелите.

Адв.П. акцентира на неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението и счита, че това освен нарушение от формално естество е и свързано фактически с това, че е налице една необоснованост на констатациите в АУАН, съответно и в НП, защото се приема нещо, което фактически не е така. Сочи се, че полицаите- свидетели изобщо не си спомнят за отразеното нарушение с аптечката, същевременно има свидетел, който е видял разтварянето на аптечката от целофана. Адв. П. счита и че за характеристиките на водач на неговия доверител съдът не следва да вади аргумент от отразеното в справката му за нарушител, където фигурира осъждане за трагичен случай, за което обаче е настъпила реабилитация и С. си е изтърпял наказанието. С оглед на всичко изложено, се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски, представляващи 2 заплатеното от С. адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа всичко заявено от неговия упълномощен адвокат.

Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-П. също не взема становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На **.09.**** г. вечерта, полицейските служители от РУ-П. Ф.К. и М.Н. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.П., като на главната улица в града - ул.

„Ц.О.“ видели да се движи автомобил „*** 3** Д“, с рег. № СО****СХ, който преценили, че се движи по-бързо от допустимото, а полицай К. преценил и, че автомобилът поднася.

Последвали автомобила, без да го спират веднага, изчаквайки да премине през кръстовището на ул. „Ц.О.“ с ул. „С.С.“, където имало поставен знак „Stop“, целейки да видят дали ще спре на знака. Намирали се и се движели зад автомобила, когато той преминал през кръстовището, завивайки наляво по продължението на ул. „Ц.О.“, представляващо част от околовръстния път на гр.П.. Преценката на полицаите, наблюдавайки автомобила отзад била, че той не спрял, а само намалил на знак „Stop“.

Веднага след преминаването на автомобила през кръстовището водачът на полицейския автомобил – младши полицейски инспектор Ф.К. подал светлинен и звуков сигнал, за спиране на автомобила, който веднага отбил и спрял плътно вдясно. Полицейските служители предприели проверка, при която установили, че водач на спрения автомобил е СТ. П. СТР. от гр.К., работещ като учител в ОУ „Св.св. К.О.“ с.Ч., а негов спътник бил С.Д.К.. Пробата за алкохол на водача била отрицателна. При поискване водачът показал и оборудването на автомобила, към което се числяла и неразпечатана до момента „аптечка“, във вида, в който е била закупена. Полицай К. обяснил на водача, че ще му състави акт.

Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №498041 от страна на свидетеля Ф.К., с който срещу СТ. П. СТР. били повдигнати няколко административнонаказателни обвинения - за нарушения на чл.6, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.2, т.2 ЗДвП и чл.104б, т.2 ЗДвП. С.С. изявил желание да бъдат отразени негови възражения в съставяния му АУАН, но актосъставителят К. му казал, че това не е възможно, тъй като съставянето на АУАН „на таблет“ не позволява вписване на възражения, но може да ги депозира в законовия 3-дневен срок, което било направено и на 24.09.****г. С. депозирал своите възражения. Възраженията не били уважени от административнонаказващия орган и на база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № **-****-**** от 15.10.**** година на Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С. .

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства, а именно: разпит на свидетелите Ф. Г. К. /л.39-51 от делото/, М. ЕВТ. Н. /л.51-61 от делото/, Е.П.С. /л.61-64 от делото/ и С.Д.К. /л.64-71 от делото/; АУАН серия GA, №498041, съставен от Ф. Г. К. /л.10 от делото/; писмени възражения от С.С. до началника на РУ-П. /л.12 от делото/; докладна записка /л.13 от делото/; писмо от община П. с рег. индекс 1102**6/10.11.****г. /л.30 от делото/; справка за нарушител/водач на името на СТ. П. СТР. /л.3233 от делото/; 2 бр. служебни бележки от ОУ „Св.св. К. и М.“ с.Ч. и Езиков Център „АБС“ гр.П. /л.33-34 от делото/; диплома за висше образование на СТ. П. СТР. /л.35-36 от делото/.

АУАН серия GA, с №****/**.09.**** г., е съставен срещу лицето СТ. П. СТР. за това, че: на **.09.****г., около 22:50 ч., в гр.П., на ул. „С.С.“, малко след кръстовището с ул.