Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260209 от 17.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5474/2020
Вид
Решение № 260209
Подписан
17.01.2022
В сила
08.02.2024
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 5 474/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Н.Д.:

- 16 325,25 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г., на основание чл.

432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), плюс законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане;

- 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане;

- 399,54 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Я.Д.

– 2 256,60 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 4 125,16 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.Д. е със съдебен адрес – адвокат Я.Д.,***. З.

„Д.Ж.И З.“ АД е със съдебен адрес – адвокат Т.Х.,***, ж. к. „*******бул. Д-р Г.

М. Д.“ 1.

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за внасянето на 2 126,51 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ0,02Х200,00/6 653,01. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

[4] Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД като трето привлечено лице, помагач на ответника.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] И.Д. е заявил в искова молба от 18.06.2020 г., че на 01.01.2020 г. е участвал в ПТП, предизвикано от С.С..

От това ПТП И.Д. е получил:

- многофрагментно счупване на дисталната част на тибията с дислокация на фрагменти и луксация на тало-круралната става;

- счупване в дисталната диафиза на фибулата;

- вътреставен излив в тало-круралната става. От увреждането И.Д. е претърпял болки, страдания и неудобства. Той е заплатил и 16 325,25 лева за лечението си.

[6] Към момента на

ПТП гражданската отговорност (ГО) на С.С. е била застрахована при ответника З. „Д.Ж.И З. (ЗДРАВЕ). На

11.03.2020 г. И.Д. е поискал от ЗДРАВЕ да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП. ЗДРАВЕ не го е направил.

[7] И.Д. оценява на 150 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от ПТП. Затова той моли съда да осъди ЗДРАВЕ да му заплати:

- 16 325,25 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане;

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

2.

На ответника

[8] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1.

С.С. не е причинил ПТП, евентуално той го е съизвършил с М.Б., управлявал автомобила, в който се е качвал И.Д., защото М.Б. е бил спрял на нерегламентирано място;

2. ищецът не е претърпял от ПТП твърдените увреждания и не е направил твърдените разходи за лечението си;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4.

И.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не се е съобразил с отстоянието до приближаващия автомобил и, че качвайки се в спрелия автомобил няма да предизвика опасност от ПТП. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 95-100).

3. По допълнителната искова молба на ищеца

[9]

И.Д. е оспорил писмения отговор на ЗДРАВЕ. Той е заявил, че не е допринесъл за настъпването на уврежданията си, защото се е качил от дясната страна на автомобила “Ауди”, откъм тротоара, не се е движил по пътното платно и не е създал опасност за останалите участници в движението. Той твърди, че единствено С.С. е причинил ПТП. Затова И.Д. моли съда да уважи предявените искове (допълнителната искова молба, л. 111).

4. По писмения отговор на третото привлечено лице, помагач на ответника [10]

З. „Л.И.“ АД (Л.И.) е заявил, че М.Б., който е управлявал автомобила „Ауди“, не е съизвършил ПТП със

С.С.. Според Л.И. единствено С.С. е причинил ПТП (становището, л. 158).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[11] Не се спори, че И.Д. е бил роден на *** г. Около 2010 г. той е счупил десния си крак. И.Д. е работил като ветеринарен лекар и е правил много операции. В свободното си време е плувал. В началото на 2020 г. той е живеел на съпружески начала със свидетелката Л.К., която е била бременна и е очаквала дете от него (показанията на свидетелката К., л.

176-177).

[12] На 01.01.2020 г. вечерта М.Б. е управлявал автомобил „Ауди“ по бул. „Тодор Александров“ в София, с посока от ж. к. „Люлин“ към бул. „Константин Величков“. В автомобила на предната дясна седалка е пътувала майка му, а на задната лява седалка е пътувал Р.М.. Те са отивали да вземат И.Д. от дома му, за да може да прегледа кучето на майката на М.Б., което е било в багажника на автомобила (показанията на свидетелите Б. и М., л.

196-199).

[13] Непосредствено след кръстовището на бул.

„Тодор Александров“ с бул. „Вардар“, в посока към бул. Константин Величков“, е имало два знака. Единият е бил В27 – „забранява се престоят и паркирането“.

Другият е бил Г-14, обозначаващ наличието на велоалея (заключението на вещото лице доц. А., отговор на задача 1.4. от писмения отговор, л. 168).