Решение № 515 от 12.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Плевен, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430101220 по описа за 2025 година

Иск с правно основание иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.19, ал.4, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

П. С., ЕГН **********, ********** против ********** ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: **********, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество на 31.10.2023 г. договор за кредит №**********, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер па 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 48%, годишен процент на разходите - 61,96%. Твърди, че съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът' на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от 1

„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Твърди, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 537,95 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Доверителят ми е усвои: I изцяло заемният ресурс, но не е дължал плащания за неустойка и възнаградителна лихва.

Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/ или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Излага правни съображения за преценката на действителността на клаузата за неустойка. Твърди, че предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е около 50 % от заетата сума в размер на 1000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на 2 главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че в настоящия случай са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: • за кредит от 1000,00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната или сумата от 6531,00 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума, • Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица, • Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Твърди, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Излага съображения, че в добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Счита, че няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу 3 неизпълнението. Счита, че е нормално и логично след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Счита, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че по изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

Моли да бъде прогласена нищожността на договор за кредит

№********** от 31.10.2023г. като противоречащ па принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3IIK, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да бъде осъдено ответното дружество да върне сумата от 327,23 евро /640,00 лева/, платена без основание по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който посочва се позовава на нередовност на исковата молба, тъй като по осъдителният иск, не е посочена сметка за доброволно изпълнение. Оспорва твърденията за описаната недействителност на процесния договор за кредит.

Излага правна аргументация. Позовава се на съдебна практика. Счита, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по 4 договора. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор, и се установява от Договор за потребителски кредит № **********/31.10.2023г., Искане за сключване на договор за кредит, СЕФ, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит с номер № **********/31.10.2023г., по силата на който ответникът в качеството си на кредитор, предоставил на ищеца в качеството му на кредотополучател заемна сума в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 48,00%, годишен процент на разходите 61,96 %. В чл.5 от договора е уговорено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените изисквания, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различие от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 537,95 лева, която той е уговорено да се заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.

Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да предостави на заемателя уговорената заемна сума.

Признава се от ответника, че ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит с номер № **********/31.10.2023г. плащане на неустойка по процесния договор в размер на 327,23 евро /640,00 лева/.

Неустойката не е включена при изчисляване на посочения в договора за кредит ГПР.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира 5 от правна страна следното:

Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по Договор за паричен заем № **********/31.10.2023г. по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.