Решение № 28 от 15.03.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Каварна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20233240200003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №40, вх.А, ет.4, ап.8, срещу Наказателно постановление №28 19.03.2021г. на Директора на Регионална здравна инспекция Добрич, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, обн.ДВ бр. 70/2004г., изм.ДВ, бр.21/2021г. и т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения в хода на административното производство довели до ограничаване правото на защита. Твърди се формално изпълнение задълженията от административно наказващия орган при налагане на наказанието, както и неправилно приложение на закона. Моли се за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради наличие на предвидените от закона предпоставки.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен адв.Ем.Т. – АК Бургас, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено.

Административно наказващия орган – Директора на Регионална здравна инспекция гр.Добрич, представляван в процеса от гл.юрк.Д.В., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното 1 постановление.

Контролиращата страна – Районна прокуратура Добрич, ТО Каварна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването в НП, че същото е връчено на жалбоподателя на 16.02.2022 г., а жалбата е депозирана на 27.02.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.12.2020 г. при извършване на насочена проверка във връзка със спазване на Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, свидетелите И. П. М.-В. и С. Т. Б. установили, че лицето П.

А. Б., работещ в търговски център „Каварна сити център”, във фирма”П. Б.” ООД не носи защитна маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място. Нарушението било установено в общите закрити части на търговския център. За констатираното нарушение на задължителните противоепидемични мерки на нарушителя бил съставен и връчен АУАН № Ф 552/2020 г. за извършено нарушение разпоредбата на чл.63, ал. 4, вр. с т. 7 Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, вписал възраженията си, подписал го и получила препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 7 от Заповед № РД-01-675/35.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ (публикувана и налична на сайта на МЗ общодостъпен за всички) така и гласни – показанията на свидетелите И.

М.-В. и С. Т. Б., които са непротиворечиви, взаимно допълващи и се кредитират от съда изцяло.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна 2 страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, съгласно правомощията му отразени в чл.209а., ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от И. П. М.-В, инспектор отдел ДЗК.

По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С. Т. Б., инспектор отдел „ДЗК“, Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Добрич се установява, че при извършената съвместна проверка с представители на РУ Каварна, във връзка със спазване на противоепидемичните мерки срещу „Ковид-19“, регламентирани и в заповед на министъра на здравеопазването, а именно носене на защитни маски за лице или друго средство за защита в закрити обществени места, е установено, че жалбоподателя не е спазвал сочените разпоредби, не е имал маска на лицето. В същото помещение – коридор е имало още двама души, също без маски.

Административно наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа, на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административно наказателното обвинение, а именно, че въззивника П. А. Б., в търговски център „Каварна Сити център“, работещ във фирма „П. Б.“ ООД не носи защитна маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място, с което е нарушило задължителните противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число конкретната точка от нея.

Съгласно чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въззивника Атанас Б., който нарушил или не изпълнил въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300. 00 до 1000. 00 лв., а при повторно нарушение – от 1000. 00 до 2000. 00 лв.

Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

3

Според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Такава е цитираната в мотивите на НП министерска заповед № РД-01675/25.11.2020 г., в която е посочено, че се издава на основание чл. 63 от ЗЗ.

Изрично в посочената заповед в т. 7. В случая събраните по делото гласни доказателства непротиворечиво сочат за извършено от въззивника нарушение, който не е спазил предписанието на т. 7 от цитираната по-горе заповед на МЗ и в затвореното търговско помещение е бил без поставена предпазна маска на лицето. Този факт се установява по категоричен начин от показанията на св. В. и Б. и не се опровергава по никакъв начин.

Що се касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и поконкретно посочените разпоредби по време на обявената извънредна противоепидемична обстановка, имаща за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно наказващия орган.

Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.

Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В горната насока е налице и константна практика на АС Варна – Решение № 189/16.02.2021 г. по КНАХД № 2685/2020 г.; Решение № 476/15.04.2021 г. по КНАХД № 266/2021 г.; Решение № 636 от 13.05.2021 г. по КНАХД № 651/2021 г.; Решение № 475/15.04.2021 г. по КНАХД № 601/2021 г.; Решение № 1/04.01.2022 г. по КНАХД № 1131/2021 г.; Решение № 69/27.01.2022 г. по КНАХД № 2456/2021 г. и др. Нещо повече според разбирането на настоящия съд приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би породило единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че въззивника П. Б. е извършил нарушението, за което е санкциониран с процесното НП и това е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна 4 квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващото се за него наказание, което определил в предвидения за това деяние минимум от 300 /триста/ лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на РЗИ Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът е участвал лично, поради което съдът счита, че следва да присъди възнаграждение в размер на 120 лева.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №28/19.03.2021 г. на Директора на Регионална здравна инспекция Добрич, с което на П. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №40, вх.А, ет.4, ап.8 е наложена имуществена санкция глоба в размер на 300(триста) лева, за нарушение по чл. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, обн.ДВ бр. 70/2004г., изм.ДВ, бр.21/2021г. и т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.