Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 59 от 07.03.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Съд
Апелативен съд - София - АСНС закрит
Дело
Въззивно частно наказателно дело 49/2022
Вид
Определение № 59
Подписан
07.03.2022
В сила
07.03.2022
Състав
Веселина Петкова Вълева, Мариета Неделчева, Даниела Росенова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. гр. София, 07.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20221010600049 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Производството е образувано въз основа на постъпил частен протест с р е щ у определение №73, постановено в разпоредително заседание на 02.02.2022 г. от С пециализирания наказателен съд (СНС), 10-ти състав по Н ОХ Д № 3158/2021 г. С атакуваното определение съдът е прекратил съдебното производство по дело и е върнал делото на СП за отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, посочени в мотивната част на съдебния акт. В частния протест са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозирания частен протест прокурор Х., представител на СП, излага становище, че аргументите изложени от СНС в обстоятелствената част на обжалваното определение са в две насоки – първата касае образуването и движението на досъдебното производство, а втората касае възлагане извършване на процесуално-следствени действия на друг следовател, което съгласно първоинстанционния съд е недопустимо. Представителят на 1 държавното обвинение сочи, че така сочените нарушения не представляват съществени отстраними нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от НПК, които да са нарушили правото на защита на подс.Е.Е., като подробно развива аргументите си в тази насока.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен, като Апелативният специализиран наказателен съд следва да отмени атакуваното определение и да върне делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №3158/2021 г. пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимата Е.А.Е. е обвинена за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК.

Посочените в мотивната част на обжалвания съдебния акт съществени отсраними процесуални нарушения не представляват такива по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, така както е приел първоинстанционният съд. В посочената разпоредба законодателят е дал дефиниция на понятието допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила и то е такова, когато са нарушени правата на: „ т.1 обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.4, когато не владее български език.“ В цитираната разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, в които се приема, че по съществен начин са накърнени правата на обвиняемия/подсъдимия и единствения възможен изход е съдебното производство на бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата, за да може тези нарушения да бъдат отстранени. В чл.249, ал.4, т.1 от НПК не е визирано като съществено отстранимо нарушение, допуснат пропуск при образуването и движението на наказателното производство в неговата 2 досъдебна фаза, така както е намерил първоинстанционният съд. Видно от постановлението за образуване на досъдебно производство от 09.01.2018 г.

(л.1-2, т.1 от ДП) наказателното производство е образувано въз основа на пр.пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив. В т.6 от досъдебното производство се съдържат материалите на извършената по случая предварителна проверка по пр.пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив, пр.пр.№705/2017 г. по описа на СП. Значимото за този начален етап от съдебното производство, каквото е разпоредителното заседание, е наличието на постановление за образуване на досъдебното производство, което е поставило началото на досъдебно производство №2/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура. Обстоятелството дали посоченото в постановлението за образуване писмо от ОП – Пловдив е приложено към материалите по делото или не и къде се намира то, както и по какъв начин материалите са достигнали от ОП – Пловдив до СП, следва да бъде изследвано в хода на съдебното следствие по делото. В частия протест представителят на СП е посочил, че постановление за изпращане на преписка пр.№5829/2017 г. по описа на ОП – Пловдив по компетентност на СП е налично в наблюдателната преписка и се намира в СП, като прилагането му към материалите по делото определено е въпрос на техническо окомплектоване на делото. Следва да бъде отбелязано, че липсата на соченото съобщение или пък налична следа - писмо или друг документи, от който да е видно по какъв начин и по какви причини материалите по образуваната от ОП - Пловдив предварителна проверка са достигнали до СП, по никакъв начин не накърняват правото на защита на подсъдимото лице, състоящо се в това да научи за какво престъпление е привлечено към наказателна отговорност, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва пълноценно в производството, както и да има защитник.

По отношение на посоченото второ съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила индивидуализирано от СНС в атакуваното определение, а именно допуснато нарушение на случайния принцип, закрепен в чл.9 от ЗСВ, а именно директното възлагане от един следовател на друг следовател извършването на процесуално следствени действия по делото, АСНС намира, че неправилно първоинстанционния съд е взел отношение по този въпрос в разпоредителното заседание. Съгласно чл.248, ал.4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с 3 допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Направеният коментар относно допуснато нарушение при събирането на гласни доказателствени средства, а именно разпит на свидетели, представлява обсъждане на нарушения, които първоинстанционният съд е счел, че са допуснати при събирането на тези доказателствени средства, което е недопустимо в тази фаза на съдебното производство.

За пълнота на съдебния акт следва да бъде посочено, че така очертания от първоинстанционния съд пропуск за прилагане на принципа на случайно разпределение, закрепен в чл.9 от ЗСВ, не представлява каквото и да било нарушение на процесуалните правила, още повече съществено и отстранимо такова. В случая става въпрос за възлагането от един разследващ орган следовател на друг разследващ орган - следовател извършването на конкретни процесуално-следствествени действия по разследването по реда на чл.218 от НПК, а не за разпределяне или преразпределяне на дело или преписка, с оглед спазване на безпристрастността въз основа на случайния принцип.

Директното възлагане извършването на процесуално-следствени действия по делото на друг следовател б и представлявало съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, само ако по отношение на конкретния следовател са били налице основанията за отвод, посочени в разпоредбите на процесуалния закон и той не се е отвел.

Прочитът на материалите по делото и на обвинителния акт доведе АСНС до извода, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстрани процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на подс.Е.Е., поради което протоколно определение №73/02.02.2022 г. в частта му, касаеща наличието на съществени отстраними процесуални нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №73, постановено в разпоредително заседание на 02.02.2022 г. по НОХД № 3158/2021 г. по описа на СНС, 10-ти състав , в частта, с която е било прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото за разглеждане на Специализирания наказателен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5