Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 879/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
02.01.2024
В сила
14.02.2024
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 98 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330100879 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е предявил против Ф. Р. К. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 109. ал. 1 ЗЗО за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №****** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав, за сумата от 1059 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение, проведени за периода от 20.07.2021 г. до 21.07.2021г., дължима поради прекъсване на лечението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – *****г., до окончателно й изплащане.

Ищецът твърди, че за процесния период, в който се е провело лечението ответната страна е била с прекъснати здравноосигурителни права. Твърди, че с постъпването си в болницата е подписана Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. С подписване на декларацията ответната страна е декларирала, че е запозната цените за предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ. Твърди, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния престой пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил до изписването си от болницата, поради което дължи стойността на проведеното лечение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

1

Ответната страна НЕ е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на ***** г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по приложеното ч.гр.д. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по 2 дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от общо 325 лв. – разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер от 25 лв., и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ по отношение на Ф. Р. К. , ЕГН **********, че УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе” № 66, е носител на паричните притезания, за които е издадена за които е издадена Заповед №****** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд – П., ** граждански състав, за сумата от за сумата от 1059 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ диагностика и лечение, проведени за периода от 20.07.2021 г. до 21.07.2021г., дължима поради прекъсване на лечението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.08.2022г., до окончателно й изплащане.

ОСЪЖДА Ф. Р. К. , ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 350 лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3