Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 619 от 21.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13300/2025
Вид
Решение № 619
Подписан
21.02.2026
В сила
20.05.2026
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110213300 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ООД, ЕИК ***, срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8505261315, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се обсъжда недопустимост на издаването на електронен фиш за нарушения, свързани с незаплащане на дължима тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Акцентира се върху порок във формата на правораздавателния акт, който ограничава правото на защита на санкционираното лице, свързан с нарушение на давностните срокове, установени с чл.34 от ЗАНН и неясно описание на вмененото поведение. Обсъжда се неправилно приложение на материалния закон, като се подчертава отсъствието на съразмерност между абсолютния размер на наложената „имуществена санкция“ и дължимата тол- такса, с привеждане на примери от практиката на Съда на Европейския съюз по чл.5 от ДФЕС. Възразява се и срещу отсъствието на надлежно уведомление до дружеството по реда на чл.10б, ал.7 от ЗП, при наличие на което и своевременно заплащане срещу въззивника е можело да не бъде издаден електронен фиш.

Формулирана е молба за цялостната отмяна на санкционния акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От пълномощник на дружеството - адв. Н., е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което поддържа изложените аргументи. Претендира присъждане и на разноски.

Въззиваемата страна - Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимото право.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея възражения.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.03.2022 г., в 17:28 часа, пътно превозно средство (ППС) - товарен автомобил марка „ВОЛВО“, модел „ФЛ“, с рег.№***, с техническа допустима максимална маса 18000 кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, се движел по път А-6 км 50+427, с посока Намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или толдекларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с №10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП и регистрирано под №DC3887DC3DC117BBE053031F160A7ED2.

Превозното средство било собственост на „***“ЕООД, а като негов ползвател било посочено „***“ООД. То било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. За целта въззивникът се ползвал от сключен договор между друго дружество – „*** ***“ЕООД (с което имал споразумение за съвместна дейност) и „***“ЕАД за предоставяне на услуга „Еврошел Кард“, включваща и ползване на система за плащане на тол такси на Toll4Europe GmbH. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото му устройство обаче било изключено по неустановени причини или неправилно включено и не предавало данни.

При тази фактология срещу „***“ООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №8505261315. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на 18.07.2025 г. (съобразно пощенско клеймо върху известие за доставяне), поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 22.07.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№***, справкаизвлечение от АИС - КАТ за собственост на МПС, известия за доставяне, пълномощни за процесуално представителство, писмени отговори от Национално тол управление към АПИ, с вх.№323725/06.10.2025 г. и вх.№386004/25.11.2025 г., писмен отговор от „Диджитол Смарт Инфраструктура“АД, с вх.№329123/09.10.2025 г., писмен отговор от „***“ЕАД, с вх.

№413417/17.12.2025 г. с приложения – договор за ползване на услугата Euroshell Card, извлечение от лог- файлове на бордово устройство, монтирано в автомобил „Волво ФЛ“, с рег. №***, справка “Trip details“, молба от „***“ООД с приложения - договор за ползване на услугата Euroshell Card, общи условия за клиенти към него, извлечения от отчетените толтакси за автомобил с №*** за периода 01.03.-15.03.2022 г. и периода 01.04.2022 – 15.04.2022 г., извлечение от лог- файловете на бордовото устройство на товарен автомобил с рег. №***, статус на бордовото устройство към 29.03.2022 г., приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно 2 установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. Касателно датата, часа и типа на записващото устройство данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото.

Той е заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и статични изображения, съдът основава фактическите си констатации и върху тях.

Съдът даде вяра на приобщените по делото извлечения, представени от АПИ, допълнени с тези, приложени от „***“ООД и касаещи отчетените тол- такси за товарен автомобил с рег. №***, видно от които за преминаването на превозното средство през тол сегментите от платената пътна мрежа за визирания времеви период не е отчетена дължимата такса, като отсъстват сведения да е закупена предварително маршрутна карта. От документите, представени от въззивника, не са представени такива, удостоверяващи причините за отсъствието на свързаност и предаването на данни за датата и часа на реализираното движение.

Категорично се установява и мястото на нарушението. Касае се за участък „км 50+427“ от път А-6, който попада в един от тол- сегментите, чиито идентификатори са включени в списъка, утвърден с решение №101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, публично достъпен на страницата на АПИ и Министерски съвет.

Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се изяснява чрез справката от Централна база АИС – КАТ, от която е видно, че въззивникът е негов ползвател. Във връзка със задължението за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси в хода на настоящото производство от приобщените към материалите по делото документи е потвърден и фактът на сключен от „***“ООД договор с „*** ***“ЕООД за съвместна дейност, въз основа на който именно въззивникът се е ползвал от услугите за електронно събиране на такси за изминато разстояние, предоставяни от „***“ЕАД съобразно съществуващия между този доставчик и „*** ***“ЕООД договор с такъв предмет, като се установяват клаузите на постигнатата договореност, включително насрещните задължения на страните по нея.

Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.

63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл.189 ж, ал.1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час 3 на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решение образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл.189ж, ал.1, изр.2 ЗДвП.

Изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота в атакувания електронен фиш. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл.167а, ал.3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не разкрива отлики.