Решение № 1445 от 27.11.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1015/2023
- Вид
- Решение № 1445
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал. 1 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал. 1 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 22 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл.23 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 23 ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1445 гр. Велико Търново, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на ****. Сочи се, че по време на брака си страните са придобили на основание договор за покупко-продажба недвижим имот, намиращ се в гр.****представляващ апартамент за сумата 39000лв. Ищецът твърди, че този недвижим имот е придобит изцяло с извънбрачни средства, като цената на имота е заплатена с пари, които са подарени от майката на ищеца, с цел закупуване на недвижимия имот. Ищецът твърди, че ответницата няма принос в придобиване на имота и той счита, че е индивидуален собственик на имота. С оглед изложеното ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че той е индивидуален собственик поради трансформация на лични средства вложени в придобиване собствеността върху горепосочения недвижим имот. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че имота е придобит изцяло с негови лични средства.
Твърди, че страните са разполагали с общи средства, с които са придобили имота, като всеки от тях е разполагал с дарени от родителите им пари. Твърди, че двамата съпрузи са посочени като купувачи в нотариалния акт и участват в съсобствеността при равни права. Оспорва твърдението, че продажната цена е 39000лв., като заявява, че тази цена е посочена в нотариалния акт, за да се спестят средства от такси, а действителната цена на имота е 1
57000лв. Твърди, че продажната цена е заплатена на продавача чрез няколко парични превода изцяло със средства на двамата съпрузи, като всеки разполагал с минимум около 30000лв. Твърди, че сумите са преведени от банковата сметка на ищеца, но преди това са му предадени от ответницата, за да извърши съответните плащания. Ответницата отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото заверен препис на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, на ***ищецът и ответницата по време на брака си са придобили недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в г*****подробно описан в нотариалния акт. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е 39 000лв.
Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от ВТРС, с влязло в сила на *****
По делото са представени скица и данъчна оценка на имота.
С платежно нареждане за банков превод от **** Н И. Т.а дарява на Т. Т. Т. сумата 47000лв. за закупуване на апартамент.
По делото е представено платежно нареждане от ****с което ищецът Т. Т. Т. извършва банков превод на сумата 39000лв. в полза на Б КЙ-пълномощник на продавача по договора за покупко-продажба от 19.12.2016г.
По делото е представен договор за дарение от 18.12.2016г., с който А Й А дарява на дъщеря си Ц. А. Т.а сумата 16000лв. за закупуване на недвижим имот в гр****ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения.
По делото е представен договор за дарение от 18.12.2016г., с който ***А. дарява на дъщеря си Ц. А. Т.а сумата 15000лв. за закупуване на недвижим имот в гр**** ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения.
По делото е представено писмо-потвърждение от 05.12.2016г. от И Й Х, с което заявява, че е съгласна да продаде на Ц. А. Т.а собствения си недвижим имот в гр*****, на цена 30 000 евро.
Видно от представеното платежно нареждане от 19.12.2016г. е извършен банков превод на сумата 17 915лв. от банкова сметка на Т. Т. Т. по банкова сметка на **** пълномощник на продавача, като основание е посочено „покупка на мебели по договор за обзавеждане от 05.12.2016г.“
По делото е представено извлечение от сметка за периода 01.12.2016г.-16.12.2016г., видно от което на 02.12.2016г. по банковата сметка на Н И. Т.а е постъпила сумата 47000лв. от*****в с основание „покупка на земеделска земя“.
От представеното по делото извлечение от банкова сметка на ищеца се установява, че на 19.12.2016г същият е внесъл по сметката си в в брой сумата 3700лв.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д***** Свидетелката Д, разпитана каза, че с родителите на ищеца са приятели от много години.
Свидетелката заяви, че през 2016 година ищецът и ответницата живеели при родителите на ищеца, в техния апартамент. Ищецът бил в добри отношения с родителите си, но постепенно отношенията между ищеца и ответницата се влошили, както и се влошили отношенията на ответницата с майката на ищеца. Н, майката на ищеца продала свои наследствени ниви и решила да даде парите, за да си купят жилище. Парите били около 40 000лв.-50 000лв. Ищецът и ответницата харесали апартамент и първоначално майката на ищеца мислела да купи жилището на нейно и на съпруга й име, но ответницата възразила и за да няма конфликти майката на ищеца му дала парите и му казала да купи жилището на негово име. Свидетелката каза, че не й е известно друг да е давал пари за жилището.
Свидетелката заяви, че при разговори с майката на ищеца разбрала, че парите от продажбата на нейни наследствени ниви ще бъдат за закупуване на жилище за Т.. Ремонтът на жилището направил бащата на ответницата, като ищецът му помагал. Свидетелят А, баща на ответницата, разпитан каза, че през 2016г. ищецът и ответницата си закупили апартамент в гр.****. Преди това ходели на огледи на много апартаменти. Свидетелят каза, че цената на апартамента била около 60000лв. Т. имал около 40000лв. и понеже парите не им достигали свидетелят и съпругата му дали пари на дъщеря си преди изповядване на сделката.
Свидетелят каза, че парите й дали в брой, като тя ги предала на Т., за да доплатят апартамента, а част от парите били вложени за разходи при закупуване на жилището.
Страните по делото са изслушани по реда на чл.176 от ГПК, като ищецът заяви, че не е получавал от бившата си съпруга пари за закупуване на жилището. Ответницата заяви, че дала на съпруга си вечерта преди сделката сумата 17000лв. в брой, които пари й били дадени от родителите й за закупуване на жилище.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 21 ал. 1 и 3 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи и са съпружеска имуществена общност, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Всеки от съпрузите обаче разполага с правна възможност да предяви иск за признаване на пълно или частично преобразуване на имущество - съпружеска имуществена общност /СИО/ в лично имущество, която има за цел да обори по съдебен ред установените в чл. 21 ал. 1 и ал. 3 от СК презумпции. Според чл.
23 ал. 1 и ал. 2 СК вещите придобити по време на брака изцяло с лично имущество са лични, а ако те са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Разпоредбата на чл. 22 ал. 1 СК сочи, че лични на съпруга са вещните права, придобити преди брака, както и тези придобити по време на брака по наследство и по дарение.
3
При предявен иск за преобразуване на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК в тежест на ищеца е да обори законовата презумпция за съвместен принос, като проведе обратно доказване, което следва да е пълно и пряко. Същият следва да установи, че сумите за закупуване на вещта са били лична негова собственост, че тези средства са използвани именно за заплащане цената на имота. Критерият за трансформация на лично имущество е изцяло обективен и при него се изследва единствено характера на вложените средства, доколкото ако те са лично имущество на единия съпруг, то придобития по време на брака имот става негова лична собственост.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесния имот е придобит на 19.12.2016г. по време на брака между страните, който брак е сключен на 16.01.2016г. Имотът е придобит на основание договор за покупко – продажба, оформен с нотариален ак***** Въпреки, че договора за продажба е сключен на името на двамата съпрузи е допустимо да се установява наличието на пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК, в каквато насока за задължителните разяснения на закона дадени с т. 4 на ТР № 5/2013г. по тълк. дело № 5/2013г. на ОСГТК. В тази връзка, за да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество, ищецът следва да докаже твърденията си по исковата молба, че при закупуване на процесния имот са вложени негови лични средства получени по дарение от неговата майка. Съгласно трайната съдебна практика/ Р№ 415/ 22.10.2012 г., гр. д. № 231/2012 г., I г. о., ГК, ВКС, както и Р № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г., I гр. о., ВКС, Р № 727 /23.11.10 г. , гр. д. № 978/10 г., IV г.о. , ВКС, Р № 125/01.03.2011 г., гр. д. № 945/2010 г. IV гр. о., ВКС/ до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. „При решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище“.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че като купувачи по договора за покупко-продажба на процесното жилище в нотариалния акт са посочени двамата съпрузи- ищеца и ответницата. В нотариалния акт е посочена цена на имота 39000лв., като е посочено, че плащането ще се извърши в деня на сделката по банкова сметка на пълномощника на продавача. По делото е представена банкова бележка за платена от ищеца сума 39000лв. по сметка на пълномощника на продавача по сделката на датата на договора за покупко-продажба-19.12.2016г., поради което съдът приема, че това е плащането на цената по договора за покупко-продажба. Установи се, че сумата, с която е закупено жилището е предоставена от майката на ищеца, която от своя страна я получила 4 при продажба на свои наследствени земеделски земи. Видно от представеното извлечение от банкова сметка и платежно нареждане, на 16.10.2016г. майката на ищеца му превежда по негова банкова сметка сумата 47000лв., като основание е посочено „дарение за закупуване на апартамент“. Тази сума е използаван за закупуване на жилището няколко дни по-късно, като наред с продажната цена в полза на продавача е заплатена и сумата 17 915лв., за покупка на мебели и обзавеждане. Съдът приема, че сумата вложена в закупуване на жилището е с изцяло извън семеен произход, тъй като са средства дадени от майката на ищеца. Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата, че дареното от майката на ищеца е за семейството, а не лично на него. Представения банков документ, с който майката на ищеца му дарява сумата 47000лв. сочи на извод, че дарението е направено лично на ищеца, след като сумата е преведена по банков път, по неговата лична банкова сметка, от която е извършено плащането по сделката при придобиване на имота. Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д също доказват, че сумата, вложена за закупуване на жилището, е дарена от майката на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като отразяват преки нейни впечатления от разговори с майката на ищеца, при които е заявявала, че ще даде пари за закупуване на апартамент за ищеца, а освен това гласните доказателства кореспондират и със събраните писмени доказателства за банков превод на сумата по продажната цена на жилището. Ответницата не установи, че сумите, които са й дарени от родителите й са вложени в закупуване на жилището. Видно от казаното от свидетеля А, баща на ответницата, той и съпругата му са дали на дъщеря си в брой парични суми, посочени в сключени между тях договори за дарение от 18.12.2016г., но не се установи тези парични средства да са вложени в закупуване на жилището, доколкото плащането на цената на апартамента е направено по банков път, от банкова сметка с титуляр ищеца. Не се установи по безспорен начин сумите, дарени от родителите на ответницата, да са предадени на ищеца и да са послужили при закупуване на жилището.