Решение № 336 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен В. при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000248 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 1372 от 05.12.2022г., постановено по т.д. № 233/2022г. по описа на СГС, ТО, VI – 12 състав е отхвърлен предявения от А. И. И. срещу СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, ЕИК 040040878 иск за признаване на установено на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“ в Търговския регистър, а именно вписването на П. Б. В. като съдружник и като представител.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в производството – А. И. И. с оплаквания за необоснованост и неправилност на постановеното решение. Твърди, че първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон е достигнал до погрешния извод, че защитата на правата на ищцата, следва да се осъществи по реда на чл. 74 от ТЗ, като се атакува решението на събранието на съдружниците. Излага, че за приемането като съдружник на П. Б. В. липсва валидно решение на съдружниците в СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, прието съгласно т. VII.3 I т. IX.1 от учредителния договор на посоченото събирателно дружество. Представеното в Търговския регистър „решение“ на съдружниците е подписано само от единия от тях – Б. Н. В., като подписването му и от П. Б. В. не променя обстоятелството, че по същество липсва решение за приемане на последния, взето от съдружниците Б. Н. В. и А. И. И., т.е. вписаното обстоятелство не е валидно възникнало и не е съществувало към момента на вписването му Търговския регистър. Твърди, че подписаното само от единия съдружник „решение“ по 1 същество следва да се приравни на липса на такова, като при тази хипотеза изобщо няма изразено волеизявление на колективния орган на дружеството. Посочва, че именно по тази причина липсва възможност за атакуване на посоченото „решение“ по реда на чл. 74 от ТЗ, както неправилно е прието от първоинстанционния съд. Излага, че в случая неправилно първоинстанционния съд е приел, че щом решението не е нищожно, липсва хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство, като в случая твърди да е ирелевантен въпросът за нищожността на решението, тъй като се касае въобще за липсата на валидно взето решение, като в тази връзка „несъществуващо обстоятелство“ представлява липсващото (невзетото) единодушно решение на съдружниците на събирателното дружество, за което е допуснато вписване в Търговския регистър. Допълва, че предвид липсата на валидно изразена воля на съдружниците в събирателното дружество, е допуснато вписване на несъществуващо обстоятелство под формата на неистинско удостоверяване – вписано е обстоятелство, което по закон възниква с решение на орган на търговското дружество, без изобщо да е налице подобно волеизявление от страна на органа. Моли да бъде отменено постановеното решение и да бъде уважен като основателен така предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, на която е връчен препис от въззивната жалба по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК не е подала отговор.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на А. И.

И. срещу СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал.

1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването на П. Б. В. като съдружник и като представител на СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“ по партидата на дружеството в Търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Ищцата твърди, че е съдружник в ответното дружество и е налице осъществено въз основа на заявление A2 № 20081027110101 на съдружника Б. Н. В. вписване на промени по партидата на събирателното дружество в Търговския регистър, изразяващи се във вписване на П. Б. В. като съдружник и представител на СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“.

Искът основава на твърдението си, че от протокол от общо събрание с дата 16.06.2008 г. ясно се виждало, че решение за приемане на новия съдружник П. Б. В. е взето от баща му и тогавашен съдружник Б. Н. В. и от „новия съдружник“ П. Б. В.. Ищцата нито е била редовно поканена на събранието, нито е присъствала на него, нито е давала съгласието си за приемане на нов съдружник. Това решение е взето в нарушение на т. VII.3 от учредителния договор на С Д „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, предвиждащ приемане на нов съдружник само с единодушно решение на съдружниците. Направила е извод относно липсата на валидно решение на съдружниците в СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, тъй като е била 2 нарушена т. VII.3 и т. IX. 1 от учредителния договор на СД.

Въз основа на тези твърдения, ищцата счита, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство – приемането като съдружник на П. Б. В., тъй като били налице елементите от фактическия състав на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ.

Ответното дружество СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“ не е подало отговор на исковата молба и не е взело участие в производство по делото.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ е процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“ се установяват твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, а именно:

Със заявление по образец A2 № 20081027110101 на съдружника Б. Н. В. е заявено и извършено вписването на П. Б. В. като съдружник в СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“.

Вписването е извършено въз основа на представен към заявлението протокол с дата 16.06.2008г. от проведено събрание на съдружниците на С Д „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, регистрирано по ф.д. № 6570/1990г. на СГС, ф.о., 3 състав. На събранието на съдружниците е взето решение за приемане на нов съдружник в събирателното дружество, съобразно обявения дневен ред, а именно за съдружник е приет П. Б. В.. На проведеното събрание А.

И. И. не е присъствала, съответно решението е взето само от Б. Н. В., като е подписано от него и от приетия съдружник П. Б. В..

Към заявлението е представен актуален учредителен договор на СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, който е виден и при справка по партидата на ответното дружество СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“. В т. VII.3 от учредителния договор е предвидено, че решенията за напускане на фирмата и приемане на нови членове са валидни само при единодушно съгласие дадено писмено от всички членове на фирмата. От това правило е предвидено едно изключение в т.

VII.2, според което при спешни или форсмажорни обстоятелства решенията могат да бъдат взети и само от един от членовете на фирмата, но за да бъдат валидни следва да бъдат одобрени писмено от другите членове. В т. IX. 1 от учредителния договор на СД пък е предвидено, че нови членове на фирмата се приемат само с общо писмено съгласие на членовете.

В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. , постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият 3 съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява "несъществуващо обстоятелство", респективно "несъществуване на вписано обстоятелство" каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието "несъществуващо обстоятелство" е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правния акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство.

В конкретния случай ищцата е изложила факти, които според нея опорочават процесните промени, като според нея видът на порока е „несъществуващо обстоятелство“, а именно приемането на нов съдружник в СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, вписан въз основа на заявление по образец A2 № 20081027110101 и приет е протокол с дата 16.06.2008г. от проведено събрание на съдружниците на СД „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, за който протокол.

В настоящият случай се касае до събирателно дружество, в което няма органи на управление, включително общо събрание, затова не могат се поставят въпросите за кворум и мнозинство. В събирателното дружество всеки от съдружниците има право на управление, както и право на вето, доколкото по правило решенията се вземат с единодушие между съдружниците, ако в учредителния договор не е предвидено друго. По тази причина настоящият съдебен състав не споделя виждането, че по отношение на решенията на съдружниците на събирателното дружество е приложим редът за оспорване на решенията на ОС по чл. 74 от ТЗ, до който извод е достигнал първоинстанционният съд и съответно е отхвърлил така предявения иск именно на това основание.

В теорията има различни виждания за приложимостта на редът за оспорване на решенията на ОС по чл.74 от ТЗ за СД, като според едни той е неприложим / така О.Г., Коментар на ТЗ, книга 1, изд. 2007г., стр. 410 – 459/ , а според други съответно приложим / така А. А., Събирателно дружество, изд. 2004г., стр. 106 – 107/. Според настоящият състав, предвид спецификата на събирателното дружество и това, че последното няма органи на управление, съответно Общо събрание, то посочения ред (чл.74 от ТЗ) не може да намери приложение по отношение на решенията взети от съдружниците в събирателното дружество.

Въз основа на изложеното и предвид неприложимостта на редът по чл. 74 за оспорване на взетото с протокол от 16.06.2008г. решение за приемане на нов съдружник в С Д „ТОБИ – Б – В. и СИЕ“, следва да бъде разгледан въпросът за порочността на процесните промени, извършени по партида на търговското дружество със заявление по образец A2 № 20081027110101, въз основа на решение на съдружниците в събирателното дружество, обективирано в протокол от 16.06.2008г.

Както бе посочено в събирателното дружество всеки от съдружниците има право на управление, както и право на вето, доколкото по правило решенията се вземат с единодушие между съдружниците, ако в учредителния договор не е предвидено друго. В настоящият случай, видно от обявения в Търговския регистър учредителен договор по партидата на 4 ответното търговско дружество, съобразно т. VII.3 решенията за напускане на фирмата и приемане на нови членове са валидни само при единодушно съгласие дадено писмено от всички членове на фирмата, каквото е и взетото решение с протокола от 16.06.2008г. за приемането на П. Б. В. за съдружник в СД. Видно от посочения протокол, решението е взето само от единия съдружник, съответно подписано само от него, а именно Б. Н. В., без да е съобразен редът предвиден в т. VII.3 от учредителния договор и спецификите на събирателното дружество. Настоящият състав намира, че в този случай за извършените промени не е било взето валидно решение, т.е. промените са извършени въз основа на липсващо (невзето) решение, липсва съгласието на другия съдружник, ищец в производството. Това е хипотезата на act inexsistant (несъществуващ акт), тъй като подписаното само от единия съдружник решение(без заявено съгласие на другия), при изискуемо единодушие, съобразно учредителния договор, следва да се приравни на липсващо (невзето) решение, тъй като в тази хипотеза изобщо няма изразено волеизявление на двамата съдружници, каквото е изискването на учредителния договор.