Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 284 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно наказателно дело 534/2023
Вид
Определение № 284
Подписан
11.05.2023
В сила
11.05.2023
Състав
Ирина Атанасова Джунева, Красимир Стефанов Комсалов, Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

  • чл. 187-190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 187-190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 187-190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 187-190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.17,т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Пазарджик, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно частно наказателно дело № 20235200600534 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХІІ от НПК.

С определение № 32 от 21.03.2023 г. на РС Велинград по НОХД № 389/2022г. е осъдил Д. Т. Г., ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата разноските по ДП № 185/2022г. на РУ на МВР Велинград в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение, платими по сметка на Националното бюро за правна помощ..

Срещу определението е постъпила жалба Д. Т. Г. с искане да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП.

Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в жалбата доводи и след като провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното пред настоящата инстанция определение № 32 от 21.03.2023 г. е постановено по НОХД № 389/2022 г. по описа на РС Велинград в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК във връзка с чл. 189, ал. 3 НПК . С него Д. Т. Г., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/за осъществена служебна защита от адвокат Ц.П. от АК Пазарджик по ДП № 185/2022г. на РУ на МВР Велинград, преминало в НОХД № 389/2022 по описа на РС Велинград, което е приключило със споразумение. Районният съд е постановил атакувания акт въз основа на постъпило от НБПрП писмо, придружено с Решение № ПЗ-411-1865 / 2023 г. от 02.02.2023 г., видно от които на служебния защитник адв.Ц.П. е определена и изплатена сумата от 250 лева на основание чл.17,т.1 от Наредбата за заплащане на правната 1 помощ за участието му по ДП № 185/2022г. на РУ на МВР Велинград.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Oбжалваното определение е постановено в съответствие с императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно което в тежест на признатия за виновен подсъдим следва да бъдат присъдени разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение за служебно назначения защитник. В този смисъл е и задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС. Следва също така да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е зачел. че делото се отличава с фактическа сложност, предвид което претенцията на Национално бюро правна помощ следва да се уважи в пълния претендиран размер от 250 лв.

Изтъкнатите от жалбоподателя аргументи, че присъденото възнаграждение на служебния защитник следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимум, тъй като не притежава финансови средства за заплащането му не могат да бъдат споделени. Същите противоречат както на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, която не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, така и на указанията, дадени с цитираното ТР № 4/19.02.2010 г., и в този смисъл не могат да обуславят намаляване на присъдената сума за разноски, тъй като е видно че адв.П. е оказал правна помощ на обвиняемия Г. още в хода на досъдебното производство по дело, отговарящо на критериите за фактическа сложност.

В допълнение съдът отбелязва, че в разпоредбите на чл. 187-190 НПК се съдържа изрична регламентация на разноските в наказателното производство, като не е предвидена възможност за тяхното намаляване или за прилагане по аналогия на разпоредби на ГПК.

С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и задължителната съдебна практика. В тази връзка частната жалба на подсъдимият Г. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32 от 21.03.2023г. на Районен съд Велинград по НОХД № 389/2022 г. по описа на съда, с което е осъден Д. Т. Г., ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата разноските по делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение, платими по сметка на Националното бюро за правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3