Решение № 3932 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3932 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110206932 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

C наказателно постановление (НП) № 22-2600134 от 14.04.2026 година директора на ДИТ – София е наложил на „*****“ ЕООД, ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ евро на осн. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за неизпълнение на задължението си по чл. 61, ал. 1 КТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което със срочно подадена жалба го оспорва, с искане за отмяната му. В жалбата най-напред се излагат оплаквания относно реквизитите на НП, а именно неправилно посочване на нарушената законова разпоредба, като се изтъква, че са смесени различни хипотези на нарушения, както и се акцентира върху липсата на мотиви за налагане на санкция в размер, различен от минималния. На следващо място се излагат доводи за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗАНН, като в АУАН и НП доколкото не е обоснована датата на нарушението- 15.01.2026 година, при все, че при извършване на проверката по документи е приложен трудов договор от 16.01.2026 година, като реалното започване на трудовата дейност останало недоказано. Оспорват се изводите на контролните органи като основани на вътрешни противоречия, като се сочи, че проведен инструктаж (на работника) не удостоверява постъпване на работа, а подготвително действие и доказва, че работодателят е предоставил всичко необходимо за безопасно полагане на труд от страна на работника. На следващо място с жалбата се критикуват допуснати процесуални нарушения на санкционната процедура, свързани със съставянето на АУАН без посочване качеството на свидетелите и при липсващи подписи, необсъждане на обществената опасност на деянието, както приложението на чл. 28 ЗАНН, както и липса на мотиви относно преценката на АНО за размера на наложената санкция. Най-сетне се оспорва обстоятелството, че за да изгради преценката си, че дружеството не е изпълнило трудовото законодателство, наказващият орган се е позовал единствено на попълнена „декларация“, като се отрича доказателствената й стойност. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

1

В съдебно заседание редовно уведоменият жалбоподател се представлява от адв. П. Б., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, което намира за незаконосъобразно. Акцентира върху допусната неяснота от служителите на ДИТ по отношение часа на извършване на проверката на място, респективно на тази база се оспорва и достоверността на декларацията, попълнена от работника, като отново се изтъква, че подпис на работник в книгата за инструктаж не означава, че същият действително е работил на обекта. В допълнение се отправя критика към наказващия орган, който не е събрал данни дали се касае за първо, последващо или системно нарушение. Отправя претенция за присъждане на разноски от името на доверителя си.

Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от юрисконсулт Б., която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Сочи, че е безспорно доказано, че на 15.01.2026 година е заварено лице, което е полагало труд като *** без сключен трудов договор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски за адвокат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2026г., около 15. 40 часа, от страна на служители на ДИТ- София град, сред които свидетеля Е. С. била извършена проверка на място по спазване на трудовото законодателство, на строителен обект, представляващ строеж на жилищна сграда, находящ се в *************. Ангажирано в изграждане на сградата било и дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД. В хода на проверката, на втората етажна плоча било установено лицето Е. К. А., който извършвал ***ия. Същият бил снабден с лични предпазни средства- каска, с инструменти и материали. В собственоръчно попълнена и подписана декларация Е. А. декларирал, че работи като *** на строителния обект от 14.01.2026 г. и негов работодател е дружеството „*****“ ЕООД, като работното му време е от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя, а трудовото му възнаграждение е 50 евро дневно, платими в ден петък. В декларацията лицето записало, че няма сключени трудов или граждански договори с работодателя си.

Проверката продължила по документи, като в хода на същата било представено заверено копие на Трудов договор №****** от 16.01.2026 година между дружеството и работника Е. А., като за същия фигурира електронен трудов запис от 10:48 часа на 16.01.2026г. Били приложени още заверени копия от книгата за проведен дневен инструктаж, видно от които такъв е проведен на Е. А. за дати 14.01.2026г. и 15.01.2026г.

За извършената проверка бил съставен протокол № ПР2603924 от 20.02.2026 година.

Във връзка с проверката и установените обстоятелства, на 20.02.2026 г., от страна на свидетеля Е. С.- главен инспектор в ДИТ София-град бил съставен АУАН № 22-2600134.

Актът е съставен с участието на и връчен на Б. Б.-упълномощен представител на дружеството-жалбоподател с пълномощно с нотариална заверка на подписа. С посочения АУАН било повдигнато административно обвинение на „*****“ ЕООД, ЕИК ********* за това, че на 15.01.2026 г. в качеството на работодател не е сключил трудов договор с Е. К. А. преди постъпването му на работа, като по този начин е нарушил изискванията на чл. 61, ал.

1 КТ.

Срещу съставения АУАН не са депозирани възражения, нито такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На база съставеният АУАН на 14.04.2026 година било издадено процесното НП № 22- 2600134 от директора на ДИТ – София, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ евро на осн. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 КТ.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е. С. и Б. Б., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – Заповед №3-0693 от 15.08.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и длъжностна характеристика към нея (за наказващ орган), Заповед № ЧР-994/24.07.2025 г. и длъжностна характеристика към нея (за актосъставител); Протокол за извършена проверка № ПР2603924 от 20.02.2026 г., заверено копие от книга за ежедневен инструктаж, декларация от Е. А., Трудов договор № ******от 16.01.2026 г., Протокол от НАП за вписани и невписани електронни записи с изх. №30Е006733448/16.01.2026 г., Служебна бележка №******/16.01.2026 г. за проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа в предприятия, длъжностна характеристика на длъжността „***“, Разписка №*******/16.01.2026 г., Пълномощно № 4841/06.11.2025 г. на Б. К. Б., разпечатка копие на пощенски плик № R PS 1000 PSM4 SU B.

Съдът в пълна степен кредитира показанията на свидетеля Е. С., които намери за логични, последователни и безпротиворечиво подкрепени от писмените доказателства по делото свързани с осъществената от нея проверка. Разказът на свид. С. е информативен относно извършената проверка на място и установените в хода обстоятелства и относно съставеният АУАН. Показанията на свид. С. по отношение извършваните от работника А. трудови дейности, се подкрепят от показанията на другия разпитан свидетел, както и от попълнената от същия декларация.

Показанията на свидетеля Б., съдът намери за информативни в частта относно предмета на дейност на дружеството и фактът, че именно дружеството извършва строежа на описаната в АУАН и НП сграда (строителен обект), както и относно обстоятелствата свързани с лицето Е. А., основанието да се намира на обекта и извършваните от него дейности- ***ия, като в тази им част съдът ги определя като достоверни. Що се отнася до онази част от разказа на свидетеля Б., в която съобщава, че Е. А. само е бил изпробван на процесната дата дали може да извършва работа като ***, то съдът намери, че това твърдение се опровергава както от факта на проведен дневен инструктаж и на предходната дата, така и от представения в хода на съдебното следствие Граждански договор №*******/12.01.2026 г., който сочи на по-ранен ангажимент. Що се отнася до последния то от една страна за същия липсват данни към момента на приключване на проверката, а от друга съдът намира, че същият е създаден единствено за нуждите на настоящото производство. Това е така, на първо място предвид произволно заложените в него дати- 16.01.2026г. – дата на плащане на уговореното възнаграждение, три дни преди датата за изпълнение- 19.01.2026г., което противоречи на житейската логика, а на следващо доколкото предмета на същия- „разчитане на проект и разчертаване на ***ията“ трудно би се изпълнил от лице, което не притежава базисна грамотност видно от саморъчната декларация на Е. А.. Следва да се отчете и факта, че в попълнената от работника саморъчна декларация, същият е посочил, че няма сключен трудов или граждански договор с дружеството, което е посочил като работодател Посоченото мотивира съда да отхвърли представеното писмено доказателство като такова създадено единствено с цел да обслужи защитна версия на жалбоподателя. Дори и това да не е така обаче, то представения договор за конкретна дейност, по никакъв начин няма отношение към изискването да се сключи трудов договор за полагането на труд от страна на А. като ***, дейността която той действително е извършва съгласно събраните гласни доказателства.

Останалите писмени доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, съдът възприе и кредитира като отчете, че преимуществената част от тях имат характера на официални документи, в чиято автентичност и достоверност не намери основание за съмнение.Същото важи и за попълнената на място от страна на лицето Е. А., декларация, относно обстоятелствата, свързани с полагания от него в момента на проверката труд, като грешката в часа на попълване не се отразява на крайните изводи 3 относно естеството на извършваната дейност и нейната правна природа.

Въз основа на безспорно приетата фактическа обстановка и след извършена на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимиран субект (санкционираното юридическо лице), насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в рамките на предвидения 14-дневен преклузивен срок. Тук е мястото да се посочи, че направеното отбелязване (на втората страница на наказателното постановление), че НП било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е влязло в законна сила на 01.05.2026 г. буди недоумение, като видно от инкорпорираната разписка е връчено лично срещу подпис на пълномощника Б. Б. на 16.04.2026г. Неясно е как органът е решил, че НП е влязло в сила на 01.05.2026 г., като видно от приложената разпечатка копие на пощенски плик № R PS 1000 PSM4 SU B, с който е депозирана жалбата е с пощенско клеймо от 30.04.2026 година т.е. в рамките на преклузивния срок, респективно е породила своя суспензивен ефект. Прави впечатление и начинът на отразяване на връчването по чл. 58, ал.

2 ЗАНН, като цитираната разпоредба изрично указва то да е сторено от наказващия орган, който в случая е директора на ДИТ-София, а не самата ДИТ-София (в този смисъл вж.

Определение № 38281 от 18.11.2025 г. по ч.а.н.д. 8602/2025 г. на АССГ и Определение № 40990/08.12.2025 г. по ч.а.н.д. № 11108/2025 г. АССГ), поради което съдът намери, че посоченото отбелязване не поражда правни послеци.