Решение № 113 от 23.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр.Мадан, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100069 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. И. Т. против Креди Йес ООД с която е предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 136,90 лева (след допуснато изменение на предявения иск в о.с.з), представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ** от 10.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2021 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № **, с по силата на който ответникът предоставил на ищцата заем в размер на 250 лева, при следните параметри:

Размер на отпуснатия заем: 250.00 лева, Размер на погасителна вноска: 46.76 лв., Ден на плащане: 10-0 число, Вид вноска: месечна, ГПР: 49.525%, Брой вноски: 6, Месечен лихвен процент: 3.400%, Дата на първо плащане:

10.01.2022 г., Обезпечение: ДА, Дата на последно плащане: 10.06.2022 г., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане: 280.57 лв. Ищецът твърди, че по време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита установил, че сумата, която трябва да заплати по договора е в размер на 396 лева, тъй като на осн. чл. 8 от договора му била начислена неустойка в размер на 115,43 лева за неизпълнение на задължението ми в тридневен срок от сключването да предостави обезпечение. Ищецът счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем било да върне на падежа заетата сума, 1 ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на-това задължение било санкционирано с неустойка в размер на 115,43 лева. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служило за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследвала заложените й функции, била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Счита, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Последиците от тази недействителност били посочени в чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем № ** от 10.12.2021г. ищецът бил заплатил на ответника сумата от 396,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която бил получил по него - 250,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 396,00 лева до дължимата от 250,00 лева в размер на 146,00 лева била платена при начална липса на основание и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че при липса на предявен иск за установяване нищожност или за унищожаване на договора между страните, дори и както е в случая да бъдат налице възражения и да бъде констатирано наличие на основание за нищожност или унищожаемост, по този въпрос няма да се формира сила на пресъдено нещо и договорът ще продължи валидно да обвързва страните и да служи като основание за разменените престации. Едва при уважаването на установителния иск за нищожност на договора ще възникне интерес от предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД - за връщане на платеното в изпълнение на нищожен договор или клауза от него. Посочва, че ищец бил 2 кредитополучател, който е сключил с дружеството „КРЕДИ ИЕС“ ООД договор за паричен заем № ** на 10.12.2021г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.

Договорената сума от 250.00лв била получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 10.12.2021г. От страните било уговорено връщането й на 6 месечни погасителни вноски от по 46.76лв. Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължала в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, които да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Клаузата на чл. 8 от договора била индивидуално уговорена от кредитополучателя. Едно евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за поетият от него риск.

Неустойката имала особен начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер. Годишния процент на разходите на заема бил фиксиран, а именно 49,525 % и не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се отнесе към годишния процент на разходите (ГПР). Ответникът счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл.

11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. По изложените в ОИМ съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства 3 се установява, че между К. И. Т. - заемател и Креди Йес ООД -заемодател е сключен Договор за паричен заем № ** от 10.12.2021 г към искане № 194164, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 250 лева; Месечен лихвен процент: 3.400%; ГПР: 49,525%; Брой вноски: 6; Дата на последно плащане: 10.06.2022 г; Обща сума за плащане: 280,57 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 250 лева е усвоена от заемополучтеля, което обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от Договор за паричен заем - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 250 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3.

Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към обезпечението банкова гаранция -да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.

10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 115,43 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 46,77 4 лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 19,23 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 66 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 396 лева.

От ответника е представена справка за извършени плащания по порцесния договор, видно от която ищецът е заплатил сумата 386,90 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.