Акт от 02.08.2019, Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н

И Е №76 гр. Сливница, 02.08.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр.

Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при участието на секретаря Галина

Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 125 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.Е.И.“

ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к.“И.з.- О.“, ул. „**“ № *, ет.6, представлявано от управителя И.Я.Я., срещу НП № 23-002702 от 21.02.2019 г., издадено от Е.И.А. - директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“- С., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са развити подробни съображения. Поддържа се, че не е бил спазен редът за връчване на наказателното постановление, че нарушението не е било описано надлежно, а банкетно, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, както и че налагането на санкция допълнително би влошила финансовото положение на дружеството и би забавило допълнително изплащането на сумите. Поддържа се, че няма данни как наказващият орган е определил размера на имуществената санкция за нарушението, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като никъде в НП не е описан размерът на трудовото възнаграждение, което не е било платено, което пък е от съществено значение за определяне на тежестта на извършеното нарушение, а оттам и за размера на наложеното наказание Сочи се, че в случая неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено в противоречие със закона.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като издадено съобразно изискванията на закона. Сочи, че изтъкнатите от управителя на жалбоподателя съображения не обосновават приложението на чл. 415в КТ, като подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 25.02.2019 г., видно от разписката, а жалбата е подадена на 01.03.2019 г.), до родово и местно компетентния съд (съобразно мястото на извършване на нарушението - Завод за рециклиране на гуми в гр. Г., общ. Д., доколкото се касае за носимо парично задължение), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК

** се управлява и представлява от законния си представител- управителя И.Я.Я., и има седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ж.к. „И. з.“, ул. „**“ № 34, ет. 6 и стопанисва Завод за рециклиране на гуми в гр. Г., общ. Д.- „Г. Е.“.

На 01.08.2018 г., на място в обект на контрол - охрана на Завод за рециклиране на гуми, гр. Г., общ. Д., и в периода от 13.08.2018 г. до 17.08.2018 г. за приключване на проверката по документи, служители на ДИТ – С. област извършили проверка относно спазването на трудовото законодателство от страна на посоченото дружество в качеството му на работодател. Проверката била инициирана по повод постъпили от работниците сигнали за неизпълнение на задълженията на работодателя по КТ. В хода на проверката били установени нарушения на Кодекса на труда и в нарочен протокол № 1828609 от 17.08.2018 г. за извършена проверка били дадени предписания за отстраняването им. Под т. 6 между задължителните предписания фигурирало и това работодателят да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение за месец юни на 2018 г. на работниците си Д.М.М.- в размер на 548,37 лв., С.М.А. - в размер на 595,86 лв. и С.Е.В.- в размер на 562,26 лв. Определен бил срок за изпълнение на предписанието до 20.09.2018 г. Протоколът, съдържащ всички задължителни предписания, бил връчен на пълномощника на дружеството К.И.на датата на съставянето му.

След връчването на посочения протокол и до изтичането на посочения срок за изпълнение на предписанието под номер 6, работодателят не изплатил трудовите възнаграждения на посочените в него лица. Дружеството не обжалвало дадените задължителни предписания.

С писмо от 19.11.2018 г., връчено на надлежно упълномощения представител на дружеството К.И.на същата дата, ДИТ- С. област определили дата за явяване на представител на дружеството в дирекцията за съставяне на АУАН, а именно 28.11.2018 г., от 10.00 часа. Във връзка с така определената дата, по електронната поща на контролния орган постъпило електронно писмо, с което представителят на дружеството уведомил ДИТ- С. област, че явяването му на 28.11.2018 г. е невъзможно, поради което моли проверката да бъде отложена за 10.12.2018 г.

В периода от 05.11.2018 г. до

10.12.2018 г. Ж.П.-*** нейни колеги от този контролен орган извършили последваща проверка на дейността на „Е.Е.И.“ ЕООД, в хода на която установили, че предписанието под номер 6 не било изпълнено в указания срок, като включително и до датата на проверката трудовите възнаграждения на работниците не били изплатени. Не били изпълнени и другите дадени указания за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците Д.М.М., С.М.А. и С.Е.В. за м.01.2018 г., м.02.2018 г., м.03.2018 г., м.04.2018 г. и м.05.2018 г., както и тези дадени за работниците А.Р.П.и Б.А.Н.- за заплащане на трудовите им възнаграждения за м.12.2017 г., м. 01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г., както и тези за заплащане на същите двама работници на обезщетенията по чл.

224, ал. 1 КТ и по чл. 221, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Допълнително било констатирано и ново нарушение на разпоредбите на КТ, а именно неизплащане на трудовите възнаграждения на работниците Д.М.М., С.М.А. и С.Е.В. за м.09.2018 г. и м.10.2018 г., във връзка с което били дадени и нови задължителни предписания.

За констатираното бил съставен протокол № 1842686 от 10.12.2018 г., връчен на упълномощения представител на дружеството К.И.на 11.12.2018 г.

На 10.12.2018 г. (с оглед изрично заявеното от надлежно упълномощения представител на дружеството) и в отсъствие на представител на „Е.Е.И.“ ЕООД, на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, свидетелката К.Й.В. на длъжност началник отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, оправомощена съгласно Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г. и Заповед № 493/18.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, да осъществява проверки на територията на гр. Д., в присъствието на свидетелите Ж.Г.П. и Д.Г.С., съставила АУАН № 23-002702, с който установила нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ заради неизпълнението на задължителното предписание № 6, съдържащо се в Протокол 1828609, връчен на 17.08.2018 г., в указания в него срок и включително до приключването на последващата проверка, а именно за заплащане на трудово възнаграждение на работниците Д.М.М.- в размер на 548,37 лв., С.М.А. - в размер на 595,86 лв. и С.Е.В.- в размер на 562,26 лв.

АУАН бил предявен на надлежно упълномощения представител на дружеството К.И.на 11.12.2018 г., който го подписал без възражения, като допълнително представил и сведение, подписано лично от него, с което заявил, че към 11.12.2018 г. заплатите за периода от м.12.2017 г. до 06.2018 г. не са платени, като не са платени и обезщетенията по чл. 224 и чл. 221, ал. 1 КТ.

Въз основа на посочения АУАН директорът на ДИТ - С. област- инж. Е.И.А. издала атакуваното понастоящем наказателно постановление № 23-002702 от 21.02.2019 г., с което при идентичност на фактическата обстановка приела извършване на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ и наложила на дружеството санкция в размер на 2000,00 лева.

Процесното наказателно постановление, заедно с още седем други, било изпратено до седалището и адреса на управление на жалбоподателя с писмо с обратна разписка, като било връчено на Л. Г. на 25.02.2019 г., видно от известие за доставяне ИД PS 1000 03PJ2J E.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 23-002702/10.12.2018 г., протокол № 1828609 от 17.08.2018 г., протокол № 1842686 от 10.12.2018 г., пълномощно, подписано от управителя на дружеството жалбоподател, с нотариална заверка на подписа, извършена на 20.06.2016 г., идентификационна карта, ведомост за м.06.2018 г. за трудовите възнаграждения на Д.М.М., С.М.А. и С.Е.В., писмо от 19.11.2018 г., извлечение от електронна поща от 18.11.2018 г., сведение от 11.12.2018 г., подписано от К.И., Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г., Заповед № 0012 от 03.01.2018 г., Заповед № 0024 от 08.01.2019 г., Заповед № 0025 от 08.01.2019 г. и Заповед № 3-0058 от 11.12.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, и известие за доставяне ИД PS 1000 03PJ2J E, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите К.Й.В., Ж.Г.П., Д.Г.С. и Г.Ц.Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.

84 ЗАНН, вр. чл.

283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният диспозитивен документ- пълномощно, удостоверява и надлежно учредената представителна власт на К.И..

Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели, които безпротиворечиво изясняват обстоятелствата, от значение за предмета на доказване.

Посочения доказателствен материал е непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му анализ, доколкото доводите, развити в жалбата, не касаят фактическата обстановка, а допуснати нарушения на процесуалните правила, респ. приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и с необходимото съдържание съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.

Компетентността на контролния орган и на административнонаказващия орган се установява от представените по делото Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г., Заповед № 0012 от 03.01.2018 г., Заповед № 0024 от 08.01.2019 г., Заповед № 0025 от 08.01.2019 г. и Заповед № 3-0058 от 11.12.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.

Същевременно както АУАН, така издаденото въз основа на него НП, съдържат всички необходими реквизити по чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно от фактическа страна, като с НП същото е подведено и под съответната правна норма, а именно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като възражението на жалбоподателя, че в НП не се съдържат данни за размера на трудовото възнаграждение, дължимо на работниците и незаплатено от работодателя, е неоснователно, доколкото същото е посочено конкретно и ясно, като вземанията на всеки един работник за м.06.2018 г. са индивидуално определени.