Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261098 от 07.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13356/2020
Вид
Решение № 261098
Подписан
07.04.2021
В сила
29.07.2021
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия

Р Е Ш Е Н И

Е № 261098 гр. Пловдив, 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав

Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13356 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК *********, гр. ***, ул.

„Иван Вазов” № 2 против „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен иск с правно основаниечл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 6444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й заплащане. Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че не е мрежови клиент на ответното дружество, не е потребител на услугите на ответника и не получава такива от ответника. В тази връзка се сочи, че ищецът няма качеството на потребител на енергийни услуги. Твърди се, че заплатената сума в размер на 6444,90 лв. по цитираната фактура и за посочения период е недължимо платена. Твърди се, че липсва правно основание за начисляване на сума за достъп за посечения във фактурата период, тъй като не предоставена мрежовата услуга, чиято стойност се претендира. Оспорва ответното дружество реално да е доставило мрежовите услуги достъп до ЕРМ, както и отрича да е ползвал тези услуги. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по ползването на електроразпределителната мрежа, което да е основание за предоставянето на тези услуги и заплащане на същите.

Посочва, че обектът му „***”, разположен в ПИ с кад. № *** – *** е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към електроразпределителната мрежа със собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***”, директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 Kv на п/ст 110 kV/20 kV „***”, който се сочи, че е собственост на ЕСО ЕАД – оператор на електропреносна мрежа. В тази връзка се сочи, че консумираната електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със средствата за търговско измерване, които са собственост на ЕСО ЕАД и са монтирани в подстанцията на ЕСО ЕАД. Посочва се, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа, собственост на ЕСО ЕАД със собствени ел. съоръжения. Твърди се, че кабелните електропроводни линии са собственост на ищцовото дружество и се поддържат за негова сметка в изправност. Посочва, че тези кабелни линии захранват единствено производствения обект на ищеца и не са част от електроразпределителната мрежа.

Ищецът посочва, че присъединяването е извършено директно в подстанцията на ЕСО ЕАД и меренето се осъществява в подстанцията. Посчова, че се захранването в обекта е единствено посредством посочените кабелни линии, като предоставената мощност на обекта от страна на ЕСО ЕАД е в размер на 10,5 MW, брой на електропроводите – два, брой на фазите – три и категория на осигуреност на ел. захранването – втора.

Твърди се, че липсва престация от страна на ответното дружество за предоставяне на сочената във фактурата услуга. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията.

Оспорва да е налице електрическа уредба на електроразпределителната мрежа, която да е собственост на ЕР ЮГ, с която да се осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия, а цената за достъп се сочи, че е дължим при ползване на електроразпределителна мрежа. Посочва се легалното определение на всеки от използваните в исковата молба термини. Излагат се подробни правни съображения в подкрепа на твърденията. Посочва се, че срещу начисляването от страна на ответника на цена за достъп е депозирана жалба пред КЕВР, като с решение на КЕВР от

11.05.2017 г. е задължен ЕР ЮГ да преустанови начисляването на цена достъп до ЕРМ. Решението е потвърдено и е влязло в сила на 15.07.2020 г. Твърди се, че с решенията е разрешен със СПН и въпроса за собствеността на ел. съоръженията, чрез които ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа- кабелните изводи *** и ***. Сочи се, че по тези дела ответникът е бил привлечен като трето лице помагач и е взел участие. Посочва се, че с цитираните решения е прието, че ищецът е мрежови клиент на преносния оператор ЕСО ЕАД, като кабелните линии са негова собственост, а електропреносната мрежа е собственост на ЕСО ЕАД. Ищецът посочва, че с цитираните решения е прието, че липсва осъществяване на дейността разпределение на ел. енергия от ЕР ЮГ, както и предоставяне на мрежовата услуга – „достъп до електроразпределителната мрежа”. Цитира се и практика на СЕС по преюдициално запитване. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен.

Не оспорва, че описаният в исковата молба производствен обект е собственост на ищеца, както и че същият е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV със собствени присъединителни съоръжения – 2 броя съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***” на подстанция

„***”.

Оспорва се твърдението, че процесната сума за посочения период не се дължи, като се сочи, че за този период услугата, за чиято стойност е издадена фактурата е предоставена.

Ответникът посочва, че процесната сума е заплатена на основание сключения между страните Договор за достъп и пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа № *** г. за цитирания в исковата молба обект, прекратен с предизвестие от ищеца, считано от 01.04.2016 г., като след тази дата ответникът посочва, че не е начислявал суми на ищеца за достъп до разпределителната мрежа. Посочва се, че това е прието и в цитираното от ищеца Решение на КЕВР, с което ответникът е задължен да преустанови начисляване на мрежови услуги и да анулира всички фактури, издадени за начислени мрежови услуги за периода след изтичане на подаденото предизвестие за прекратяване на договор № 105. Счита, че с оглед диспозитива на съдебния акт, то следва да се приеме, че КЕВР се е произнесла по законосъобразността на начислената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периоад от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. Твърди се, че заплатената сума е законосъобразно начислена върху предоставената мощност в съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия. Ответникът посочва, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като предоставената мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Твърди се, че това е причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта. Посочва се, че и при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква, като се сочи, че това е причината цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия. Ответникът твърди, че независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно или на ниво ниско напрежение, то ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор. Цитират се решения на КЕВР във връзка с характера на цената за достъп до електропреносната и разпределителна мрежа. Оспорва твърдението на ищеца, че доколкото присъединителните съоръжения *** и *** са негова собственост, то същото не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва в какво се изразяват дейностите по пренос на електрическа енергия, разпределение на електрическа енергия, място на присъединяване към електрическата мрежа, като прави разграничени между понятията „пренос” и „разпределение” на електрическата енергия. Позовава се на Директива 2009/72 и на разпоредбите на ЗЕ, както и на практика на СЕС. Моли се искът да се отхвърли като неоснователен, като претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва, че ищецът е собственик на „***”, разположен в ПИ с кад. № *** – промишлена зона – ***, гр. ***, ***, който е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към електроразпределителната мрежа със собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***”.

Не оспорва, че описаният в исковата молба производствен обект е собственост на ищеца, както и че същият е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV със собствени присъединителни съоръжения – 2 броя съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***” на подстанция „***”.

Приети са писмени доказателства за преобразуване на НЕК ЕАД и за прехвърляне на собственост на подстанции, както и за присъединяване на електропроводни линии средно напрежение, захранващи преки или непреки потребители на ЕРД към електроразпределителните уредби средно напрежение.

Приета е като писмено доказателство и лиценция за разпределение на електрическа енергия.

В писмо от ДКЕВР от 05.01.2009 г. е отразено, че считано от 01.07.2008 г. цената за разпределение на електрическа енергия е разделена на две отделни цени, като независимо кой е доставчикът до крайния снабдител, при определени условия разпределителното предприятие има право да му начислява цена за достъп.

На 21.01.2013 г. ищецът е подал до ответното дружество искане за издаване на съгласувателно писмо по чл. 6 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи във връзка с Правилата за търговия с електроенергия за следните обекти, обслужвани от ответното дружество, а именно: обекти с наименованиея „ ***” и „***“.

На 06.02.2013 г. от ответното дружество е изпратено до ищеца писмо, в което са отразени утвърдените от ДКЕВР цени за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

На 19.03.2013 г. между ищеца в качеството на мрежови клиент и ответника в качеството на оператор на електроразпределителната мрежа е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Предмет на договора е предоставяне от ответното дружество на ищцовото дружество право на ползване на електроразпределителната мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги. Договорът е за неопределен срок и влиза в сила на датат на неговото подписване. В чл. 25 е предвидено, че мрежовият клиент заплаща на ЕВН ЕР изчислените суми за ползваните мрежови услуги, по одобрени от ДКЕВР цени аз ползване на мрежата, както и установените по действиящия ценоразпис цени- при ползванена допълнителни услуги.

С писмо от 03.04.2013 г. ЕСО ЕАД уведомява ответното дружество, че ищецът от 01.04.2013 г. има регистриран график за доставка на електрическа енергия по двустранни договори за обектите, описани в Приложение 1, а именно: процесните обекти с наименованиея „ ***” и „***“.

На 29.02.2016 г. ищцовото дружество е изпратило до ответното дружество едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № *** за обекти на ***. Предизвестието е получено на 29.02.2016 г., като в него ищецът е посочил, че ще счита договорът прекратен от 31.03.2016 г.

С Решение № Ж-/11.05.2017 г. на

КЕВР са дадени задължителни указания до ответното дружество да преустанови начисляването на мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, достъп и пренос през преносната мрежа и надбавка по чл. 7 от НРЦЕЕ на *** за обекти с ИТН № ***, извод „*** и с ИТН №