Решение № 1066 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520106951 по описа за 2025 година

Предявен е иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът „Гаранционен фонд“ твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №*** г. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Заетрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 2 588,71 евро /5063,07 лева/, включваща обезщетение за причинени щети и такса за обработка на НББАЗ – 458,11 евро /895,99 лв./

Твърди се, че така на основание чл.559 и чл.561 от КЗ Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията към НББАЗ на Националното бюро на автомобилистите на Република Франция, където било настъпило пътно-транспортото произшествие/ПТП/, от което били причинени щети. Същото настъпило на *** г. в гр.Париж, Франция като виновен за същото бил ответникът Б. В. Я., който като водач на л.а. „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №***, при движение в средна лента зад друг автомобил с френска регистрация – л.а. „Рено“, модел „Модус“ с рег. №***, не могъл да спре при спиране движението на колоната и го ударил отзад като му причинил материални щети, а водачката пострадала. Към момента на произшествието за управлявания от ответника автомобил нямало сключена задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите /ЗЗГОА/. Поради това ответникът като виновен водач без ЗЗГОА дължал възстановяване на изплатените суми/щети от ищеца.

С регресна покана поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но това не било сторено, поради което сумата била претендирана по реда на заповедното производство по присъединеното ч. гр. д. №***/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница и била присъдена със заповед Рег.№ *** г. Същата обаче била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск за установяване на задължението по исков ред. Претендира се и за присъждане на 1 разноски по делото.

Ответникът Б. В. Я. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се явява. Назначеният му особен представител адв. П. А. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Позовава се на неточно посочване на ЕГН на ответника. Счита, че от представената документация не може да се направи извод, че ответникът е причинил виновно пътнотранспортното произшествие. В тази връзка се позовава на изрично декларираното от пострадалата. При това положение счита, че Гаранционния фонд е платил без да се увери, че лицето е виновно и моли иска да бъде отхвърлен.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на *** г., около 16:57 часа в гл.Париж, Франция ответникът Б. В. Я. като водач на л.а. „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №*** се е движел по ул.“***“ по посока порт дьо Шапел. В дясна лента по същата улица и в същата посока се движел л.а. „Рено“, модел „Модус“ с рег.

№***, управляван от френска гражданка ***, която се пристроила от дясна в лява лента, която била свободна поради наличие на спряно превозно средство в дясната лента. В този момент била ударена отзад от управляваното от Я. МПС. Алкохолните проби и на двамата водачи били отрицателни. В обясненията си пред полицейските органи Я. посочил, че колоната пред него внезапно спряла рязко и той не могъл да забави и спре навреме. При произшествието били причинени материални щети. Към датата на инцидента отговорността на водача на л.а. „Рено“, модел „Сценик“ с рег.

№*** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция №*** г. от Националното бюро на Франция чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на л.а. „Рено“, модел „Модус“ с рег.

№***, изразяващи се материални щети и такса за обработка на НББАЗ. С платежно нареждане от 22.06.2023 г.на Уникредит Булбанк АД Гаранционният фонд изплатил чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сума в размер на 2 969,92 евро - обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на Националното бюро на Франция, което е в малко по-нисък размер от общия размер на претенцията по щетата – 3 046,82 евро. На 28.07.2023 г. с общо плащане по няколко щети ищецът възстановил платени суми на НББАЗ, вкл. и по процесната щета. В описа за платени суми е посочена сумата от 5 959,06 лв., което е равностойността на 3 046,82 евро. Разликата между двете суми представлява такса за обработка на щета по фактура от 22.06.2023 г. С регресната покана изх.№*** г., изпратена до ответника ищецът е поискал възстановяване на заплатените суми, но това не е сторено.Със заявление от Вх.№ *** г. ищецът е поискал за издаване заповед за изпълнение за сумата: 5 959,06 BGN (пет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 06 стотинки), представляваща ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ от настъпило на *** г., около 16:57 часа, в гр.

Париж, на ул. „***“, Франция ПТП, ведно със законна лихва за период от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането. Издадената въз основа на това заявление заповед за изпълнение на парично задължение Рег.№ ***г. е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установеното съдът счита, че предявеният иск по чл.415 от ГПК е изцяло основателен. Съгласно чл.561 от КЗ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани превозни средства на бюрото по чл.

506 суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, а съгласно чл.559, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява, изплатени от компенсационен орган на държава членка суми, когато превозното средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се установи застрахователят. В случая ответникът е виновен водач на автомобил, регистриран в Р.България – л.а. „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №*** и е 2 управлявал е същия в друга държава членка на ЕС и там е причинил ПТП с материални щети. Към момента на произшествието за автомобила не е имал сключена ЗЗГОА. Причинените щети са надлежно установени и са в размер на общо 3 046,82 евро /5 959,06 лв./ включваща обезщетение за причинени щети и такси за обработка на НББАЗ. От изпратената от френските власти документация е видно че щетите вкл. и нематериални щети, т.к. водачката на другия автомобил е пострадала. Това е без значение за отговорността на ответника, т.к. и по българското законодателство подлежат на обезвреда всички щети от непозволено увреждане, които са пряка и непосредствена последица от увреждането без значение дали са имуществени или неимуществени. Възражението, че той нямал вина за произшествието са неоснователни. Видно от самите му обяснения ударът, който е причинил е отзад и след завършване на маневрата за престрояване от пострадалия водач, като в обясненията си пред полицейските органи самият Я. е посочил, че колоната пред него внезапно спряла рязко и той не могъл да забави и спре навреме. Водачът на пострадалия автомобил е бил обезщетен от Националното бюро на автомобилистите на Франция, което е предявило пред НББАЗ претенция за възстановяване на платеното, т.к. за автомобилът с българска регистрация е няма ЗЗГОА. НББАЗ образувало по претенцията щета с реф.

№***** г. н а Гаранционен фонд) и заплатило на Националното бюро на автомобилистите на Франция щети в размер на 2969,92 евро. Сумата е възстановена на НББАЗ от ищеца заедно с частична таксата за обработка по щетата или общо в размер на 3046,82 евро. При това положение е налице редовно изплатено обезщетение по чл.559, ал.1, т.1 във вр. чл.561 от КЗ и следва да се приложи разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ „След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му“. Доводите на особения представител на ответника, че не следва да носи отговорност защото не бил виновен за произшествието са неоснователни. Съгласно чл.477, ал.2 от КЗ по ЗЗГОА „застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство“ , а съгласно ал.1 обект за застраховане е отговорността за евентуалните вреди, свързани не само с притежаването, но и тази с използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. При това положение е видно, че ответникът е управлявал автомобил без ЗЗГОА и като такъв следва да понесе отговорността за виновно причинените при тази дейност щети.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. В. Я. ЕГН: ***, постоянен адрес **********, че дължи на Гаранционен фонд ЕИК: 121446665, ********** сумата от 3 046,82 евро (5 959,06 BGN), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, която сума е била предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение Рег.№ *** г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д.

№*** г. по описа на РС-Дупница.

ОСЪЖДА Б. В. Я. ЕГН: ***, постоянен адрес **********, да заплати на Гаранционен фонд ЕИК: 121446665, ********** сумата 687,597 евро - разноски за настоящото производство и 63,91 евро (150 лв.) -разноски за заповедното производство - ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС-Дупница.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4