Определение № 1425 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1425 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501588 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Сити кеш“ ООД против Разпореждане № 11121/03.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 5999/2023, ПРС, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Й. Ц., за сумата от 1000лв. главница, 237,99лв. договорна лихва за периода 19.05.2022-20.03.2023г., 1002,67лв. неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на поне едно обезпечение за периода 19.05.2022-20.03.2023г., 95,27лв., законна лихва за забава за периода 01.08.2022-01.04.2023г., 250лв. еднократна неустойка за забава.

Поддържа, че дори и да се приеме че клаузата за неустойка е неравноправна, то е налице частична недействителност на договора. Развива и съображения, че неустойката не следва да се включва в ГПР и че посоченият размер е под законовия максимум. Отделно от това съществували индивидуални договорености между страните относно профила на поръчителя, поради което и тази клауза не би могла да е неравноправна.

Посочва и че кредитополучателят е могъл да се откаже в 14 дневен срок от договора за заем, ако е считал условията за неизгодни. Поддържа и че липсва законово изискване за посочване на елементите на ГПР. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение. Прави евентуално искане за издаване на заповед за чистата стойност на кредита.

Претендира разноски.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендирани суми , съставляващи главница по договор за заем, договорна лихва, две неустойки и обезщетение за забава. За да постанови обжалваното 1 разпореждане съдът е посочил, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което и на осн. чл.22 от същия закон договорът е недействителен. Приел е че не може да извърша изчисление на остатъка от главницата и е отхвърлил заявлението.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи от договора за кредит е правилна. В случая, в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 40,05%, ГПР е 47,78%, поставено е условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в голям размер.

Поставени са и неизпълними в общия случай условия към поръчителите – за доход надвишаващ 4 пъти минималната работна заплата, при двама поръчители и 7 пъти МРЗ при един поръчител. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е надвишава размера на заетата сума. Договореният лихвен процент също е необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като неравноправна.

Съгл. чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Дали процесните клаузи са индивидуално уговорени не може да бъде преценено в рамките на заповедното производство, поради което и за съда остава единствения възможен извод за обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Независимо че непредставянето на поръчителство е уговорено като неустойка, това заплащане е пряко свързано с договора за кредит и е било ясно още към момента на сключването му, че условието по него е неизпълнимо и такава неустойка ще следва да бъде заплатена. Ето защо това плащане, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение. В случая, че при сключването на договора за потребителски кредит е предвидено обезпечение под формата на поръчителство при неизпълними условия, като е възложено и заплащането на неустойка за неизпълнение. Така, невключването на тази неустойка в ГПР води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Уговорената неустойка в договора при непредставяне на поръчителство в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

При това положение следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение. Оплакването на жалбоподателя, че при неравноправни клаузи в договор за кредит, се дължи връщане поне на получената главница, по принцип е основателно. В случая, обаче, за съда не е възможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница, т.к. uкъм момента на заявлението не е доказано какви суми са заплатени от кредитополучателя.

При това положение само в рамките на едно състезателно производство и след събиране на съответните доказателства може да се установи какво е плащано по договора и какъв е остатъка от дадената заемна сума.

3

Предвид горните съображения съдът намира, че следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение, при което и с оглед нормата на чл.415, ал.3 от ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си. Това е постановено от съда и в обжалваното разпореждане. В този смисъл подадената частна жалба против отказа на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение се явява неоснователна и следва бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, против

Разпореждане № 11121/03.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 5999/2023, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4