Присъда № 5 от 28.11.2023, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към Присъда № 5 от 28.11.2023 год. по НОХД №60/2023 год. на ЧлРС Районна прокуратура - Смолян е внесла обвинителен акт срещу С. С. К., ЕГН ********** от гр.Ч., за това, че на **.**.**** г., за времето от 18.30 ч. до 19.30 ч., в гр.Ч., обл.С., на ул.“****“ № **, чрез нанасяне на удар с крак, е причинил средна телесна повреда на М.Р.Д. с ЕГН ********** от гр.П., изразяваща се в многофрагментно счупване на лява зигоматична (ябълчна) кост на лицето, довело до счупване на челюст - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП - Смолян поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен начин се установява авторството на деянието, вида и механизма на причиненото на пострадалата телесно увреждане. С оглед на това прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

Повереникът на частният обвинител – адв.С., също пледира съдът да постанови осъдителна присъда, като признае подсъдимият К. за виновен по така повдигнатото му обвинение и моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок за четири години. Претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените от частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес.

Защитникът на подсъдимия адв.К.Е. изразява несъгласие с изразените от държавното обвинение и частният обвинител становища за безспорно доказано обвинение и моли да съдът да постанови оправдателна присъда.

Твърди, че показанията на пострадалата Д. не следва да бъдат кредитирани с доверие, доколкото същите не били категорични. Навежда твърдения, че в хода на воденото разследване са събирани доказателства, обслужващи единствено обвинителната теза, че и събраните гласни доказателства са надграждани именно в тази насока. Защитникът сочи, че следва да се вземе предвид константната позиция на подсъдимия още от образуване на досъдебното производство, в която последователно сочи, че не е удрял и ритал пострадалата, а тя сама паднала по стълбите в жилището му. Защитата не оспорва причиненото телесно увреждане на М. Д., но счита, че от събраните доказателствата не се доказва механизма на тяхното причиняване, описан в обвинителния акт. С оглед на това, моли съдът да признае подсъдимият за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият С. С. К. се явява лично във всички насрочени съдебни 1 заседания. Заявява, че разбира повдигнатото му обвинение, но не се признава за виновен по него. Дава подробни обяснения по случая, а при упражняване на личната си защита, се придържа към казаното от защитника по делото. В даденото му право на последна дума, заявява, че не се чувствал виновен и затова искал да го докаже. Желае да бъде оправдан от съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.С.К., е роден на **.**.****год. в гр.*., *****, с постоянен адрес гр. *., ул.„****“ № *, с ЕГН **********.

Видно от приложената справка за съдимост с рег. №231127005000532920 издадена от РС – Чепеларе на 27.11.2023 год., с протоколно определение от 23.08.2013 год. по НОХД №130/2013 год. по описа на РС – Чепеларе, подсъдимият С.С.К. е бил признат за виновен за извършено от него на **.**.****год. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание пробация, изтърпяно на **.**.**** год. и наказание лишаване от право да управлява МПС, което е изтърпяно на **.**.****год. С оглед изтеклите срокове, визирани в чл.86 от НК е настъпила реабилитация и подс. К. се счита за неосъждан.

Пострадалата М. Р. Д. е от гр.П., родена е на **.**.****год., но живее в дома на своята баба по майчина линия в гр.*, тъй като учи в едно от училищата в града. През 2020 год. постр. М.Д. се запознала с подс.С. К., като постепенно двамата се сближили и станали гаджета. Докато били заедно поддържали близки интимни отношения, като тя често оставала в дома му вечер, като дори през месец ** **** год. със съгласието на майка си заминала на почивка в **** заедно с подсъдимия и семейството му. По време на почивката между тях двамата възникнал конфликт и се наложило Д. да се прибере преждевременно в България, след което взела решение и прекратила връзката си с подс.К..

Когато не ходела на училище и през ваканцията постр. М.Д. работела в ресторант „****“ в гр.*. На **.**.**** год. през деня, св.Д. била на работа в ресторанта. Около обяд в същия ден подс. К. се обадил по телефона на св.Д. и й предложил да се срещнат и да изяснят отношенията си. След това получила и още няколко кратки съобщения на телефона от подс.К., който я канел да отиде у тях, за да говорят. Понеже подсъдимия бил настоятелен постр. Д. се съгласила и след като приключила смяната й в заведението, около 18,20 ч., постр.Д. отишла в дома на подс.К., *** - в гр.*., ул. „****“ № **. Подс.К. бил сам в дома си и я поканил да влезе. Пострадалата Д. влязла от входната врата на къщата и се качила на втория жилищен етаж, където живеел подсъдимия.

Подсъдимият я посрещнал и заедно влезли в хода, където К. вече си бил сипал и употребявал алкохол, като предложил такъв и на постр.Д., но тя отказала.

Двамата разговаряли, като обсъждали вариант отново да се съберат и да бъдат заедно, но така и не постигнали единодушие по въпроса. Така 2 разговаряйки на тази тема в продължение на няколко минути, постр.Д. решила да си тръгне. Докато вървяла по коридора, от хола към входната врата на жилищния етаж, двамата се сдърпали, поводът за което бил продължаващите и там разговори относно техните отношения. Тогава подс. С.

К. я блъснал с ръцете в тялото й, като постр.Д. продължила към входната врата, а той след нея. Когато излязла от входната врата, тръгнала по стълбището надолу към изхода на къщата. Слизайки две – три стъпала понадолу от входната врата на втория етаж, постр. Д. се обърнала назад към подс.К., който стоял зад нея на самата входна врата и понечила да му каже нещо. В този момент подс.К. вдигнал единият си крак и с него я изритал в лявата страна на лицето и главата. От удара постр.Д. усетила силна болка в областта на лявата си буза и ухото и залитнала назад, след което паднала свличайки се по стълбището надолу до първата стълбищна площадка.

Падайки наранила и едната си ръка. Подс.К. видял, че Д. е паднала, но не реагирал по никакъв начин, а се прибрал и затворил вратата след себе си.

Постр. Д. бързо станала, взела обувките си и веднага излязла на улицата.

Обадила се на управителката на заведението, в което работила - св.С.К. и плачейки я помолила да излезе пред заведението. Св.К. се учудила, но след като излязла видяла постр.Д. на улицата между заведението и дома на подсъдимия, която се държала с ръка за лицето. Когато махнала ръката от лицето й, св.К. видяла, че същото било посиняло от лявата страна, окото било затворено с оток, цялата й лява страна била подута. Попитала Д. какво се е случило, но последната я я помолила да си я закара вкъщи, но заради състоянието в което била св.К. решила да я закара в Спешна помощ. Качила я в автомобила си и докато отивали към Филиала за спешна медицинска помощв в гр.Чепеларе, св.К. попитала пострадалата кой й е причинил това, а тя й отговорила: „Той ме изшути“, като го повторила два пъти. Когато отишли във ФСМП – Чепеларе, там посъветвали Д. да подаде оплакване, след което да я транспортират до болницата в гр.*, тъй като те не можели да й окажат необходимата медицинска помощ, а само могат да й дадат болкоуспокояващи. Обяснили й, че може и с транспорт на нейни близки да бъде закарана в болницата в гр.*. Тогава св.К. отвела постр.Д. в дома й в гр.Ч., където я предала на баба й – св.В.К., а след като видяла състоянието на пострадалата, която била с посинено и почти напълно затворено ляво око заедно със св.В.К. и св.С.К. я транспортирали с личен автомобил до гр.*. По пътя към гр.* близките на постр.Д. я питали какво се е случило и кой я ударил, но пострадалата не искала да говори, тъй като имала много силни болки. Св.С.К. я попитала дали е момиче или момче, този който й е причинил това, на което пострадалата отговорила, че е момче, но не казала име. След като пристигнали в МБАЛ „***“ гр.* пострадалата била приета в хирургично отделение, където й била оказана медицинска помощ и направени необходимите медицински прегледи. Докато били в болницата св.С. К. отново попитала Д. кой й е причинил удара в лицето и тогава тя казала, че е именно подсъдимият С.К.. Като придружител в болницата останала св.В.К., а св.С.К.

3 и св.В.К. се прибрали в дома си в гр.Ч.. На следващия ден постр.Д. разказала на баба си – св.В. К., че отишла в дома на подсъдимия, където са разговаряли, а след като си тръгнала той я изритал с крака и тя паднала назад по стълбите.

С оглед състоянието, в което е била приета в болницата пострадалата, около 21,40 на **.**.**** год. бил подаден сигнал в РУ – * и на място бил изпратен дежурен полицейски наряд в състав св.Х. И. и Л.М.. С разрешение на лекуващият лекар и в присъствието на св.В. К., св. И. разговарял с Д., която обяснила, че малко по-рано в същата вечер била в дома на бившия си приятел С.К., с когото се скарали. На коридора той я блъснал, а след това я изритал силно в областта на главата, вследствие на което паднала по стълбите. За установеното св.И. изготвил докладна записка, след което били уведомени органите на РУ – Чепеларе. По случая още същата вечер била разпитана в качеството на свидетел С. К., с което действие било образувано досъдебно производство №136/2022 год. по описа на РУ – Чепеларе. На следващия ден **.**.*** год. бил извършен оглед на местопроизшествие в дома на подсъдимия С.К. в гр.*, ул. „****“ № **, а подсъдимият бил задържан със заповед по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Пострадалата била изписана от МБАЛ „*****“ гр.* на **.**.**** год. с окончателна диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура осис зигоматици синистра. Хемасинус максиларис синистра S06.00”, като е насочена за консултация и лечение от лицево челюстен хирург /ЛЧХ/. Още на **.**.****год. майката на пострадалата – св.М. Р. я закарала в гр.П., където била приета в Клиника по ЛЧХ към УМБАЛ „****“ ЕАД. На **.**.**** год. на пострадалата й била извършена оперативна интервенция под обща анамнезия – закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура, а на **.**.**** год. била изписана, като й е назначено медикаментозно лечение и насрочени два контролни прегледа.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза, съгласно заключението на която при инцидента на **.**.**** год. на М.Р.Д. е било причинено многофрагментно счупване на лява зигоматична /ябълчна/ кост; сътресение на мозъка. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени така, както съобщава пострадалата, а именно чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето. Сътресението на мозъка, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието (зашеметяване) без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома се преценява като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Многофрагментното счупване на лява зигоматична /ябълчна/ кост, поради нейната анатомична и функционална свързаност с горната челюст, се преценява като довело до счупване на челюст по см. на чл.129 от НК.

Така описаната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно М. Д., С. К., В. К., С. К., В. К., Х. И., А. А. и частично от 4 обясненията на подсъдимия С. К.. Също така и от показанията на св.В. И. и Б.