Определение № 1348 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. С., 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000501280 по описа за 2024 година

Производството по делото е приключило с решение №1355 от 24.12.2024 г., с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 105/16.10.2023 г., постановено по т.д. 177/2022 г. по описа на СОС. С него е осъдено на основание чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, да заплати на К. Б. А., представляван от своя баща и законен представител Б. С. А., сумата от 30 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване с дислокация в областта на дистална трета на бедрената кост и повърхностна травма на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2022 год. до окончателното й заплащане, като предявения иск е охвърлен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева и в частта му за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода о т 11.07.2022 год. до 28.09.2022 год. С решението въззивната инстанция е осъдила на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. Б. А., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си и негов законен представител Б. А., да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, разноски за въззивния процес в размер на 3 660 лв.

В срока по чл. 248, ал.1 от ГПК в регистратурата на САС е депозирана 1 молба с вх. №616/18.01.2025 г. от К. Б. А., чрез адв. Н.. С молбата се поддържа, че на ответното дружество не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция поради това, че от една страна процесуалният им представител не е извършил никакви действия по делото, а от друга страна - липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради изложеното моли решението в частта за разноските да бъде отменено, евентуално да бъде намалено присъденото възнаграждение.

В срока за отговор, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва допустимостта на молбата, тъй като въззивникът не е възразил по отношение на претендираните разноски.

Отделно от това прави възражение за нейната неоснователност.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Б. А., представляван от своя баща и законен представител Б. С. А., против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от реализирано на 19.05.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 105/16.10.2023 г., постановено по т.д. 177/2022 г. по описа на СОС, с което е осъдено на основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, да заплати на К. Б. А., представляван от своя баща и законен представител Б.

С. А., сумата от 30 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване с дислокация в областта на дистална трета на бедрената кост и повърхностна травма на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2022 год. до окончателното й заплащане, като предявения иск е отхвърлен в частта му за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева и в частта за заплащане на законна 2 лихва върху обезщетението за периода о т 11.07.2022 год. до 28.09.2022 год. С решението са присъдени разноски на страните.

С постановеното по настоящето дело решение №1355 от 24.12.2024 г. е потвърдено в обжалваната му част (отхвърлителната част) решение № 105/16.10.2023 г., постановено по т.д. 177/2022 г. по описа на СОС.

Видно от данните по делото пред въззивната инстанция, въззиваемото Сдружение НББАЗ е приложило към отговора на въззивната жалба фактура №1549/06.11.2023 г. и извлечение от банковата сметка от 07.11.2023 г. на Адвокатското дружество Х., Я. и Ц. (към което е и процесуалния му представител адв.Р. Ц. (пълномощно – л.43 в първата инстанция). С него се доказвва извършено плащане на адвокатско възнагпаждение.

Като съобрази горното, съставът на въззивната инстанция приема, че, за да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната страна по спора, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2.

Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК съдебноделоводни разноски; 3. Да са реално направени; 4. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5. Изходът на спора, предмет на разглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал.

1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Горепосоченото в случая е налице, с оглед на което искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно заявено, изцяло основателно и подкрепено със съответни доказателства, поради което е уважено.

Относно възражението за прекомерност, настоящият състав приема, че по делото до приключване на устните състезания в съдебно заседание, проведено на 04.12.2024 г., от страна на процесуалния представител на ищеца не е направено изрично възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника, поради което възражението е преклудирано.

Водим от горното САС:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№616/18.01.2025 г.от К. Б. А., чрез адв.Н., въззивник в производството, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото решение №1355 от 24.12.2024 г., постановено по гр.д.№1280/2024 г. по описа на САС, 2-ри състав, като неоснователна.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4