Определение № 2705 от 14.02.2020, Районен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

………. / 14.02.2020 г. , гр.Варна

Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание

, в състав:

Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21067 по описа на ВРС за 2019 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК , предявена от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ

********* с адрес ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С.Н. МИТЕВА ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 2726/3.4.2019 г., издадена по ч.гр.д № 5121/2019г. по описа на ВРС.

По делото е постъпила молба от ищцовата страна , в която е обективирано искане постановяване на определение, с което се отмени разпореждането на заповедния съд, с което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /в редакцията му от ДВ, бр. 86 от 2017г./ , поради отпаднал правен интерес, да се обяви процесната заповед за изпълнение за влязла в сила и да се прекрати производството по настоящото гражданско дело, както и да разпореди да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя в заповедното производство.

Излагат се следните съображения в подкрепа на исканията на ищцовата страна, а именно:

Съгласно действащата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.100 от 20 декември 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на своето вземане единствено при кумулативно наличие на следните фактори:

1) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и

2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението С изменената редакция на горепосочената разпоредба законодателят препраща към хипотезата по чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК. По аргумент за противното, във всички останали случаи, когато няма реално възражение от длъжника и връчването на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК е направено на основание чл. 47, ал. 1, изр. 3 ГПК в резултат на най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, следва съдът да издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специални процесуални предпоставки относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд, с което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /в редакцията му от ДВ, бр. 86 от 2017г./ поради отпаднал правен интерес, за обяваване на процесната заповед за изпълнение за влязла в сила и за прекратяване на производството по настоящото гражданско дело, както и за разпореждане да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя в заповедното производство.

Моли се, в случай, че бъде уважена настоящата молба , да се разпореди внесената държавна такса за разглеждане на установителния иск да бъде върната по банковата сметка н. „А.з.с.н.в." ЕАД, която е както следва: IBAN: ***:

Обединена Българска Банка АД

BIC ***.

Съдът , като съобрази депозираната от ищцовата страна молба и след като се запозна с материалите по делото , както и с ч.гр.д № 5121/2019г. по описа на ВРС, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.100 от 20 декември 2019 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Видно от съобщенията , приложени по ч.гр.д № 5121/2019г. по описа на ВРС, не са спазени актуалните изисквания на ГПК.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5