Решение № 16676 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16676 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110105744 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Х. Я. с ЕГН: **********, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 5 292,78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в /адрес/, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.,както и на сумата 24,77 лева - дялово разпределение за периода 01.09.2021г. до 30.04.2023г.ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/14.10.2024г./ до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 1158,64 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 5.09.2022г. до 30.09.2024г., както и на сумата 6,54 лева – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до 30.09.2024г., Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищцовото дружество, съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковите претенции. Сочи се в отговора, че ответникът не е единствен собственик на процесния топлоснабден имот, поради което не следва да отговаря изцяло за доставената до имота топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Навежда твърдения за неправилно изчисляване и завишаване на доставената топлинна енергия.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, от чието заключение е видно, че разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие. Видно от същото, имотът е бил топлоснабден в процесния период.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

По делото е приет Нотарален акт № ***, том V, дело № ***/19.06.1967г., по силата на който Л.А.С. и В.И.С. са придобили процесния имот като обезсщетение срещу отчуждения му недвижим имот. Видно от представеното удостоверение за наследници, В.С. е починала на 12.07.2007г. Нейни наследници са Л.С. и Р.П. , като Л.С. има ¾ ид.ч.от имота, а Р.П.¼. ид.ч. Видно от удостоверениетоза наследници, Л.С. е починал на 02.03.2008г., като е приобщено е завещение от 21.09.2001г., саморъчно съставено от Л.С., с което последният завещава на ответника - С. Я. процесния имот. Именно в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от имота ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, писменото приемане на които не е условие за възникване на договорната връзка.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Сградата има техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинната енергия между 2 потребителите но те не са сключили договор за топлинно счетоводство и съгл. чл. 61 ал.2, т.4 от Наредба № Е-РД-04-1, като разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие. За процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от Т.-С. АД. За имота е била начислява потребявана топлоенергия за битово горещо водоснабдяване за трима потребители на база.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите суми по за целия имот за процесния период е, както следва: 5292,78 лева – главница за потребена топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г., 1158,64 лева – лихва за забава върху нея за периода 15.09.2022г. до 30.09.2024г.., 24,77 лева – главница за осъществено дялово разпределение (ДР) за периода 01.09.2021г. – 30.04.2022г. и 6.54 лева – лихва за забава върху нея за периода 15.11.2021 г. до 30.09.2024г. Съответно, ¾ част от тези задължения възлизат на търсените с исковата претенция суми, заявени към ответника С. Я. .

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2021г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 14.10.2024г. Вземанията с падеж преди 14.10.2021г. се явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно заключението на вещото лице счетоводител погасени по давност са следните суми от общото задължение, т.е. за целия имот: 326.12 лева – главница за ТЕ, и 83.39 лева мораторна лихва върху това вземане.

Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния период от ответника са следните задължения за ¾ част от вземанията за доставена топлоенергия, осъществено дялово разпределение и мораторни лихви, а именно: 3724.99 лева главница за ТЕ, 805.98 лева мораторна лихва върху нея.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява, договорно отношение между ЕС и топлофикация, вкл. на топлофикация с ФДР. Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза потребителите на топлинната енергия не са сключили договор за дяловтоо разпределение и топлинно счетоводство и съгл. чл. 61 ал.2, т.4 от Наредба № Е-РД-04-1, предвид което претенцията на ищеца за дялово разпределение следва да бъде оставена без уважение.

По разноските

При този изход на спора по делото и доколкото ответникът не е направил разходи по воденото дело, последният следва да заплати на ищеца сторените от дружеството разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

Ищецът е направил разходи в общ размер от 1411.71 лева, от които 179.65 лева по ч.гр.д.№ 60882/2024г. на СРС, 162 състав, и 1232.08 лева – разноски по настоящото производство: 232.06 лева държавна такса, 900 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се присъжда сумата от 986,64 лева, съобразно уважената част от исковата претенция в настоящото производство.

По делото не са представени доказателства от ответника за претендираните от него разноски, поради което не следва да бъдат присъждани такива в негова полза.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Х. Я. с ЕГН: **********, с адрес: в /адрес/, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60882/2024г. на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1904,56евро (3724.99 лева) за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в /адрес/, за периода 01.09.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за топлинна енергия за горницата над присъдения до предявения размер от 5 149,70 евро (292,78 лева) и за периода 01.05.2021г. – 30.08.2021г., като погасен по давност и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 12,66 евро (24,77 лева) – дялово разпределени за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г.,, като неоснователен. на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 412,09 евро (805.98 лева) – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 01.09.2021г. – 30.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 592,40 евро (1158,64 лева), като погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3,34 евро (6.54 лева) – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до 30.09.2024г., като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Х. Я. с ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата 504,46 евро (986,64 лева) – разноски сторени от ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4