Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260827 от 07.07.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6175/2020
Вид
Решение № 260827
Подписан
07.07.2021
В сила
06.08.2021
Състав
МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260827 / 7.7.2021г. гр. Перник, 07.07.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06175 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от В.С.Б., с адрес: ***” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П.и Крум Димитров Крумов, с който се иска да бъде ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, по отношение размера му, при което искът следва да се счита предявен за сумата от 6 099,00 лева.

В исковата молба се сочи, че на 23.09.2019г., около

17,30 часа, на път РЕП-2093, на прав участък при с. В., общ. Перник, лек автомобил марка „”, с рег. № , управляван от А.А.Р., движейки се с несъобразена скорост и след загуба на контрол над автомобила от страна на водача, застигнал и ударил отзад движещия се пред него автомобил марка „” с рег. №, управляван от ищеца. В следствие от удара, автомобила на ищеца напуска платното за движение и се преобръща. Произшествието е било посетено от служители на „ПП” при ОД на МВР – Перник, при което е издаден Констативен протокол с № 1028-4319/23.09.2019г.

На виновния водач – А.А.Р., е съставен АУАН сер. GA № 7947/23.09.2019г., като административно-наказателното производство е приключило с издаването на Наказателно постановление № 19-1158-004332/18.11.2019г.

Сочи се, че в следствие на произшествието на лекия автомобил на ищеца са нанесени множество вреди, част от които са описани в съставения от полицейските служители Констативен протокол. Изяснява се, че лекия автомобил на виновния водач – марка „” притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 13.11.2018г. до 12.11.2019г. Водача на автомобила – А.А.Р., попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от застрахователната полица.

Ищецът посочва, че на 09.10.2019г. се е явил в ЗД

„БУЛ ИНС” АД на оглед с автомобила си, за установяване на нанесените имуществени вреди. При огледа е изготвен първоначален опис-заключение на щети на МПС по щета № ********** по описа на ЗД „БУЛ ИНС” АД. На 22.10.2019г. е извършен допълнителен оглед, за което е изготвен нов опис на щети на МПС, като на основание чл. 390 ал. 2 КЗ същият е обявен за тотална щета. Ищецът предявил писмена претенция за изплащане на застрахователното обезщетение, при което ответното дружество му отговорило, че няма основание да удовлетвори претендираната застрахователна претенция. С оглед тези обстоятелства, у ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като намира, че доказателствения материал не установява твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Поради това счита, че без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Ответника оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за търпените вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Ответника оспорва иска и по размер. Сочи, че след направена калкулация на щета по експертна оценка размерът на ремонта на автомобила възлиза на сума в размер на 5131,20 лева, която надвишава със 70 на сто действителната стойност на процесното МПС, поради което дружеството е определило обезщетение за тотална щета в размер на 4006,17 лева.

В съдебно заседание, пълномощника на ищеца пледира за решение, с което предявения осъдителен иск бъде уважен като основателен и доказан по своето основание и размер. Намира, че безспорно се установи в хода на производството наличието на валидно застрахователно правоотношение. Намира за безспорно установено и че застрахователното събитие е настъпило на 23.09.2019г., около 17,30 часа, когато на път РЕП-2093 и на прав участък при с.

Витановци, общ. Перник, лек автомобил марка „” с рег. №, управляван от А.А.Р., движейки се с несъобразена скорост и след загуба на контрол над автомобила си, застига и удря автомобила на ищеца, движещ се пред него. Намира, че безспорно е установен механизма на настъпилото ПТП, както и че настъпването на същото е в резултат на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „” – А.А.Р.. Посочва, че от събраните доказателства, в това число и изслушаната САТЕ се установява, че настъпилите имуществени вреди са в следствие на настъпилото ПТП. С тези съображения намира предявения осъдителен иск за основателен и доказан, поради което пледира за уважаването му.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

От представен и приет по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10284319 от 23.09.2019г. се установява, че на 23.09.2019г., около 17:30 часа, на път PER-2099, преди с. Витановци, е настъпило ПТП между участник 1 - лек автомобил марка „”, с рег. №, управляван от лицето А.А.Р. и участник 2 – лек автомобил марка „” с рег. №, с водач В.С.Б., като поради движение с несъобразена скорост, водач 1 губи контрол над автомобила си, застига и удря отзад движещия се пред него участник 2. От удара, участник две се завърта и обръща по таван.

От приетото по делото заверено копие на АУАН № 7947, серия GA от 23.09.2019г. се установява, че същият е издаден против водача на лек автомобил „” – лицето А.А.Р. и с който на последния е наложено административно наказание, поради виновно нарушаване правилата за движение, регламентирани в ЗДвП. В обсъждания АУАН е отразено, че от нарушението имуществени вреди са претърпели лицата, описани в констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На 18.11.2019г. на виновното лице – А.А.Р. е издадено Наказателно постановление № 19-1158-004332, с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за виновно нарушаване на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, което обстоятелство се установява от приетото по делото Наказателно постановление № 19-1158-004332.

От приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. обсъдения по-горе констативен протокол и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” (л. 13 от делото) се установява, че виновното лице, към датата на ПТП, има активна застраховка „Гражданска отговорност”.

От представеното и прието като писмено доказателство писмо с изх. № ОК-663492/21.10.2019г., ищецът е информирал застрахователя на делинквентна, във връзка с което е в дружеството-ответник е била заведена щета № **********.

Видно от представените писмени доказателства е, че за опис на щетите по автомобила на ищеца са извършени два огледа от страна на дружеството-ответник, в резултат на което е съставена Калкулация на щета № **********/18.10.2019г., № на полица: BG/02/118003225627, приета като доказателства по делото. От същата е видно, че размерът на ремонта на автомобила, определен от застрахователя, възлиза на 5131,20 лева.

От писмо с изх. № ОК-497980/19.08.2020г. на ЗД „БУЛ ИНС”АД се установява, че за да се премине към процедура по изплащане на обезщетението по щета № **********, ищецът следва да представи влязъл в сила съдебен акт – Присъда, Решение или Споразумение по наказателно дело, или Постановление за прекратяване на наказателно производство – оригинал или заверено копие, както и документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията (Перфорирано Свидетелство за регистрация на МПС с надпис „Прекратена регистрация –тотална щета”) и Удостоверение от КАТ.

Видно от приетите доказателства, ищецът е представил последните два изискани му документа, а именно: Перфорирано Свидетелство за регистрация на МПС с надпис „Прекратена регистрация –тотална щета” и Удостоверение от КАТ.

Не се спори по делото, че застрахователя - ответник е отказал да изплати исканото от ищеца застрахователно обезщетение.

Като писмено доказателство по делото са приети снимки от местопроизшествието, от които е видно местоположението на лекия автомобил на ищеца след сблъсъка.

По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като обективно, компетентно и добросъвестно извършено.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, детайлно е описало и обяснило различните физични процеси и сили, които са действали при удара между двете моторни превозни средства и непосредствено след него, като не се доказва то да е заинтересовано от изхода на спора. Вещото лице последователно описва механизма на настъпилото ПТП, като посочва, че при предприемане на маневра „изпреварване” от водача на лекия автомобил „”, последния поради недостатъчно сцепление с пътното покритие (мокра пътна настилка, движение в ляв завой) губи устойчивост и удря движещия се пред него лек автомобил, управляван от ищеца, в задната лява част (заден ляв калник). В резултат на удара, лекия автомобил на ищеца губи устойчивост, напуска платното за движение и се преобръща извън платното за движение. Вещото лице посочва, че основна причина за настъпване на произшествието е движението на лекия автомобил, с водач А.. Р. със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия – движение в завой при мокра пътна настилка. Посочва още, че виновния водач е имал техническата възможност да предотврати произшествието при спазване на правилата за движение. От обсъжданата експертиза се установява, че уврежданията на лекия автомобил на ищеца са на стойност 6117,60 лева, съответно размера на щетите на лекия автомобил на ищеца са на стойност 6117,60 лева. Установява се, че запазените части са на стойност 1494,00 лева, действителната стойност на увредения автомобил на ищеца възлиза на 8 713,00 лева. Доколкото в случая е налице тотална щета на автомобила, то вещото лице е изчислило, че застрахователното обезщетение възлиза на 6 099,00 лева.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.

От правна страна:

Предявен от страна на ищеца е осъдителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.

432 КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл.