Решение № 243 от 14.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100109698 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба от Ц. Л. Ч., с ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, с която се предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 21.03.2023г., като пътник в автобус на масовия градски транспорт, по вина на водача на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № СВ **** КР, Ц. А. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сумата 1204,80лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за закупуване на медицинско изделие и заплащане на потребителска такса, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 25.08.2023г., до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 21.03.2023 г ., около 07:15 ч., по ул. „Софийска“ се е движил автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № СВ **** КР, управляван от Ц. А. И., с посока на движение от с.Световрачене към с.

Кубратово и в района на ул. **** , на мостово съоръжение, поради управление с несъобразена скорост и преминаване през неравности, водачът с действията си става причина в салона на превозното средство да падне пътничката Ц. Ч. - Т.а. Сочи се, че към момента на инцидента ищцата бил правостояща, като се е държала на обозначените за това места с двете си ръце. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на дясната подбедрица. Сочи се, че уврежданията наложили извършване на оперативна интервенция по отворено 1 наместване фрактура на шафта на тибия с вътрешна фиксация , последвана от болничен престой от 6 дни, назначен домашен режим на лечение, невъзможност за ходене за период от 4 месеца, забрана за натоварване на увредения крайник за срок от 60 дни. Твърди значително засягане на ежедневния й бит и начин на живот – за първите 4 месеца имала нужда от денонощна грижа, изпитвала постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си. Твърди, че към настоящия момент все още се оплаква от поява на редовна болка, особено при движение и сутрин преди раздвижване на тялото. Към настоящия момент била преустановила каквото и да било физическо натоварване, тъй като било съпроводено с болка и отичане на увредения крак. Посочва, че инцидентът се отразил негативно и на психиката й – поради изпитваните болки страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност в следствие на изпитания стрес от произшествието.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който на първо място посочва, че не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на автобус Марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ”, с peг.№ СВ **** КР, със срок на валидност от 25.07.2022г. до 24.07.2023г. Оспорва се обаче твърдението, че процесният инцидент попада в застрахователното покритие на застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Сочи се, че във връзка с подобни инциденти е създаден института на задължителната застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз. Ищцата била предприела защита по реда на чл. 432 от КЗ, но в случая, според ответника, липсвал изискуемият фактически състав по чл. 45 от ЗЗД спрямо деликвента, което водело до невъзможност за ангажиране отговорността на застрахователя, с който е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Отговорността на застрахователя се твърди да е функционално обусловена от отговорността на деликвента, поради това за вреди, за които той не отговаря не можело да бъде платено застрахователно обезщетение от неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.

На следващо място се оспорват твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача Ц. А. И. при управлението на сочения автобус; оспорват се твърденията за механизъм на транспортния инцидент, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Ц. А. И.; твърдението, че водачът е управлявал автобуса с несъобразена скорост. Поддържа се наличие на изключителен принос на пострадалата за настъпване на травмите. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване – поведението на пътничката да не седне на празно място и да не осигури достатъчно равновесие за тялото си, било допринесло в равна степен за настъпване на увредата.

Оспорват се твърденията за характер на увредите, продължителност на оздравителния процес и битови затруднения, както и твърдението за настъпили психологически увреди. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди и социално икономическата обстановка в страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен Протокол №К-157 от 21.03.2023г., относно посетено ПТП, настъпило на 21.03.2023г. около 07.15 часа, в община Столична, между 2 селата Световрачене и Кубратово, касаещо паднал пътник в салона на автобус на масовия градски транспорт. В Протокола е записано, че при преминаване на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № СВ **** КР, с водач Ц. А. И. по мостово съоръжение, на последната врата пада пътничката в салона Ц. Л. Ч..

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътнотранспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.

Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че Ц. Л. Ч. е била пътник в конкретен автобус, мястото на настъпване на инцидента и обстоятелството, че водача на автобуса не е бил употребил алкохол и упойващи средства.

По делото е изискано прилагане на пр.пр.№11966/2023г. по описа на СРП, ДП №11085/2023г. по описа на Сектор „Разследване на транспортни престъпления“ към СДВР, като от същите се установява протокол за оглед на местопроизшествие и показания на свидетели, които са взети предвид от вещи лица по САТЕ.

По делото са депозирани показания от Ц. А. И., водач на автобус марка „БМЦ 320 Просити“, с peг. № СВ **** КР, който си спомня за инцидента, случил се на 21.03.2023г., с управлявания от него автобус, с посока на движение от с. Световрачене към с. Кубратово в районa на ул. ****, на мостово съоръжение. Спомня, че било около 7,00ч. сутринта, автобусът бил пълен, имало много движение в същата посока, закъснявал от графика си, бързал, но в потока от автомобили се движел заедно с тях, с разрешената скорост около 40 км/ч. Посочва, че пътната инфраструктура на мостовото съоръжение е леко амортизирана и това му е известно, но поведението на автобусът с повече пътници, с повече товар и в зависимост точно в коя част на пътната лента се премине било различно, защото самата неравност е различна в различните части на пътя. Посочва, че се случило така, че минал през тази неравност точно където е поголяма и с по-големия товар на автобуса, поради което настъпил инцидента. Заявява, че вероятно е трябвало да мине по-бавно, предвид неравностите на пътя. Посочва обаче, че произшествието се дължи и на това, че по това време всеки ден карали различни автобуси и поведението на един или друг е различно и това оказвало влияние на преценката му. Споделя, че задната част на автобуса отскача повече при неравности, той е спазвал Закона за движение по пътищата, доколкото със сигурност е управлявал автобуса със скорост под разрешената такава от 50 км/ч, но инфраструктурата го е подвела.

Заявява, чев при преминаването по неравността се получило леко подскачане на 3 автобуса. След около 300-400 м., около другия мост, му било сигнализирано от пътниците, че има пострадал пътник и той спрял автобуса при моста на р. Искър.

Отворил своята врата и поради това, че автобуса бил пълен и нямало как да премине през салона, преминал от вън на превозното средство, до последната трета врата.

Жената, която установил на място, седяла на пода до последните седалки. Когато я попитал какво е станало, тя казала, че може би си е счупила крака. На неравността е отскочила и когато се е приземила обратно, е стъпила на криво. След съгласие от страна на пътничката, свидетеля преместил автобуса до първата спирка на следващото село, като междувременно се обадил, за да извика бърза помощ. Посочва, че когато отишъл на последната врата, констатирал, че около жената няма свободни седалки, автобуса бил много пълен и имало много правостоящи, а тя била точно до вратата.

Казала му, че се е държала преди инцидента.

Заявява, че пътният участък, където е настъпил инцидента е с п о една лента в посока, не е имал възможност да избегне препятствието, доколкото поради пропадане на самия мост, се е образувала издигната част на пътя, която е през цялата му ширина.

По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от в.лице Ж. Е., което е оспорено от ответника, поради което е допуснато разширяване на състава на експертизата. Между двете заключения няма никакви значими разлики, като всички вещи лица достигат до едни и същи отговори. Съгласно двете заключения експертите възприемат следния механизъм на произшествието: процесният автобус „БМС” се е движел по ул. „Софийска” върху дясната пътна лента за посоката му, с посока от с.

Кубратово към с. Световрачене със скорост на движение 40 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилия инцидент, върху платното за движение е имало неравност, намираща се напречно на платното за движение. В същото време, пострадалата се е намирала в автобуса в най - задната му част до задната му врата, като е била правостояща, държейки се за метална тръба, предназначена за задържане на пътниците. Всички седалки в автобуса са били заети от пътници. Тази обстановка е видна и от приетия по делото видеозапис от салона на автобуса, като относимите моменти са закрепени в Съдебна компютърно техническа експертиза, приета по делото без оспорване.

Съгласно САТЕ водачът на процесния автобус не е намалил скоростта си и е преминал върху неравността на пътя, без да намалява скоростта си и движейки се в първоначалната му посока. Вследствие на преминаването на задния мост на автобуса през неравността, в първия момент той се е движил низходящо спрямо пътя и след излизането му от неравността - възходящо. При посоченото движение на задната част на автобуса, тялото на пострадалата в първия момент е следвало низходящото движение на пода на автобуса и след това, при възходящото движение е било отхвърлено нагоре - вертикално спрямо пода на автобуса, като се е отделила от него достигайки около 35 см. В следващия момент, вследствие на земното притегляне, тялото на пътничката отново е паднало върху пода на салона на автобуса, при което е наранила единия си долен крайник.