Решение № 3079 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20211110160069 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 73119/20.10.2021 г. от [фирма], ЕИК **** против А. Н. М., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца суми по договор за потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10476/2020 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че между ответницата и [фирма], ЕИК: **** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ** на 09.05.2018 г., по силата на който на ответницата бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 6000 лв., от който била удържана стойността на договорената между страните клауза за такса ангажимент в размер на 120 лв., съгласно която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент в размер от 17.94 %. Посочва, че ответницата усвоила сумата от 5880 лв. чрез банков превод от кредитодателя по посочена от нея банкова сметка. Сочи, че ответницата се задължила да върне получената от кредитодателя сума, ведно с дължимите лихви върху нея, на 12 месечни погасителни вноски, но вместо това преустановила плащанията към кредитодателя, като падежът на първата дължима според договора, но неплатена вноска, настъпил на 20.10.2018 г. Посочва, че крайният срок за изпълнение на всички задължения по договора настъпил на 20.05.2019 г. Поддържа, че доколкото ответницата не е платила уговорените погасителни вноски в срок, същата е изпаднала в забава, с оглед което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, 1 формиращи претенцията за главница. Излага, че на 26.08.2019 г. е подписано Приложение № 1а към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между [фирма] и [фирма], с което са изкупени вземания, част от които и тези, претендирани в настоящото съдебно производство. Тъй като ответницата не е изплатила задълженията си по договор за потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу нея, по което е образувано ч. гр. д. № 10476/2020 г. на СРС, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане на съда от 31.08.2021 г. на ищеца е указано да представи доказателства за депозирана в срок искова молба, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.

Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10476/2020 г. на СРС - сумата 3953.05 лева изискуема главница по договор за потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., сключен от длъжницата с [фирма], вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1а от 26.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., както и сумата 187.77 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.08.2019 г. до 14.02.2020 г. /съгласно уточнителна молба от 13.12.2021 г./. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й особен представител – адв. Й.. Предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, доколкото в погасителния план липсва разбивка на определените погасителни вноски, като не са посочени отделните им компоненти, не се установява върху какъв размер на главницата се начислява договорна лихва, която е определена като фиксиран лихвен процент. Поради това счита, че представеният по делото погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК. На следващо място твърди, че договорът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не всички елементи от процесния договор за кредит отговарят на изискването да бъдат с размер на шрифта не по-малък от 12 пункта и да бъдат представени по ясен и разбираем начин, като приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по договора за кредит са с по-малък размер на шрифта, при труден за четене формат.

Поддържа, че доколкото процесният договор за кредит не отговаря на законовите изисквания, същият се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Релевира възражение за приспадане на платените по недействителния договор суми за погасяване на възнаградителна лихва, лихва за забава, такса ангажимент и застрахователни премии от чистата стойност на кредита.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадена е писмена молба, в която са релевирани доводи по същество на спора.

2

Ответницата се представлява от назначения й особен представител, който поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба. Подадена е писмена защита.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правна квалификация на предявените искове: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

На 26.02.2020 г. ищецът е подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. По образуваното ч. гр. д.

10476/2020 г. по описа на СРС, 88 състав е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта е връчена на ответницата в настоящото производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е предявена настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в указания едномесечен срок и има за предмет същите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.

По основателността:

В случая страните не спорят и между тях е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответницата и [фирма] е сключен Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **/09.05.2018 г.

Страните не спорят относно материалноправната легитимация на ищеца [фирма] в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия с кредитодателя [фирма] да претендира дължимата по договора сума. От събраните по делото писмени доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между [фирма], в качеството на цедент и [фирма] в качеството на цесионер, се установява по делото, че заемодателят [фирма] е прехвърлил вземанията си срещу А. Н. М. по Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** /пореден номер 176 от Приложението/. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, което видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за доставяне е получено лично от А. Н. М. на 04.10.2019 г. Освен това самото уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането 3 поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г. , т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /, поради което следва да бъде направено заключението, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответницата. Ето защо и ищецът [фирма] се явява материалноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта **, сключен между [фирма] в качеството на кредитор /заемател/ и А. Н. М., в качеството й на кредитополучател /заемополучател/.

От приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че на 09.05.2018 г. в ** между [фирма] в качеството му на кредитор и А. Н. М. в качеството й на кредитополучател е сключен процесния договор за потребителски паричен кредит, т.е. между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Ответницата А. Н. М. не спори, че е усвоила сумата по договора, същото се установява и от заключението по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и безпристрастно дадено и го кредитира с доверие. Ето защо ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закона за потрбителския кредит /ЗПКр/ и на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защитна на потребителите /ЗЗП/ и по отношение на договора са приложими разпоредбите на посочените нормативни актове.

В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски цели: 6 000 лв., застрахователна премия – 270 лв., такса ангажимент – 120 лв., брой погасителни вноски – 12, месечна погасителна вноска – 575, 43 лв., обща стойност на плащанията 6 905, 16 лв., годишен процент на разходите – 23.92 %, лихвен процент – 17.94 %. Инкорпориран е погасителен план, в който се съдържат номер на погасителната вноска, падежна дата на погасителната вноска, размер на вноската и оставаща главница в лева.

Видно от приложения към договора Стандартен европейски формуляр (СЕФ) – лихвеният процент по кредита е 17, 94 %, а годишният процент на разходите /ГПР /– общите разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит възлиза на 23, 92 %. В Раздел III – Разходи по кредита е посочено, че не се изисква за получаване на кредита задължително склюючване на договор за застраховка, но видно от събраните по делото писмени доказателства такава е сключена.

Съгласно чл. 2 от сключения договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **/09.05.2018 г. между [фирма] и А. Н. М. размерът на кредита за покупка н застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде директно платен на застрахователя, посочен в застрахователния серификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в „Месечна погасителна вноска“. Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат № **, 4 издаден от застрахивателя **** чрез клона си [фирма], ЕИК *** и *****, чрез клона си [фирма], ЕИК ***3. В същия раздел от СЕФ са посочени свързани с договора разходи – еднократна такса ангажимент в размер на 120 лв., която се удържа от размера на кредита.

Според чл. 10, ал. 1 ЗПКр договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.