Решение № 880 от 07.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1039/2025
- Вид
- Решение № 880
- Подписан
- 07.08.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 880 гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501039 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на М. Л. Т. с постоянен адрес в гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1162/04.04.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110103555 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което е отхвърлен предявен от въззивника М. Л. Т. срещу „Р.И.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище гр. Варна положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът М. Л. Т. е собственик на 1 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, целият с площ (по схема от КК) от 167 кв. м., на основание придобивна давност, въз основа на осъществявано в периода 11.05.2017 год. до подаването на исковата молба на 25.03.2024 год. добросъвестно владение, евентуално – въз основа на владение, осъществявано в периода 11.05.2017 год. до подаването на исковата молба на 25.03.2024 год. с присъединеното владение на праводателите му Й.Х.
Т. и Л. С. Т., осъществявано в периода 19.12.1986 год. до 11.05.2017 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е нарушена нормата на чл. 133 ГПК – в случая ответникът не е подал отговор на исковата молба и в нарушение на чл. 133 ГПК районният съд е допуснал и разгледал възраженията на ответника срещу иска, наведени едва в първото по делото открито съдебно заседание.
Изложени са и оплаквания за недопустимост на решението; въззивникът 1 счита, че искът е един – за придобит по давност имот въз основа на добросъвестно, евентуално недобросъвестно (обикновено владение), а вместо това съдът е постановил два диспозитива, като неправилно е приел, че исковете са два.
В нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил твърденията и доводите на ищеца и не е се произнесъл по тях, а недопустимо се е произнесъл по преклудираните възражения на ответника. Не е съобразен и наведеният от ищеца довод, че в нито един от актовете на праводателите на ответното дружество не е удостоверено, че владението върху прехвърлената 1 кв. м. ид. част от правото на собственост върху процесния имот е било предадено на приобретателя – нито по договора за замяна по нот. акт № 70/13.04.2011 год., нито по апортната сделка, вписана в ТР на 22.02.2016 год. Твърдят се и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон – неправилно не е приложена установената в чл. 69 ЗС презумпция.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният от ищеца иск за собственост на 1 кв. м. ид. част от поземления имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, придобит по давност въз основа на добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът, въззиваем „Р.И.Б.“ ЕАД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, а дружеството-въззиваем, чрез представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът М. Т. е навел следните твърдения:
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 71/11.05.2017 год. по описа на СлВп–Варна е придобил от майка си Й. Т. собствеността върху 156 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр.
Варна, целият с площ от 167 кв. м., като от този момент установил владение върху целия поземлен имот. Праводателката му Й. Т. е придобила собствеността върху подарените му 156 кв. м. идеални части от поземления имот въз основа на брачен договор, сключен между нея и баща му – Л. С. Т., вписан в СВ-Варна под № 106, том 4, дв. вх. рег. № 9599/25.04.2017г.
Родителите на ищеца са придобили поземления имот въз основа на договор за прехвърляне на собствеността върху имота срещу задължение за гледане и издръжка, скл. с нот. акт № 89/1986 год. на ВнН и договор за доброволна делба, вписан в СлВп – Варна под № 251, том 3, дв. вх. рег. № 7985/04.09.1996г.
2
На 07.03.2024г., след справка в СлВп–Варна, ищецът установил, че ответникът „Р.И.Б.“ АД, със седалище гр. Варна, се легитимира като собственик на 1 кв. м. ид. част от процесния поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 167 кв. м., въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството, извършена от „Р.И.“ ООД, с вписване на апорта в ТРРЮЛНЦ под № *********** по партидата на ответника. Ищецът твърди, че нито на праводателя на ответника, нито на самия ответник е било предавано владението върху 1 кв. м. ид. част от процесния имот, нито някой от тях е установял владение. Посочва, че „Р.И.“ ООД е придобило процесния 1 кв. м. ид. част от поземления имот с договор за замяна, скл. с нот. акт № 70, том XXI, дело № 4388/13.04.2011г. по описа на СлВп-Варна, от „И.с.“ ЕООД, което се легитимирало като собственик на посочената ид. част от собствеността върху имота с договор за замяна, скл. с нот. акт № 5, том XIX, дв. вх. рег. № 7236/29.04.2010г. по описа на СлВпВарна, без обаче да му е било предавано владението. Ищецът твърди, че от 19.12.1986 год., когато родителите му са придобили процесния поземлен имот, до сключването на договора за дарение на 11.05.2017г., те са упражнявали владение върху целия поземлен имот, вкл. и върху процесната идеална част от 1 кв. м. Твърди още, че със сключването на договора за дарение на дата 11.05.2017 год. е установил владение върху целия поземлен имот, има качеството на добросъвестен владелец и до подаването на исковата молба на дата 25.03.2024 год. е придобил по давност и идеалната част на ответника върху имота с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 167 кв. м.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: Да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност на 1 кв. м. идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 167 кв. м., въз основа на владение, осъществявано в периода от 11.05.2017 год. до подаването на исковата молба в съда - 25.03.2024 год., евентуално – въз основа на владение, осъществявано в периода 11.05.2017 год. до подаването на исковата молба на 25.03.2024 год. с присъединеното владение на праводателите му Й.Х. Т. и Л.
С. Т., осъществявано в периода 19.12.1986 год. до 11.05.2017 год.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника не е подаден.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е неоснователен. Излага съображения и доводи, според които ищецът не е придобил по давност притежаваната от ответното дружество идеална част от собствеността върху имота с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 167 кв. м. и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
3
С договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 89/19.12.1986 год. на ВнН К.С.И. е прехвърлила на внучката си Й. Х. Т. собствеността върху 151 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с пространство от 303 кв. м., находящо се в гр. Варна, ул. Р.Ж. № **, съставляващо парцел пл. № *, кв.***, по плана на *-ми микрорайон на гр. Варна, заедно с построената в парцела жилищна сграда срещу задължението на приобретателката да се грижи и издържа прехвърлителката.
Не е спорно по делото, че към момента на сключването на договора приобретателката Й. Х. Т. е била в граждански брак с Л. С. Т..
С договор за доброволна делба от 04.09.1996 год., с нот. заверени подписи на договарящите, вписан в СлВп-Варна на 04.09.1996 год., съсобствениците на парцел *** – *, *, кв. *** по плана на *-ми подрайон на гр. Варна са прекратили съсобствеността върху горния имот, като в дял на съпрузите Й. и Л. Т. е поставен парцел *–*, кв. *** по плана на *-ми подрайон на гр. Варна, с площ от 151 кв. м.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 5/29.04.2010 год., том XIX, дело № 3943/2010 год. по описа на СлВп-Варна, Й. и Л. Т. са прехвърлили в полза на търговското дружество „И.с.“ ООД, със седалище гр. Варна, собствеността върху 1 кв. м. идеална част от собствените си дворно място, цялото с площ от 151 кв. м., находящо се в гр. Варна, ул.- Р.Ж. № **, представляващо парцел Х-5, кв. *** по плана на *-ми подрайон на гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, срещу прехвърлена в полза на съпрузите Т. идеална част от собствеността върху собствен на дружеството имот.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 70/13.04.2011 год., том XXI, дело № 4388/2011 год. по описа на СлВп-Варна, „И.с.“ ООД, със седалище гр.
Варна е прехвърлило в полза на търговското дружество „Р.И.“ ООД, със седалище гр. Варна собствеността върху 1 кв. м. идеална част от гореписания имот – дворно място, с площ от 151 кв. м. по документ за собственост, находящо се в гр. Варна, ул.- Р.Ж. № **, представляващо парцел Х-5, кв. *** по плана на *-ми подрайон на гр. Варна, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 167 кв. м.
На 30.12.2015 год. от „Р.И.“ ООД, със седалище гр. Варна в капитала на новоучреденото дружеството „Р.И.Б.“ ЕАД, със седалище гр. Варна, е извършена непарична вноска (апорт) на множество недвижими имоти, вкл. и на 1 кв. м. идеална част от гореписания имот – дворно място, с площ от 151 кв. м. по документ за собственост, находящо се в гр. Варна, ул.- Р.Ж. № **, представляващо парцел Х-5, кв. *** по плана на *-ми подрайон на гр. Варна, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр.
Варна, с площ по кадастрална карта от 167 кв. м. Апортът е вписан в СлВпВарна на 26.02.2016 год.
С брачен договор от 24.04.2017 год. съпрузите Й. и Л. Т. са уредили имуществените си отношения по повод на придобитите през време на брака 4 им недвижими имоти, като са се съгласили, че в индивидуална собственост на съпругата Й. Т. в режим на разделност са няколко описани в договора имоти, вкл. и 156 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 167 кв. м.
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 71/11.05.2017 год., том XXVI, дело № 5493/2017 год. по описа на СлВП-Варна, Й. Х. Т. е дарила на ищеца М.
Л. Т. няколко имота, вкл. и 156 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 167 кв. м.
Според скицата на л. 34 от делото на РС-Варна, изд. от СГКК – гр.
Варна, поземленият имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна (представляващ парцел X-5, кв. *** по ПУП на *-ми подрайон на гр. Варна), е с площ по кадастралната карта от 167 кв. м.
Според представените на л. 60-62 от делото на РС-Варна приходни квитанции, данъците и таксите, дължими към Община Варна за процесния имот – 1 кв. м. ид. част от поземлен имот с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Варна, в периода 2014 – 2015 год. са заплащани от „Р.И.“ ООД, със седалище гр. Варна, а в периода 2016-2024 год. от ответника „Р.И.Б.“ ЕАД) със седалище гр. Варна.