Решение № 450 от 18.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Плевен, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500542 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Районен съд Никопол №49 от 22.02.2025г., постановено по гр.д.№20/2025г.е признато за установено по предявения иск от Н. И. Н. – К. , ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК **********,че договор за предоставяне на кредит № ******/18.11.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 вр. чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.

Със същото решение на НРС „Изи Финанс“ ЕООД , ЕИК ********** е осъдено да заплати на Н. И. Н. – К. ,ЕГН **********, направените разноски по производството в размер на 75.46лв. за заплатена д.т.

С решението на НРС на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив сумата от 577,60лв.с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение на РС Никопол е постъпила въззивна жалба от „Изи Финанс“ЕООД гр.София,представлявано от управителя Б.Н. ,чрез юрисконсулт А.Г., с която същото се обжалва като неправилно,постановено при нарушение на материалния закон ,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел,че по договора има начислена неустойка,тъй като приложеното писмо от КЗП от 1

04.11.2024г. представлява процедура по съгласуване между регулатора и дружеството,опит за избягване на колективен иск от КЗП и евентуални проверки.Твърди се,че след получаването му дружеството е имало двуседмичен срок и след съгласие,че договорите трябва да се изменят, е последвало изготвяне и предоставяне на новите договори,които е следвало да бъдат одобрени от регулатора.Посочено е,че писмото на КЗП е получено на 06.11.2024г.и към датата на сключване на процесния договор-18.11.2024г.не е бил изтекъл срока за отговор на КЗП,поради което договорът е със старите клаузи.Твърди се,че клаузата за неустойка е отпаднала със задна дата,като тя не е налична по договора за кредит и не води до неговата недействителност,че тази клауза не влияе на формирането на ГПР,нито подлежи на начисляване.

Жалбоподателят се позовава на чл.26,ал.4 ЗЗД,която допуска частична недействителност на договора,като излага съображения,че договорът не е изцяло недействителен,че същият би бил сключен и без такава клауза.Твърди се,че това обстоятелство не е отчетено от съда,който е нарушил императивната разпоредба на чл.26,ал.4 ЗЗД и е стигнал до неправилния извод,че неустойката влече недействителност на целия договор за кредит.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното решение на НРС и предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции,както и на основание чл.78 ,ал.8 ГПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

В съдебното заседание на 29.10.2025г.не се е явил представител на въззивното дружество „Изи Финанс“ЕООД гр.София.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Н. Н. чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,в който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Същият е нищожен ,поради неспазване на чл.19,ал.4 ЗПК,а от там и на действителния размер на ГПРчл.11,ал.1,т.10 вр.чл.22 ЗПК,тъй като сумата претендирана като неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.Посочено е,че при включването на възнаграждението,предвидено по допълнителните услуги към ГПР и ГЛП,то действителните такива биха нараснали двойно,дори и повече,с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите , които ще прави по обслужването на кредита.С предвидената за заплащане сума по допълнителните услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК.

Цитирани са разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК и на §1,т.1 от ДР на ЗПК.

Изложени са подробни съображения,че след като уговорката за заплащане на неустойка не е включена в ГПР,последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В отговора е посочена съдебна практика-решения на СЕС ,както и на СГС и на различни Окръжни съдилища.В заключение въззиваемата моли съда да потвърди решението на РС Никопол като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

2

В съдебното заседание на 29.10.2025г.пред ПОС въззиваемата и нейният пълномощник не се явиха.

Срещу определение на НРС №232/03.06.2025г.,постановено по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „Изи Финанс“ЕООД гр.София,чрез юрисконсулт А.Г. ,с която същото се обжалва като неправилно. Твърди се,че дружеството не е дало повод да се води първоначалния иск,който е признат изцяло,поради което не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца на основание чл.78,ал.2 ГПК.В случай,че съдът приеме,че на ищцата се дължат разноски е направено искане същите да бъдат редуцирани,като се позовава на практиката на СЕС-решение №С-438/22г.В заключение моли съда да отмени определението на НРС,като в полза на ищеца не се присъждат разноски,а евентуално същите да бъдат редуцирани.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от Н. К.,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,в който е взето становище,че същата е неоснователна.Изложени са подробни доводи в тази насока.Относно приложението на чл.78,ал.2 ГПК и размера на адв.възнаграждение,дължимо по реда на чл.38,ал.2 ЗА е цитирана практика на ВКС и на различни окръжни съдилища.В заключение моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в частната жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Н. Н.- К.,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив срещу “Изи Финанс“ ЕООД гр.София с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,с който се претендира да бъде признат за недействителен договор за потребителски кредит № ******, сключен на 18.11.2024г.между страните.При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договора за кредит.

Безспорно е, че на 18.11.2024г. страните са сключили договор за потребителски кредит №******,по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД гр.София като кредитор е предоставил на Н. И. Н. като потребител сумата от 1000 лв. със срок за погасяване 540 дни ,с фиксиран годишен лихвен процент40.15 % и ГПР 48,44 %.Не се е спори,че сумата от 1000лв. е получена от ищцата.Съгласно чл.3,ал.1 от договора потребителят се е задължил в срок до 5 дни от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от 3 следните две обезпечения: 1./-банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2,ал.1,т.4 ,респ.за сумата 1313,24лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане ;2./-две физически лица –поръчители ,които да отговарят на определени условия,съответно да имат осигурителен доход в размер над 1000лв.,да работят по трудов договор без определен срок,да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи Финанс“ЕООД,да нямат неплатени осигуровки за последните две години,да нямат задължения към други банкови и финансови институции и да подпишат договор за поръчителство.В чл.3, ал.2 е предвидено,че при неизпълнение от потребителя на задължението по чл.3, ал.1 за представяне на обезпечение,кредиторът начислява неустойка в размер на

573.18лв.Процесният договор съдържа и погасителен план,като дължимите суми следва да бъдат погасени на месечни вноски за периода 18.12.2024г.до 18.12.2026г.В договора погасителния план е в два варианта,съответно с посочена месечна вноска при представяне на обезпечение по чл.3,ал.1 и по втори вариант с месечна вноска в по-висок размер при непредставяне на обезпечение,по който за периода 18.12.2024г.до 17.05.2025г.към ежемесечните погасителни вноски,за 6 месеца е начислена и неустойка в размер на 95,53лв.месечно. Общо дължимата сума,без начисляване на неустойка е в размер на 1313,24лв.,а с начислената нестойка в размер на 1 886,42лв.

Няма спор,че ищцата Н. К. е физическо лице,при сключване на процесния договор е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност и същата има качеството на "потребител",съгласно чл.9 ал.3 ЗПК и според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .Кредитодателят "Изи Финанс“ЕООД е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност и има качеството на кредитор ,съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.

Договорът безспорно е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.

1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания относно неговото съдържание.В този смисъл са и изводите на РС Никопол,които се споделят от въззивната инстанция.

Въззивникът като кредитор след полученото писмо от КЗК от 04.11.2024г.,се е съгласил и е приел,че клаузата на чл.3,ал. 2 от договора относно размера на неустойката,при непредставено обезпечение по чл.3,ал.1 е неравноправна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.143 ЗЗП.Договорената нестойка в размер на 573,18лв. надхвърля половината от размера на отпуснатия кредит от 1 000лв.От др.страна е уговорено,че се дължи в случай,че кредитополучателят не предостави обезпечение на задълженията си посредством банкова гаранция или двама поръчители, отговарящи на точно определени изисквания.Клаузата за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка платежоспособността на кредитополучателя върху потребителя и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.Така договорената неустойка за неизпълнение на акцесорно 4 задължение ,което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума ,излиза извън присъщата си функция и води до неоснователно обогатяване за кредитора.В същия смисъл са и констатациите на КЗК в изпратеното писмо до въззивното дружество.

Спорният въпрос е налице ли са предпоставките на чл.22 ЗПК за обявяване изцяло на процесния договор за потребителски кредит, сключен на 18.11. 2024г. за недействителен.

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл.11, т.10 от ЗПК е предвидено,че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния договор за потребителски кредит в чл.5 е посочено,че ГПР в размер на 48,44% включва само възнаградителната лихва. Съгласно § 1,т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.