Решение № 457 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. П., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330200807 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-3389-000001 от 21.01.2025г. на **** в ОДМВР – П., РУ 06 - П., с което на А. С. Д., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. М. К., като жалбата се поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратено по делото молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не 1 се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.01.2025г. около 21.40 часа жалбоподателят управлявал в гр.П. лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. №****, собственост на „М.Т.“ ЕООД – клон П., по ул.„Б.“, с посока на движение от север към юг. На кръстовището на ул.„Б.“ и ул.„Е.“ започнал да извършва резки маневри, преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, като по този начин успял да завърти в самото кръстовище два пъти лекия автомобил на 360 градуса.

По същото време на същото място се намирали полицейските служители Б. С. Д. – ***** при 06 РУ – П. и колегата му Г.Л.С.. Същите извършвали обход със служебен автомобил по ул. „Б.“. Тъй като се намирали на около 20-30 метра от кръстовището ясно възприели действията на жалбоподателя, поради което го последвал и го спрял на известно разстояние по ул. „Е.“, по която улица автомобилът на жалбоподателя продължил движение. Тъй като приел, че водачът на лекия автомобил Д. с действията си /резки маневри, преднамерено извеждане на МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми - дрифт/, използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, свид. Б. Д. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA с №3449915 от 11.01.2025г., в който квалифицирал нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и отказал да го подпише, който отказ бил надлежно оформен.

В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не направил писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – показанията на свид. Б. Д., които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Д., считайки ги за подробни, логични и лишени от субективизъм. В показанията си свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият пояснява, че на кръстовището на ул.„Б.“ и ул.„Е.“ жалбоподателят започнал да извършва резки маневри, да форсира двигателя, като чрез дрифт успял да завърти в самото кръстовище два пъти лекия автомобил на 360 градуса. Казаното от свид.

Гальо Иванов не се цени от съдебния състав при изграждане на изводите за фактическата установеност на развилите се събития. Не може да се кредитира заявеното от посочения свидетел, че лекият автомобил само е поднесъл при извършване на маневра завой на ляво. Така изнесеното от него твърдение е изолирано и неподкрепено с нито едно друго доказателство. На него се противопоставят не само показанията на свид. Д., но и съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложените по делото заверени копия на Заповед рег. №317з7086/09.08.2022г. и Заповед №8121з – 1632/02.12.2021г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят Д., като водач на лек автомобил –„БМВ 530 Д“, с рег. №****, собственост на „М.Т.“ ЕООД – клон П., в процесното време и място е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което два пъти е завъртял лекия автомобил на 360 градуса в кръстовището.

Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайният резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози 3 себе си, е извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/, в резултат на което е завъртял лекия автомобил на 360 градуса в кръстовището.

В тази насока са и показанията на разпитания полицейски служител.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици - както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.

Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Наред с това не може да не се прецени и обстоятелството, че нарушителят е млад водач на МПС. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в 4 хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №25-3389-000001 от 21.01.2025г. на **** в ОДМВР – П., РУ 06 - П., с което на А. С. Д., ЕГН:********** на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд – П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5