Определение № 81 от 27.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500014 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 3286 от 16.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 1755/2024 г. по описа на РС – Ловеч, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. В. Б..

Счита мотивите на заповедния съд за неправилни, като цитира съдебна практика на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация относно обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочва, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС, съгласно което чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 1 предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. В. Б. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, ул. „***“ № 9, за вземане в размер на 8925.85 лв. представляващи главница за периода от 01.06.2023 г. до 01.10.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.05.2024 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2421.13 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 16.05.2024 г.; 1346.9 лв. – обезщетение за забава считано от 02.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото 253.88 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № PLUS-19603435, сключен на 14.10.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и М. В. Б. (кредитополучател), прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по силата на Приложение № 1 от дата 22.11.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за 2 събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-19603435 от дата 16.05.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Твърди се, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10300 лв., а застрахователната премия е в размер на 1913.28 лв. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 15682.56 лв., като Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.10.2026 г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 326.72 лв., при първа погасителна вноска 01.11.2022 г, съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.10.2026 г., но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. До длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.05.2024 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Първоинстанционният съд с Разпореждане № 2565/04.10.2024 г., допълнено с разпореждане № 2566/05.10.2024 година, е оставено без движение Заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, дължи ли се застрахователна премия и включена ли е в ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита и върху застрахователната премия/, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски, какви вземания се включват в погасените вноски, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор, както и кога и по какъв начин длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 3 вземането.

С молба вх. № 11284 от 11.10.2024 година, заявителят е посочил, че претендираната със заявлението главница е формирана припадащата се част за главница от всяка погасителна вноска за процесния период, договорната лихва е формирана при сбора на припадащата се част за възнаградителна лихва от всяка погасителна вноска за процесния период, а обезщетението за забава е начислено върху незаплатената главница. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането и обявена предсрочна изискуемост считано от дата 16.05.2024 г. - получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Уточнил е, че в договора за кредит липсва клауза, придаваща задължителен характер на сключването на договора за застраховка, поради което не може да се изведе задължение за кредитора да включи застрахователната премия в ГПР. Относно извършените плащания по процесния договор е счел,че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Посочил е, че изложените указания за излизащи от рамките на служебното начало, съгласно чл. 7, във връзка с чл. 411 ГПК, и Заявителят е изпълнил всички необходими реквизити на чл. 410 ГПК съобразно промените в Гражданския процесуален кодекс, влезли в сила на 20.12.2019 г.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника М. В. Б., имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се 4 основава искането, а именно не е посочен начина на формиране на претендираната главница. От приложения погасителен план не е видно от какви суми по вид е формирана анюитетната вноска. Няма яснота в заявлението и уточнителната молба, а това не може да се извлече и от приложения договор. В него не е посочен общият размер на възнаградителната лихва, не е ясно и как е формирано общото задължение по кредита.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна 5 индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази.

Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение.

Освен това с оглед задължението на заповедния съд да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От данните по делото е видно, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.