Решение № 3220 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3220 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100509968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК 000694286 срещу решение № 10227 от 02.06.2025 г. постановено по гр.д. №56870/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е уважен изцяло предявеният от Д. С. Ю. ЕГН ********** иск с правно основание чл.

405 КЗ за заплащане на сумата 593,28 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №47252417304000087, за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А5‘ с рег. №****, вследствие настъпило на 25.03.2024 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законна лихва върху сумата 100,00 лева от датата на исковата молба 26.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и законна лихва върху сумата 493,28 лева от датат на увеличението на частичния иск – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на тази част от вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради недоказаност на исковата претенция от страна на застрахованото лице касателно механизма на настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на вредите и наличие на причинна връзка между събитието и вредите. Счита, за неправилен извода на съда, че лимитиране броя на увредените детайли или броя на застрахователните събития, за които застрахователя дължи обезщетение, противоречи на закона, тъй като ищецът не е оспорил клаузите на приложимите Общи условия към застрахователния договор. Поддържа да е налице изключен застраховател риск с оглед броя на претендираните щети в срока на договора. Счита, че освен по основание исковата претенция не е доказана и по размер, който според заключението на САТЕ е 254,76 лева. Счита, че съдът се е произнесъл извун предмета на делото, очетан от страните. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска като в полза на въззивника се присъдят разноските за двете производства.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба. В становище депозирано в 1 откритото съдебно заседание въззиваемият чрез своя процесуален представител взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Основателността на предявени иск предпоставя установяването на следните обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди; действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е платил застрахователното обезщетение.

В случая предвид липсата на възражения между страните в този смисъл съдът приема за безспорно между тях, установеното от първоинстанционния съд, че към датата на настъпване на процесното събитие – 25.03.2024 г. между въззивника и собственика на увредения автомобил „Ауди А5‘ с рег. №**** е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка със срок на застрахователното покритие от 31.01.2024 г. до 30.01.2025 г. Не е спорно, а се установява от представени опис – претенция №47250160000046/24/29.03.2024 г., че застрахователят е образувал щета №472524242400264 за увреждания по предна врата и панел заден ляв калник. Твърденият от ищеца механизъм на получаване на констатираните увреждания попада в хипотезата на събития, случили се в отсъствие на потърпевшия и за които застрахователят е предвидил образуване на щета на база декларативни показания на водача. При това положение и щом застрахованото лице е изпълнило задълженията си по договора да уведоми своевременно застрахователя, който е възприел сочения механизъм, доколкото отказът да се плати обезщетение не е на това основание, съдът счита, че твърдения от ищеца механизъм не е спорен.

Спорният по делото въпрос касае налице ли е покрит от застрахователния договор риск и какъв е размерът на вредите, чието обезщетяване се претендира.

И пред въззивният съд застрахователят възразява, че в случая не е налице покрит застрахователен риск, позовайки се на т.6.2 вр. т. 6.2.1 от раздел „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия, според който при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние на база на декларативни показания на водача застрахователят обезщетява до три застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните основани корпусни детайли (броня, калник, 2 врата, преден/заден капак, панел, страница и таван) до три пъти в срока на действие на застраховката , но не повече от десет външни основани корпусни детайли сумарно по трите претенции. Общите условия по договорите за застраховане, които са предварително определени от едната страна уговорки, стават задължителни за страните, ако те ги приемат.

Страните не спорят, че процесният застрахователен договор е сключен при общи условия, както и че с подписването му застрахованият е приел общите условия на застрахователя. Ето защо обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане “Каско на МПС”, се определя от закона, но и от съдържанието на конкретните договори и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане. При включването им в застрахователния договор, общите условия стават част от договора, ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема - чл. 348, ал. 1 КЗ вр. чл. 16, ал. 1 ЗЗД (Решение № 107 от 25.07.2013 г. по търг. д. № 381/2012 г. на ВКС). Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, респ. нейния размер. При това положение следва да се съобрази броя на застрахователните събития, за които е образувана щета по декларация на застрахования, както и увредените детайли, чието обезщетяване се претендира.

Страните не спорят, че в срока на договора при ответника са образувани 3 броя щети №472524242400194/02.03.2024 г., №472524242400264/25.03.2024 г. и №472524242400265 г., поради което не е надвишен предвидения от застрахователя лимит за обезщетяване при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние. Не се установява и твърдението на въззивника, че уврежданията, за които е образувал щети №472524242400194/02.03.2024 г., №472524242400264/25.03.2024 г. и №472524242400265 г. касаят изключително външните основни корпусни детайли на автомобила - броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван. Видно от опис на претенция №4725-01600-00025/24/06.03.2024 г. увредените детайли попадащи в тази категория са само предна броня, преден капак и преден десен калник, а поред опис на другите две идентични претенции увредените детайли са предна врата и панел заден ляв калник. При тази установеност въззивният съд намира, че се касае за покрит застрахователен риск, поради което правилно е ангажирана отговорността на застрахователя. Както и районният съд е подчертал по делото няма данни предходните две претенции по щети да са били обезщетени, което да обоснове право на застрахователя да откаже да обезщети следващите декларирани щети при наличието и на останалите предвидени основания.

За определяне стойността необходима за възстановяване на констатираните увреждания по предна лява врата и панел заден ляв калник по делото е допуснато и прието без възражения от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза, според което стойността необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Ауди А5“ по средни пазарни към датата на произшествието възлиза на 593,28 лева, в който размер е уважена и исковата претенция на ищеца. Неоснователно е възражението на въззивника, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 254,76 лева, тъй като според общите условия на застрахователя обезщетението при частични повреди следва да се определи по експертна оценка, която според заключението на САТЕ възлиза на сумата 593,28 лева.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива за безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАв.

Правната помощ е оказана на лице, за което се твърди да е роднина, близък или друг юрист.

Предвид декларацията в този смисъл в полза на адв. Десиалва Т. следва да се определи възнаграждение, което въззивникът да заплати.

Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има 3 право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в защита интересите на въззиваемият пред настоящата инстанция, счита че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 102,26 евро. Доколкото по делото са налице данни за регистрация на адвоката по ЗДДС, към така определения размер следва да бъде добавен и ДДС, поради което присъденото в полза на адв. Т. възнаграждение е в размер на 122,71 евро.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №10227 от 02.06.2025 г. постановено по гр.д. № 56870/2024 г. по описа на СРС, 76 състав,