Решение № 168 от 12.02.2021, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….гр. Варна, ………….2021година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр.

Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело № 1160/2020г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145-178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/.

Образувано е по жалба от А.Д.Г., Д.А.Г., чрез адв. К. и Г.Г.Г., Б.Г.Г., Н.Г.Г., чрез адв. Х.Р., срещу Протокол от 03.07.2018 г., утвърден от Областен управител на Област Варна, с който е одобрена от Областния управител на Област Варна изготвената експертна оценка от К. Г.Г. от месец 05.2018 г., приета с приемо-предавателен протокол от 04.06.2018 г. С изготвената експертна оценка се установяват квотите на правоприемниците и се определя стойността на обезщетението по т. 1 от Протокола.

В жалбата се изразява несъгласие срещу начина на изготвяне на експертна оценка за определяне на стойността на отчуждения одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като оспорващият счита, че същата противоречи на материалния закон. Сочи се, че не е съобразена точната площ на сградата, както и че същата е претърпяла основен ремонт през 1947 г.

Посочва, че не са били съобразени благоустрояванията в имота. Навежда доводи, че когато се правят оценки на имоти, които са одържавени, следва да се направи и оценка на земята, сградите и подобренията в имота – трайните насаждения.

Иска оспорения протокол досежно размера на определеното обезщетение да бъде изменен, като бъде определена действителната стойност на обезщетението. Процесуалните представител адвокат К. и адв.Х.Р., претендират разноски по делото.

Ответникът - Областния управител на област

Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за постановяване на решение съобразно представените писмени доказателства. Навежда доводи, че в производството пред съда е била извършена оценка на стойности, които не са били предмет на одобрената оценка от административния орган. Твърди, че голяма част от експертните становища са с такава степен на условност, че не могат да послужат за доказателствени средства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателите. Депозирани са писмени бележки, в които излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд констатира:

Настоящото производство е във връзка с

Решение №6369/29.05.2020 г. по адм.д.№11408/2019 г. на Върховния административен съд на РБ, 3-отделение, с което е отменено Решение №582/20.03.2019 г., постановено по адм.д.№2296/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Видно от Нотариален акт ****./л.63-64/ Н.Б.Г. и Б. Т. Г., като рожден баща и законен представител за сметка на малолетните си деца – А. и В. Б. Г. купува имота по т.2 от Нотариалния акт – лозе овощна градина в землище в местността „Манастиря” от 5.986 декара.

От удостоверение за наследници № УГ01-593/21.01.2020 г. се установява, че наследник на А.Г. е неговата съпруга – А.Г. и дъщеря му Д.Г., и от удостоверение занаследници №4842/23.07.2010 г. се установява, че В. Б. Г. е оставила наследници Б.Г. – син, Н.Г. – дъщеря, Г.Г.-И. – дъщеря, които са законни наследници и са подали жалба срещу протокола на Областния управител на Област Варна.

С молба вх. № РД-9100/17.11.1998 г. по описа на Областна администрация на област с Административен център Варна, А.Б.Г. и В. Б. Г./Г. са предявили искане за обезщетяване, съгласно ЗОСОИ.

С решение № РД-9100/581/23.10.2001 г. на

Областен управител на Област с административен център Варна е уважено искането на А.Б.Г. и В. Б. Г./Г./, като бивши собственици да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения им по чл.9 от ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в местността „***” №76, представляващ вила – полумасивна едноетажна сграда със застроено и незастроено място от 5 900 кв.м., за което има съставен Акт за държавна собственост №***/26.09.1950 г. Определен е начин на обезщетяване - право на компенсаторни записи.

В производство по жалба срещу решението на

Областния управител било образувано адм.д.№76/2002 г. по описа на Окръжен съд Варна/л.115-121/, който е отменил решението в частта относно обезщетяване чрез компенсаторни записи за разликата от 4 836 кв.м. до 5 900 кв.м. и е отхвърлил жалбата в останалата част. С решение №4143/25.04.2007 г., влязло в законна сила на 25.04.2007 г., Върховният административен съд е оставил в сила решението на Окръжен съд Варна/л.112-114/.

На 19.02.2015 г. Я.К., в качеството му на пълномощник на А.Г. и Г.Г.-И. подава заявление вх. № РД-15-9400-215, с което иска възлагане на оценка за определяне стойността на недмижим имот, описан в решение № РД-9100-581/23.10.2001г. на Областен управител с административен център Варна.

Със заповед № РД-15-7708-1 от 02.09.2015 г./л.152-155/ Областния управител на Област Варна възложил на К. Г.Г., вещо лице в списъка на вещи лица по § 4 от ЗОСОИ да извърши оценка на уважената претенция за обезщетяване, съгласно решение № РД-9100-581/23.10.2001 г. на Областния управител на Област Варна.

През месец май 2018 г. е изготвена експертна оценка за определяне стойността на одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като вещото лице е определило действителна пазарна стойност в размер на 139 504 лв.

С Протокол от 03.07.2018 г. на Областен управител на Област Варна е утвърдена експертната оценка, която е съобщена на процесуалния представител на оспорващия на 12.07.2018 г.

Протоколът на Областния управител на област с административен център Варна, с който е била утвърдена експертната оценка на вещото лице е бил оспорен пред Административен съд Варна.

В хода на съдебното производство са извършени следните процесуални действия:

Съдът е назначил служебно съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице да изчисли стойността на обезщетението по реда на §3а от ЗОСОИ, приложение

№ 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 1998 г. Вещото лице в заключението е определило стойността на обезщетението в два варианта. Разликата в първия вариант, при който стойността на обезщетението е в размер на 158 650.38 лева, и втория вариант, при който стойността на обезщетението е в размер на 172 227.42 лева, произтича от различните източници, от които са били взети характеристики за имота – по първия вариант от Протокол от 1947 г. и Заявление от Г. и Г., а по втория вариант от скица на страница 52.

Разликата идва също от различната площ на масивната сграда ЗП и РЗП, в първия варинат е посочена, като 42 кв.м., а във втория варинат е ЗС и РЗП 73.67 кв.м.

Различни са и размерите на площите на незавършената сграда, в първия вариант ЗП е 16 кв.м. и 32 кв.м. РЗП, а във втория вариант ЗП е 22.40 кв.м. и 52.32 кв.м.

РЗП. Заключението от съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице Н.М. не е оспорено от страните.

По искане на процесуалният представител на жалбоподателя е назначена Агро-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.

М.Н.И.. Вещото лице е установило, че описаните в Акт за държавна собственост от 26.09.1950 г., Нотариален акт от 1940 г., трайни насаждения не е посочена възраст или година на засаждане. В Нотариалния акт от 1940 г. е отбелязано, че в имота има лозе и овощна градина. Заключението на вещото лице е, че общата стойност на трайните насаждения и лози е 3 626 лв.

С оглед оспорването на първоначалното заключение на агро-техническата експертиза, по делото е допуснато изслушването на допълнена агро-техническа експертиза, като вещото лице е приело, че към 1956 г. насажденията са били на възраст 20 г. В табличен вид са посочени разходи за създаване и отглеждане до встъпване в плододаване по видове насаждения за бр./дка. Вещото лице е посочило, че общата стойност на насажденията по вариант първи е 4 766 лв. и че общата стойност на насажденията по вариант втори е 2 469 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред и от лица, легитимирани да го направят в качеството им на неблагоприятно засегнати от него адресати, в срока предвиден в чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ.

Разгледана по същество жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с предоставените му по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ правомощия, при спазване на установената писмена форма и процесуалните изисквания, но в нарушение на материално правните разпоредби на закона.

Производството по ЗОСОИ представлява сложен фактически състав и протича в две фази. Първата фаза е тази, в която се решава кои са правоимащите лица, какво е одържавеното имущество и видът на обезщетението. През втората фаза се определя стойността на одържавено имущество и размерът на обезщетението съобразно наследствените квоти, посочени от правоимащите с представени от тях нотариално заверени декларации.

В първата фаза на производството по ЗОСОИ правоимащите лица предявяват правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния административен орган. В рамките на това производство се извършва доказването на правото на обезщетение и се индивидуализира неговия предмет. Актът, с който приключва производството подлежи на обжалване, съгласно изричната разпоредба на, ал. 6 на същата норма. В процесния случай е налице влязъл в сила акт Решение от 23.10.2001 г. на Областния управител на Област с административен център Варна. Решението е отменено с решение на Окръжен съд Варна по адм.д.№76/2002г., в частта относно обезщетяване чрез компенсаторни записи за разликата от 4 836 кв.м. до 5 900 кв.м. и в останалата част жалбата е отхвърлена. Решението на Окържен съд Варна е оставено в сила с Решение №4143/25.04.2007г. на Върховния административен съд по адм.д.№10515/2006 г., с които е приключила първата фаза. С този акт е признато правото на обезщетение и предмета, обема на имуществото, за което ще се определи обезщетението, както и неговия вид. С влизането в сила на акта, с който приключва първата фаза на производството по ЗОСОИ административният орган е обвързан от него. В процесния случай с решение № РД-9100/581/23.10.2001 г. на Областен управител на област с административен център Варна и Решение №1078/04.08.2006г. на Окръжен съд Варна по адм.д.№76/2002 г., оставено в сила с Решение №4143/25.04.2007 г. на Върховния административен съд по адм.д.№10515/2006 г., е уважено искането на А.Г. и В. Г./Г./ да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения, съгласно Постановление на Министерски съвет №2118/Пр.50 от 14.07.1950 г. и Постановление №29/29.01.1960 г., недвижим имот, находящ се в местността „***” №76, представляващ вила – полумасивна едноетажна сграда със застроено и незастроено място от 5 900 кв„м„/4 836 кв.м./, за което има съставен Акт за държавна собственост №***/26.09.1950г. Определен е начин на обезщетяване - право на компенсаторни записи.

Оценяваното с експертизата по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ имущество трябва да съответства на признатото със заповедта право. С експертизата се извършва оценка на стойността на посоченото в акта имущество, за което е признато право на обезщетение по ЗОСОИ и се определя размера на това обезщетение съгласно наследствените квоти заявени от заявителите. Недопустимо е във втората фаза по определяне на размера на обезщетението да се оценяват имущества в по-малко или в повече от признатото такова с влязъл в сила административен акт по първата фаза на производството. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 14312 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2001 г., III о.; Решение № 8115 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2009 г., III о. Именно поради тази причина искането на жалбоподателите в съдебно заседание проведено на 21.07.2020 г., че оценката за обезщетенията следва да включва и подобренията в имота – трайните насаждения, не може да бъде уважено.