Решение № 5304 от 28.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№………/2019г. гр.Варна 28.11.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8389/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът Н.В. твърди, че се намира в договорни отношения с ответника „Е.п.“ АД за доставка на ел.енергия за обект находящ се в гр.*** с абонатен №**** и клиентски №****. Твърди, че ответника възоснова на извършена проверка му е начислил по керекция допълнително дължима се сума в размер на 5 109.79лв. за времето от 3.04.2017г. до 2.04.2018г., като корекция на сметката. Сочи се, че ищецът не е бил уведомен и не е присъствал при извършване на проверката. Той твърди, че неясно защо корекцията е начислена за период от една година, като също така по неясни причини тази година е разделена на три подпериода. Сочи че не е потребил ел.енергия на посочената стойност в процесния период, като твърди, че достъп и отговорност за СТИ отчитащо ползваната от него ел.енергия имат само служителите на ответника и това компрометира изводите им. Сочи се също така, че корекцията е извършена на база на ПИКЕЕ които са изцяло отменени.

Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника прозесната сума като и се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника, е подал писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Възразява, че претендираната сума в размер на 5 109.79лв. му се дължи от ищеца на основание чл.200, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.37, вр.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ. Твърди, че на 2.04.2018г. служители на „Е*** С****“ АД са извършили проверка на техническо средство за измерване в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол №****, като при проверката е констатирано, че устройството отчита ползваната ел.енергия в регистри който не се визуализират при периодичните проверки, същото е свалено и изпратено за експертиза на БИМ, който е потвърдил намесата.

Моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №***, фактура №***, констативен протокол от БИМ №****, становище за начисление на ел.енергия от 15.04.2019г., справка за потреблението към 13.06.2019г., извлечение за фактури и плащания към 13.06.2019г., 2бр. писма на ответника до ищеца от 10.05.2019г. и от 14.04.2019г. с обратни разписки, становище за начисление на ел.енергия, възражение отищеца и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.

Съгласно представената по делото фактура №**** (л.7), е начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 5 109.79лв., за обект находящ се на адрес гр.В****, с титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начислението ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №****, в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.

Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО Р*** в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, които не са видими при регулярно четене на данните му.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.

Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №**** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Що се отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.

Следва да се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране или в последствие, то същото е дало преценка само на база на физико-механично въздействие върху СТИ, но не и в качеството си на компетентно лице в областта на софтуера, каквото качество няма.

По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 809.40лв.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между ищецът Н.П.В. ЕГН********** *** и ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 5 109.79лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр.В****, за периода от 3.04.2017г. до 2.04.2018г. за клиентски №**** и абонатен №****, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на Н.П.В. ЕГН********** *** сумата от 809.40лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: