Решение № 130 от 11.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Смолян, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500509 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 459/16.10.2020 г. по гр. д. № 517/2020 г. Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН, да заплати на Н.А.М. сумата от 506, 55 лева – представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, сумата в размер на 135, 90 лева – мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труда до датата на предявяване на иска – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 864, 00 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурена храна за периода м. септември 2015 г. до м. февруари 2018 г. включително, сумата от 222, 79 лева – мораторна лихва върху дължимата сума, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи полагащата се храна до датата на предявяване иска – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 600 лева; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 150, 00 ДТ и 120 лева възнаграждение за вещо лице.

1

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН, с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му като извънреден.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд.

Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 187 ал. 3 изречение последно от Закона за МВР – продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение; законодателят визира, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според жалбоподателят означава, че е имал предвид, че трудът през нощта за тези служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е осем часа. Твърди се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа.Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по определения в наредба на министъра начин.

Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не предвижда преобразуване.

Прави се позоваване на измененията на ЗМВР с ДВ бр.

60/07.07.2020 г. – чл. 187 ал. 1 и ал. 4 – изрично е предвиден коефициент на преобразуване на нощния труд в дневен, равен на 1 /единица/, а не твърдения 1, 143, т.е. вече не е налице законодателна празнота.

Твърди се, че нормата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, на която се е позовал районният съд, предоставя минималните стандарти за нощен труд, съдържащи се в чл. 140 ал. 3 и ал. 4 и чл. 140а от КТ, като напр. забраната определени категории лица да полагат нощен труд, задължението на работодателя да осигурява безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия, спазването на установения от КТ минимален стандарт за увеличено заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, който е не по-малко от 0, 25 лв. Твърди се, че в този смисъл трудно би било да се приеме, че неправилно уважената от съда претенция на 2 ищеца е визирана от законодателя в приложното поле на горната норма, при наличието на изрично правила, нормирани в ЗМВР, ясно разграничаващи нощния от извънредния труд; тази специална разпоредба е императивна и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по аргумент на чл. 15 ал. 3 от ЗНА.

По отношение присъдената сума като равностойност на неосигурена храна, предвид разпоредбата на чл. 181 ал. 3 изр. първо от ЗМВР се твърди, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самия закон не предвижда изплащането й в натура. Твърди се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н.А.М., чрез пълномощник адв. С.Н., с който се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ и се твърди, че двете разпоредби се прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки час.

Твърди се в отговора, че липсата на изрична разпоредба, съответстващата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0, 143 не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд дневен, а представлява празнота в уредбата; преодоляването на тази празнота, съгласно чл. 46 ал. 2 от ЗНА следва да се постигне чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Твърди се, че с оглед статута на ищеца по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР следва да намери приложение разпоредбата на чл. 50а ал. 2 от Закона за държавния служител по отношение на допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд, където се предвижда субсидиарно приложение на съответните разпоредби от КТ – по силата на тези препратки за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не е само допустимо, но и задължително приложението на КТ и НСОРЗ. Сочи се, че КТ е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с ЗДС и ЗМВР; тези два закона и издадените въз основа на тях наредби, съдържат специални правила, засягащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР, като по-нисшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.

По отношение иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР в отговора се сочи, че когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от натура в задължение за парично обезщетение; невъзможността на служителя да търси обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при неизпълнение би означавало, че 3 посоченото задължение е лишено от юридическа санкция.

С отговора са прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение и се претендират разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.

Василев поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. Щ. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ в група „ООР“ при РУ – Смолян към ОДМВР – Смолян.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 552 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 79 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 506, 55 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, 4 е 135, 90 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.