Решение № 15951 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15951 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110109205 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Креди Йес” ООД срещу Р. Н. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 33306/2021 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2082,43 лева главница по договор за потребителски паричен заем № 171589/28.09.2019 г. за периода от 28.11.2019 г. до 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.05.2021 г. до окончателното погасяване, за обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 28.05.2019 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр. с чл. 535 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 292,49 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 28.07.2020 г., за обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 28.05.2019 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

535 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1177,84 лева, представляваща неустойка по чл.

8 от договора за заем за периода от 28.11.2019 г. до 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.05.2021 г. до окончателното погасяване, за обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 28.05.2019 г.

Ищецът „Креди Йес” ООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р. Н. Г. за следните суми: главница в размер на 3 552,76 BGN /три хиляди петстотин петдесет и два лева и 76 стотинки/, представляваща част от задължение по запис на заповед от 28.05.2019г., предявен за плащане на 29.05.2019 г., ведно със законна лихва от 13.05.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 71,06 BGN /седемдесет и един лева и 06 стотинки/, адвокатско възнаграждение в размер на 478,00 BGN /четиристотин седемдесет и осем лева/.

След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за 1 вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Креди Йес” ООД твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от ответника Р. Н. Г. на 28.05.2019 г. Твърди се, че ценната книга е издадена като обезпечение на сключен между страните договор за паричен заем № 171589/28.05.2019 г. Договорът бил сключен при общи условия. По силата на договора на ответницата била предоставена в заем сумата от 3000 лева, бил уговорен ГПР в размер на 47,995 % и месечен лихвен процент от 3,340 %. Било уговорено погасяването да се извърши с 14 месечни вноски, първата от които на 28.06.2019 г. и дата на последно плащане – 28.07.2020 г. Размерът на погасителната вноска бил уговорен на 271,59 лева, а общата сума за плащане – 3802,21 лева. Заемната сума била получена от ответницата, като съгласно чл. 4 от договора, подписването му имал силата на разписка. В чл. 6 от договора бил уговорен начинът на обезпечаване на дължимите суми, като в случая бил издаден процесния запис на заповед от 28.05.2019 г. Твърди се още, че съгласно чл. 8 от договора за заем, ако представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем (както било в конкретния случай), то заемателят дължи на заемодателя и неустойка в размер на 1895,79 лева, която се изплащала разсрочено. Страните се договорили тази неустойка да бъде заплатена от заемателя в негово улеснение разсрочено, като общата сума от 1895,79 лева бъде разпределена по равно към погасителните вноски по договор за заем (1895.79 : 14 = 13 вноски от по 135.41 лв. и последна 14 вноска в размер на 135.46 лв.).

Към първоначално договорената погасителна вноска от 271.59 лв. била добавена и сумата от 135.41 лв., представляваща частично плащане на гореописаното задължение за неустойка, в резултат на което общо дължимата погасителна вноска възлизала на сумата от 407.00 лв. В тази връзка страните подписали и погасителен план към договор за заем № 171589 от 28.05.2019г., съгласно който дължимата от Р. Г. погасителна вноска е в размер на 407.00 лева. В погасителния план бил описан и точен падеж на всяка от месечните вноски. Така общият размер на задължението на Р. Г. по горецитирания договор за заем е възлизало на сумата от общо 5698.00 лева. Твърди се, че по приложения погасителен план заемателката е направила изцяло заплащане на пет погасителни вноски и шеста частично в размер на 110.24 лв., след което не е извършвано погасяване на задължението.

Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на заявлението до погасяването, като се има предвид допълнително изложеното в исковата молба относно каузата, въз основа на която е издадена ценната книга.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Счита, че процесният договор за паричен заем е сключен при наличие на неравноправни клаузи, поради което е нищожен и не поражда задължения за страните. Сочи, че договорните клаузи не са индивидуално уговорени, като потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание. Счита, че липсва ясно разписана методика как е формиран процентът на ГПР. Счита, че уговореният размер на договорна лихва е прекомерен и противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. Счита, че уговорената в договора неустойка също е нищожна и не поражда валидно правоотношение между страните.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.05.2023 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.06.2023 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните 2 са отделени фактите: че между „Креди Йес“ ООД и Р. Н. Г. е възникнало облигационно отношение по процесния договор за паричен заем, както и че запис на заповед от 28.05.2018 г. е издаден като обезпечение на задълженията по договора.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Отделените като безспорни между страните факти се установяват и от събраните по делото доказателства. От приетия по делото договор за паричен заем № 171589/28.05.2019 г. към искане № 95665 се установява, че ответницата Р. Н. Г., в качеството й на заемател, получила от ищцовото дружество „Креди Йес“ ООД, в качеството му на заемодател, сумата от 3000 лева заемна сума. Заемателят се задължила да върне паричната сума на 14 месечни вноски от по 271,59 лева. В договора е уговорен годишен процент на разходите 47,995 %, годишен лихвен процент 39,96 %, лихвен процент на месец 3,330% и общо задължение по кредита 3802,21 лева.

От приложения към договора погасителен план се установява, че към месечната вноска е добавена сумата от още 135,41 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договора, като общо дължимата вноска се равнява на 407 лева. Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 28.07.2020 г.

В договора за кредит е отбелязано /чл. 4, ал. 2/, че е подписан при Общи условия, които са част от договора, с които заемателят се е запознал и съгласил безусловно.

Отбелязано е, че заемателят е получил екземпляр от същите /чл. 13/. Представени са Общи условия на „Креди Йес“ ООД към процесния договор за паричен заем, подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.

С подписването на договора ответницата е удостоверила получаването на заемната сума /чл. 4, ал. 1/, като този факт не се оспорва от нея.

От приложения към ч. гр. дело № 695/21 г. по описа на РС Петрич запис на заповед се установява, че на 28.05.2019 г. ответницата, в качеството й на издател и платец по ценната книга, безусловно и неотменяемо се е задължила да заплати на „Креди Йес“ ООД сумата от 5698 лева. Записът на заповед е бил предявен за плащане на на Р. Г. на 29.05.2019 г.

Други писмени доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се 3 подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

На следващо място следва да се посочи, че ищецът установи наличието на каузално правоотношение, въз основа на което е издаден процесният запис на заповед.

Същият е издаден в деня на сключването на договора за паричен заем, като в чл. 6, ал.

4 от договора е предвидено договорът да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Преди да се даде отговор за дължимостта на претендираните суми за главница, договорна лихва и неустойка, следва да се обсъдят направените от ответника възражения за неравноправност на клаузите от процесния договор, за което съдът следи и служебно. Доколкото възраженията на ответника се отнасят пряко до въпроса налице ли е неравноправност в клаузите за заплащане на неустойка и възнаградителна лихва, съдът намира, че най-напред следва да бъдат разгледани исковете на ищеца, касаещи заплащането на посочените суми:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1177,84 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договора за заем за периода от 28.11.2019 г. до 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.05.2021 г. до окончателното погасяване, за обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 28.05.2019 г.

В чл. 8 от договора е предвидено, че неустойката се дължи, ако в тридневен срок от сключването на договора заемателят не представи договореното в чл. 6 обезпечение или ако същото не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ. Чл.

6 предвижда сумата по договора да бъде обезпечена с две обезпечения – гарант/и отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ и едно от останалите посочени обезпечения в разпоредбата. Видно от данни по делото е избрано четвъртото от тях – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случая потребителят е санкциониран за непредставяне на другото предвидено обезпечение – гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ОУ. Посочената разпоредба предвижда, че следва да се осигури поръчителство на едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогаесии договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции е класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш документ за размера на получавания от тях доход и др.