Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 51 от 08.12.2022, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Наказателно от частен характер дело 189/2022
Вид
Присъда № 51
Подписан
08.12.2022
В сила
05.06.2023
Състав
Петър Владимиров Петров

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 51/ 08.12.2022 г., постановена по НЧХД№ 189/ 2022 г. по описа на РС- Д..

1. Против Ш.И.А., род. на 22.12.1952 г. в с. Свобода, общ. Ч., жив. в гр. Д., б.гр., основно образование, ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба, с която е обвинен в това, че на 30.10.2021 г., в гр. Д. е причинил на С.А.С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.

2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и гражданки иск от С.А.С., ЕГН **********,гр. Д., бул. С. ** съдебен адрес- адв.

Ан. П., ХАК, гр. Хасково, бул. България №150, ет.3, оф. 305 да бъде осъден Ш.И.А. да й заплати сумата сумата в размер на 1500.00(хиляда и петстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на твърдяното деяние.

3. ПОВЕРЕНИЦИТЕ –Ат. А. и Г. Х. при ХАК молят за признаване подсъдимият за виновен, налагане на съответно наказание и уважаване на гражданският иск плюс разноски.

4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. К. К. при ХАК пледира за оправдателна присъда.

5. ПОДСЪДИМИЯТ - Ш.И.А. не се признава за виновен.

Съдът намира:

Материален закон:

6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева..

Факти по делото.

7. Подсъдимият и тъжителя били съседи, живеели в гр. Д. , бул. С.. От близо 4 години между тях и семействата им отношенията станали обтегнати по повод имотни спорове, свързани със строежи , правени от семейството на тъжителя. В последствие към края на 2021 г. и двете страни подали жалби в Община Д. по повод споровете си. Междувременно постигнали споразумение да изтеглят тези жалби, подсъдимият го сторил, но семейството на тъжителя- не. Несъгласни с това поведение, на 30.10.21 г. сутринта, жената и внучката на подсъдимият възприели тъжителя на улицата и я нападнали физически и словесно. Това било възприето от св. Т.- съсед на страните , който преминавал от там заедно със св.

В., управлявайки автомобила си по пътя за гробищата. Спрели и Т. се намесил, като разтървал жените , те се отделили една от друга и свадата била прекратена.

Подаден бил сигнал по тел. 112, на който се отзовали полицаите св. К. и С.. Те възприели тъжителя и дъщеря й – св. А. на място. При проведеният разговор между тях, последните обяснили за свадата, че имало блъскане, удари и скубане на коси. В същото време по улицата се приближил и подсъдимият, който преди това посетил дома на сина си. Носел празни бутилки от вода. Двете жени посочили подсъдимият като участник в конфликта, което предизвикало интереса на униформените полицаи. През това време между подсъдимият от една страна и от друга- тъжителя и дъщеря й последвала размяна на реплики, но те били прекратени от полицаите. Съставили предупредителни протоколи на подсъдимият и свидетеля А., приели, че случаят е разрешен и напуснали мястото.

На следващият ден тъжителят посетила съдебен лекар, който след преглед е издал удостоверение №402/ 21, в което е описал, че било установено контузия на 1 главата, колената и коремна стена в дясно, проявена с чувство на болка. До постановяване на настоящата присъда подсъдимият не е бил осъждан по смисъла на НК.

8. Горните факти се установиха от доказателственият материал, събран по делото и доверен от съда по начин, отразен по- долу

Правни изводи за съставомерност.

9. По делото не се установи несъмнено да е извършено деяние, то да съставлява престъпление и най- вече- кой е неговият автор, в частност не се доказа , че именно подсъдимият е причинил увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя.

10. Следва да се отбележи, че правното и фактическо твърдение е, че болките и страдания са настъпили в следствие на насени удари от страна на подсъдимият не по време на инцидент, който е настъпил преди идване на служителите на МВР, а след като те са си тръгнали.

11. В тази връзка неоспоримо е, че действително сутринта на 30.10.21 г., на бул. С. в гр. Д.- пред блок, на тротоар на улицата, между четири жени е имало физически сблъсък. Това са тъжителят, нейната дъщеря- св. А., от друга страна са жената на подсъдимия и неговата внучка.

12. Несъмнено е , че при този конфликт са разменяни удари , блъскане , скубане между участниците.

13. Безспорно е , че този конфликт е прекратен , в резултат на намеса на случайно преминаващите с автомобил св. Т. и В..

14. Безспорно е също така, че по време на този сблъсък подсъдимият липсва.

15. Всички тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от еднопосочният доказателствен материал- показанията на А., Т., В. и обясненията на подсъдимия.

16. Косвена подкрепа за горното дават и показанията на разпитаните полицаи, които са се явили на инцидента в последствие- св. К. и С..

17. Несъмнено се установи, че докато полицаите са на място идва и подсъдимият. От техните показания пък стана ясно, че със самото му идване е започната словесна разпра между него и двете жени.

18. Индикатор за активното участие на подсъдимият и св. А. е факта, че са им съставени и на двамата предупредителни протоколи.

19. Съобразено с опита си, полицаите са напуснали мястото, счетено от тях е , че опасността за конфликт е преминала и напрежението е спаднало.

20. Какво е станало след това не се доказа по несъмнен начин.

21. Св. А. дава данни, че именно подсъдимият след това започва да рита по колената, главата и в корема(по операцията) майка й, като сам се е отказал в последствие от побоя.

22. Съдът няма как да довери тези показания. Причините за това са множество.

23. На първо място е установеното напрежение между двете фамилии, което само по себе си говори за негативно отношение на свидетеля към подсъдимият и неговото семейство.

24. След това се установи, че св. А. е активен участник в предходният конфликт, тя е силно емоционално напрегната и стресирана- видно от показанията на полицаите, които така са я възприели.

25. Трето, става въпрос за дъщеря на тъжителя.

26. Четвърто, а може би и най- важното е, че показанията на свидетеля са единственото доказателствено средство, което насочва към изнасяне на факти по повод обвинението, във вида , в който е представено пред съда.

27. Очевидно е , че този свидетел е пристрастен и има множество причини за съда да счете това като обективен факт. Това разбира се само по себе си не прави 2 показанията й недостоверни, но изисква критичност при възприемането им.

28. Правилата на формалната логика в случай като този е, да се търси подкрепа на изнесеното на такъв предубеден свидетел с преки или косвени доказателства извън нейните показания.

29. В случая такива липсват.

30. Съдебно- медицинското удостоверение не ползва обвинението. То не разкрива никакви обективни находки , освен възприетото от лекаря, че травматичните увреждания се проявяват в чувство на болка, т.е. няма видими външни белези за удари, причинили тази болка. По- важното в случая е, че тъжителя е била във физически контакт- несъмнено установен- преди твърденият от обвинението инцидент, т.е. вероятността тази болка да е причинена от него е висока.

31. По тези причини съдът не довери показанията на св. А., не намери и други годни доказателства ,които в пълен и изискуем обем да удовлетворят обвинителната теза.

32. В крайна сметка, обвинението не е доказано по несъмнен начин, не се установи да има деяние и то да е извършено виновно от подсъдимият. Оправдателни основания по чл. 303, ал.2 и чл. 304 пр.І- во и ІІ- ро от НПК.

33. Съдът оправда изцяло подсъдимият на база горните мотиви.

34. Съответен резултат е , че тъжителят бе осъдена да заплати направените от подсъдимият разноски, така , както бяха поискани. Те са в размер на 680 лева, платени за адвокат, който ефективно и реално осъществи дейност в негова защита.

Съдия:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 51 гр. гр. Д.град, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело частен характер № 20225610200189 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Ш. И. А., род. на 22.12.1952 г. в с. С., общ. Ч., жив. в гр. Д.град, б.гр., основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.10.2021 г., в гр. Д.град е причинил на С. А. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което го оправдава по обвинението изцяло.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. С., ЕГН **********,гр. Д.град, бул. С.***, съдебен адрес- адв. Ан. П., ХАК, гр. Хасково, бул. България №150, ет.3, оф. 305 да бъде осъден Ш. И. А. да й заплати сумата сумата в размер на 1500.00(хиляда и петстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на твърдяното деяние като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на Ш. И. А. направените по делото разноски в размер на 680 лева

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.

Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________ 1