Решение № 690 от 20.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 972/2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано по жалби, депозирани от Г. В. В. против действия на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велико Търново по Изпълнително дело № 462/2022г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново.

Г. В. е подал жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на действия спрямо имущество, което същият счита за несеквестируемо, а именно сумата от 60 лева от неговата лична партида № 3590000935 в Затвора в гр. Ловеч, по която получава пари от своите близки. Твърди, че за действието е узнал на 02.02.2023г. при опит да пазарува в затвора в гр. Ловеч. Сочи, че сумата, която получава по личната си партида е в размер под минималната работна заплата за страната, поради което същата е несеквестируема и удържането й от ДСИ се явява незаконосъобразно.

Доколкото жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. е върната от ДСИ като просрочена с Разпореждане от 13.02.2023г., жалбоподателят е подал молба с вх. № 1165/22.02.2023г., с характер на Частна жалба против Разпореждане от 13.02.2023г. В същата В. излага съображения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане и подаване на жалбата против действия на съдебния изпълнител в законоустановения срок.

Редовно е връчен препис от подадената жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. на взискателите по делото, като в законоустановения срок са постъпили възражения от Административен съд - Габрово, в които председателят на съда изразява становище за 1 допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при Районен съд - Велико Търново, в които изразява становище за недопустимост на подадената жалба вх. № 51345/08.02.2023г. На следващо място, изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Счита, че запорът върху вземанията и средствата, които постъпват по личната партида на длъжника в Затвора в гр. Ловеч, е наложен законосъобразно и е съобразен с разпоредбите на ЗИНЗС и ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, подадените възражения от взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 462/2022 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № дело № 462/2022 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново е образувано въз основа на възлагателно писмо, към което е приложен Изпълнителен лист №55/03.11.2022г., издаден по адм.д. № 85/2022г. по описа на Административен съд - Габрово, депозирани от взискателя Административен съд - Габрово против Г. В. В.. Възложителят е посочил начин на принудително изпълнение: запор на постъпващи суми към Г. В. В. в Затвора в гр Ловеч.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.11.2022г.

С Разпореждане от 14.12.2022г. съдебният изпълнител е наложил запор върху постъпващи суми към Г. В. В. за сумите по изпълнителния лист. Съобщение за наложения запор е връчено на В. на 19.12.2022г. Длъжникът е подал жалба с вх. № 50016/03.01.2023г. против това разпореждане на съдебния изпълнител, въз основа на която е образувано в.гр.д.

№ 129/2023г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. С решението, постановено по делото, жалбата е оставена без уважение.

С разпореждане от 08.02.2023г. на ДСИ на основание чл. 458 ГПК е конституиран присъединения по право взискател държавата за публични задължения към НАП по изпълнителното дело за сумите, описани в приложеното удостоверение на ТД на НАПВелико Търново за наличие на публични задължения на Г. В. В. в размер на 67826,73 лв.

По изпълнителното дело е постъпила жалба с вх. № 51345/08.02.2023г., с която длъжникът обжалва наложения запор на сумата от 60 лева, получена по личната му партида № 3590000935 в Затвора в гр. Ловеч, като счита същата за несеквестируема и излага доводи в тази насока. Постъпило е и искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

С разпореждане от 13.02.2023г. съдебният изпълнител е върнал жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. като просрочена.

С вх. № 51846/24.02.2023г. Окръжен съд- Ловеч изпраща писмо с вх. № 1165/22.02.2023г., получено от Г. В., ведно с приложенията към него на ДСИ при Районен съд- Велико Търново. Искането има характер на частна жалба против връщане на подадената от В. жалба против действия на съдебния изпълнител.

2

С Разпореждане от 27.02.2023г. съдебният изпълнител, вземайки предвид резолюция на административен ръководител на Окръжен съд- Ловеч за администриране на жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. връща същата като просрочена.

Постъпила е частна жалба с вх. № 1731/21.2023г. против така постановеното разпореждане от 27.02.2023г., с което е върната жалба с вх. № 51345/08.02.2023г., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 476/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. По делото е постановено Определение № 760/24.07.2023г., с което съдът отменя Разпореждане от 27.02.2023г. на ДСИ при Районен съд- Велико Търново, с което съдебният изпълнител повторно е върнал жалба с вх. № 51345/08.02.2023г., и указва на ДСИ, че следва да администрира молба с вх. № 1165/22.02.2023г. от длъжника Г. В., която е с характер на частна жалба срещу Разпореждане на ДСИ от 13.02.2023г., постановено по ИД № 462/2022г. по описа на СИС при Районен съд- Велико Търново, с което първоначално е върната жалба с вх. № 51345/08.02.2023г., ведно с приложения- искане за спиране на ИД на основание чл.

438 ГПК и молба за освобождаване от държавна такса и разноски.

Като взе предвид наведените в частна жалба с вх. № 1165/22.02.2023г. твърдения, както и установените факти по изпълнителното дело, Великотърновски окръжен съд намира частната жалба, депозирана от Г. В. В. по ИД № 462/2022 по описа на СИС при Районен съд - Велико Търново, за допустима и основателна. Съобразявайки приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че длъжникът Г. В. е подал жалба срещу действия на съдебен изпълнител с вх. № 51345/08.02.2023г. с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК в законоустановения срок, поради което съдебният изпълнително неправилно е върнал същата като просрочена с Разпореждане от 13.02.2023г. Преценката за срочността на частната жалба не може да бъде извършена от съдебния изпълнител, а от въззивния съд.

Поради изложеното, въз основа на частна жалба с вх. № вх. № 1165/22.02.2023г., подадена от длъжника по делото Г. В. В., Разпореждане от 13.0.2023г. на ДСИ при Районен съдВелико Търново, постановено по ИД № 462/2022г. по описа на СИС при Районен съд – Велико Търново, с което е върната жалба вх. № 51345/08.02.2023г., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съставът на Окръжен съд - Велико Търново, като взе предвид изложеното в жалба с вх.

№ 51345/08.02.2023г., възраженията, подадени от взискателя, и установените факти по делото, намира жалбата за допустима, но неоснователна като съображенията за това са следните:

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

3

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 78 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не помалко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. В конкретния случай обаче наложения запор не е върху такова възнаграждение, а върху средства, които лишения от свобода длъжник В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемост, предвидени в чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС.

Както сам жалбоподателят твърди, това са лични средства получени от трети лица, а не възнаграждения по смисъла на чл. 78 от ЗИНЗС. Освен това дори и да се приеме, че това са такива средства, каквито обективно не са, то с оглед размера на дълга не е нарушено и правилото за несеквестируемост съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС.

Не на последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните си ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и, ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/ непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Т.е. лишените от свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, именно поради което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната (не случайно е и предвиждането в чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС относно процента от изработеното), а за извършване на удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими цитираните по-горе норми, които се явяват специални по отношение на ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното действие по налагане на запор по личната партида на жалбоподателя Г. В. В. е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Разпореждане от 13.02.2023г., постановено по ИД № 462/2022г. по описа на СИС при Районен съд- Велико Търново, с което Държавният съдебен изпълнител е върнал жалба с вх. № 51345/08.02.2023г. като просрочена.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №51345/08.02.2023г., подадена от Г. В. В., против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Велико Търново по Изпълнително дело № 462/2022г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново, изразяващи се в налагане на запор върху личната партида на Г. В. В. върху средства в размер на 60 лв., които твърди, че са несеквестируеми.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5