Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 31.01.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 704/2019
Вид
Решение № 261
Подписан
31.01.2020
В сила
25.08.2020
Състав
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 3 и 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 3 и 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 647 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 261/31.1.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. Пловдив, 31.01.2020 г.

Административен съд

Пловдив, ХІІІ административен състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

Председател: Георги Пасков при секретаря Д. Й., като разгледа докладва­ното от председателя административно дело № 704 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК , във вр. с чл. 62 от ЗМДТ.

Производството по делото е образувано по жалба на

„Ливингстън Солюшън“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя К.Т.Л., против Акт за установяване задължения по декларация № 941 от 06.11.2015г. издаден от Й.

Ж. Ф.- К. – Гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

Според процесуалния представител на ответника ю-т Я. жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят «Ливингстоун Солюшън» АД, е подал в

Община Пловдив следните декларации по чл 14 от ЗМДТ:

1. Декларация с вх. № ********** / 18.12.2012г., с която е декларирал, че е е собственик на недвижим нежилищен имот, редставляващ: 1/1 идеална част от друг нежилищен обект /ателие/ с РЗП от 62,38 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ***, ет. 4, ателие № 1, с партиден № 6609F20681, с отчетна стойност - 17 042,22 лв., с идентификатор ***.

2.

Декларация с вх. № ********** /19.12.2012г. с която е декларирал, че 20 е собственик на недвижим нежилищен имот представляващ:

1/1 идеална част от друг нежилищен обект /ателие/ с РЗП от 55,40 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков"

№ 2, ет. 4, ателие № 1, с партиден

№ 6609F20678, с отчетна стойност - 15 135,28 лв., с с идентификатор ***.

3. Декларация с вх. № ********** / 27.12.2012г., с която е декларирал, че е собственик на недвижим имот представляващ: 1/1 идеална част от земя с площ от 332,00 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет" №

27 с партиден

№ 6609Н21287, с отчетна стойност - 31 209,00 лв., с идентификатор ***.

4. Декларация с вх. № ********** / 19.12.2012г. с която е декларирал, че е е собственик на недвижим жилищен имот представляващ: 1/1 идеална част от жилище с РЗП от 60,66 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ***, ет. 2, ап. 2, с партиден № 6609Н20759, с идентификатор ***.

5.

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** /19.12.2012г. с която е декларирал, че е собственик на а недвижим жилищен имот представляващ: 1/1 идеална част от жилище с РЗП от 87,08 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков" №

2, ет.

2, ап. 3 с партиден № 6609Н20755, с идентификатор ***.

Тези имоти дружеството е придобило на 13.12.2012г., в резултат на внасянето им като непарична вноска от търговско дружество "Ливингстоун Еволюшън" ЕООД - гр. Пазарджик в капитала на новоучреденото търговско дружество

"Ливингстоун Солюшън"

АД - гр.

София,

След извършена служебна проверка се е установило, че "Ливингстоун Солюшън" АД, има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно с лихви за просрочие към 06.11.2015г., за горепосочените имоти В резултат на тази проверка е бил издаден обжалвания в настоящето производство Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 941 / 06.11.2015г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., ведно с лихви за просрочие към 06.11.2015г..

Жалбоподателят излага следните доводи за нищожност алтернативно за незаконосъобразност на обжалванияАУЗД.

Според него актът е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.

На следващо място се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК тъй като ако той е знаел, че има задължения е щял да уведоми административния орган, че има съдебен спор за собствеността на имотите.

Твърди се и, че с влязло в сила Решение от

22.12.2015г. постановено по въззивно търговско дело №

481 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд е обявена за недействителна сделката представляваща внасянето на непарична вноска в капитала на дружеството на имотите за които е начислен данък и такса битови отпадъци, т.е след като дружеството жалбоподател не е не е собственик или ползвател на процесните имоти, то същото няма качество на данъчно задължен субект по ЗМДТ.

По така наведените доводи съдът намира за установено следното:

Разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 5 от ЗМДТ регламентират компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. В случая оспорения акт касае издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК.

По делото е приложена Заповед № № 090А - 833 / 27.04.2009г., на Кмета на Община Пловдив/л.218/ по силата на която лицата на длъжност главен инспектор в Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол разполагат правата и задълженията на орган о приходите по реда на ДОПК. По делото е приложена и Заповед № 56/01.04.2013г. на Кмета на Община Пловдив/л.220/ с която Й. Ж. Ф. – К. е определена на длъжността Главен инспектор в Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив.

Ето защо съдът намира, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган.

Не състоятелен и твърдението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е извършено същесвено процесуално нарушение, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК.

В случая административният орган е положил усилия за връчване на процесния АУЗД, като видно от обратната разписка /л.28/ пощенският служител е установил, че фирмата не се намира на адреса на управление на дружеството.

Настоящият съдебен състав не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че той не е данъчно задължено лице по ЗМДТ, тъй като за процесния период той не е бил собственик на имотите, което обстоятелство се доказва от Решение № 416 от 22.12.2015г. по в.т.д. № 481 / 2015г. на Пловдивския апелативен съд.

В мотивите на Решение

№ 557 от 19.01.2015 г. постановено по адм. д. № 3171/2014 г., ВАС е приел следното:

Последиците от уважаване на иск по чл. 647 от ТЗ ползват само кредиторите на несъстоятелността. В отношенията между страните по сделката, както и по отношение на всички останали трети лица, различни от кредиторите на несъстоятелността, сделката е действителна и поражда целеното с нея правно действие. Съобразно разпоредбата на чл. 298 от ГПК решението на съда не обвързва общината, тъй като тя не е била страна по делото.

Обстоятелството, че установената от съда недействителност на сделката има за правна последица връщане на даденото по нея в масата на несъстоятелността, не променя извода, че сделката е недействителна само в отношенията между длъжника в несъстоятелност и неговите кредитори, а не изобщо.

Решението на съда по чл. 647 от ТЗ не засяга административното правоотношение между жалбоподателя и общината.

Противно на преценката на административния съд, с уважаването на иска по чл. 647 от ТЗ е призната недействителността на разпоредителна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността и субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират само по отношение на тях и само по отношение на недействителността на сделката на посоченото в решението основание.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че след даване ход по същество на делото жалбоподателят представи по делото молба в която излага твърдението, че Община Пловдив е кредитор на „Ливингстън Еволюшън“

ЕООД/в несъстоятелност/, поради което след като общината е предявил вземането си чрез НАП, то вземанията по АУЗД се дублират с тези в производството по несъстоятелност.