Решение № 218 от 04.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000225 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „КАРИМА“ ЕООД, със седалище гр.Добрич срещу решение №114/02.12.2022 г. по т.д.209/2021 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу ТПК „ЕДИНСТВО“, със седалище с.Тянево, област Добрич, искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за разликата над 6 600 лв. до 19 800 лв., претендирана като неустойка по чл.7.2 от договор за покупкопродажба на царевица от 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяна загуба, представляваща разлика в цената между договорената с ответника по договор за покупко-продажба на царевица от 16.04.2021 г. и тази, платена от ищеца за заместващи количества, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Твърди, че не са налице основания за прогласяване на частична нищожност на клаузата за поради противоречие с добрите, тъй като уговорката не нарушава принципа за равнопоставеност и отговаря на основните си функции да обезпечи кредитора и да санкционира длъжника. Излага, че по делото е безспорно установено, че след разваляне на договора по вина на продавача, купувачът след 31.10.21 г. е закупил царевица реколта 2021 г. от други доставчици на по-високи цени.

Насрещната страна ТПК „ЕДИНСТВО“, със седалище с.Тянево, област Добрич, не е подала писмен отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от ТПК „ЕДИНСТВО“, със седалище с.Тянево, област Добрич срещу решение №114/02.12.2022 г. по т.д.209/2021 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „КАРИМА“ ЕООД , със седалище гр.Добрич, сумата от 6 600 лв., представляваща неустойка по чл.7.2 от договор за покупко1 продажба на царевица от 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че клаузата за компенсаторна неустойка е изцяло нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което искът по чл.92 от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло.

Насрещната страна „КАРИМА“ ЕООД , със седалище гр.Добрич, не е подала писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ДОС са предявени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.323 от ТЗ вр. чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 19 800 лв., претендирана като неустойка съгласно чл. 7.2 по договор за покупко-продажба на царевица от 16.04.2021 г. и сумата от 32 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени вреди в резултат на разваляне на договора по вина на ответника, представляваща разлика в цената по договора от 16.04.2021 г. и цената, платена от ищеца за заместващи количества царевица реколта 2021 г. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г. до окончателното им изплащане. Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.04.2021 г., страните са сключили писмен договор за покупко-продажба на царевица, реколта 2021 г., по силата на който ТПК „ЕДИНСТВО“, със седалище с.Тянево, в качеството на продавач, се е задължил да прехвърли на „КАРИМА“ ЕООД , със седалище гр.Добрич, в качеството на купувач, собствеността върху 200 тона царевица срещу заплащане на цена от 330 лв. на тон, платима в срок от два дни преди доставката, която е следвало да бъде извършена в периода 20.09.2021 г. – 30.10.2021 г. В чл. 7.2. от договора страните са уговорили, че при развалянето на договора поради неизпълнение на задълженията на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху 200 МТ царевица-реколта 2021 г., продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 30 % от стойността. Съобразно чл.7.4. от договора, неустойката по чл. 7.2. не изключва правото на купувача да претендира обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, представляващи пряка и/или косвена последица от неизпълнението на задълженията и/или забавата на продавача. Установява се, че на 07.10.2021 г., купувачът е отправил до продавача писмена покана за изпълнение на договора, като върху лицевата част, с ръкописен текст, представляващият купувача е заявил, че поради повишаване на цените на царевицата, не е съгласен със сделката. Същото становище е изразено и в нарочно изпратена молба изх.N4/14.10.2021 г., подписана от председателя на ТПК „ЕДИНСТВО“, в която същият е заявил, че отказва да изпълни договора, в случай, че цената не бъде предоговорена.

Няма спор, че в предвидения в договора срок, продавачът не е предал на купувача 2 уговореното количество стока, а видно от заключението по извършената ССчЕ, от произведените от кооперацията през стопанската 2020/2021 г. - 352.380 МТ царевица, 327.380 МТ са продадени на „АГРОРЕЗЕРВ ТРЕЙД“ ЕООД на цена 430.00 лв./т. След изтичане на крайната дата за доставка, купувачът е отправил до продавача писмена покана за плащане на дължимата неустойка по чл.7.2. от договора и за обезщетение за претърпени загуби по чл.7.4. от договора, към която е приложена проформа-фактура № 35/08.11.2021 г. за плащането на процесните суми, но документите са били върнати в цялост от ответника с препоръчана пратка. От заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че в периода 01.10.2021 г. – 23.11.2021 г., „КАРИМА“ ЕООД е закупило от свободния пазар 854.460 МТ царевица реколта 2021 г., при средна цена 423.20 лв./т., за периода 01.11.2021 г. – 23.11.2021 г. – 5 016.74 МТ царевица – реколта 2021 г. при средна цена 452.20 лв./т. или общо за целия период – 11 870.930 МТ царевица – реколта 2021 г. при средна цена 441.95 лв./т., като средната цена на стоката е варирала в диапазон 335 лв./т. – 490.00 лв./ Задължението за заплащане на неустойка се намира в тясна функционална връзка със задължението, което обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо него. За да се дължи неустойката, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договора за търговска продажба, в който страните са уговорили неустоечна клауза за пълно неизпълнение от страна на продавача. Липсата на дължимата престация от страна на продавача в предвидените срокове е породила правото на купувача да развали договора, което последния е упражнил след изтичане на крайния срок за изпълнение, с изпратената нарочна показа на плащане на неустойка и обезщетение за вреди.

Неустойката, като несамостоятелно, акцесорно съглашение между страните има за предназначение да обезщети изправната страна по договора от виновното неизпълнение на произтичащо от него задължение от другата страна.

Наведеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън пределите на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът намира за неоснователно. Съобразно разясненията дадени в тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК, не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно 3 изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Прекомерността на неустойката сама по себе си не я прави нищожна, а същата е нищожна когато размера и формирането излизат извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а целта и е несправедливо обогатяване. В практиката си ВКС приема, че нищожна например е неустойка, която надвишава уговорения размер на основното задължение, тогава когато договорът възлага едностранно или по явно неравностоен начин отговорността за евентуално неизпълнение, тогава когато е нарушен принципа на свободното договаряне, когато в нарушение на принципа на баланс и равнопоставеност между страните се уговаря неустойка за неизпълнение само на едната страна.

Съдът намира, че в случая предвидената неустойка не противоречи на добрите нрави и не нарушава принципа на неравнопоставеност, тъй като отговаря на основните си функции да обезпечи кредитора и да санкционира длъжника. Уговорената неустойка има компенсаторен характер, размерът е по-малък от 1/3 от основаното задължение по договора, като страните не са обезпечили изпълнението на задължението с други правни способи.