Решение № 80 от 25.06.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г. като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20241870200116 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

„М. Е.“ ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,р-н „О.“, ул.“С. 3Б,представлявано от управителя П. Ст. П. е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателно постановление № 232300770 от 25.01.2024 год.,издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област ,с което на основание чл.415,ал.1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева .

В жалбата се развиват съображения ,че обжалваното наказателно постановление не е издадено от лице ,нямащо правомощия да издава обжалвания административен акт като наказващ орган.Излагат се съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН,уреждащ маловажните случаи на административни нарушения.Твърди се ,че наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева е силно завишена и определена в противоречие с изискванията на чл.415,ал.1 от КТ.Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление поради незаконосъобразност.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В с.з. адв.С. –пълномощник на дружеството жалбоподател „М. Е.“ ООДС. поддържа жалбата и в хода на сдебните прения заявява становище за нейната основателност.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си Е. Хр. А. – началник на отдел "АИПО" в Дирекция "Инспекция по труда С. област", оспорва жалбата и в хода на съдебните прения заявява становище за нейната неоснователност, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде 1 потвърдено.

Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от обжалваното наказателно постановление № 23-2300770 от 25.01.2024 год.,издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област, на „М. Е.“ ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,р-н „О.“, ул.“С. 3Б,представлявано от управителя М. В. Н.,в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ ,на основание чл.415,ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на същата разпоредба.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на 14.11.2023 год. на място в обекта на контрол:Офис, находящ се в гр.С. ,ул.“Х. К.“ № 1А,стопанисван от дружеството жалбоподател „М. Е.“ ООД, ЕИК:131394882 и на 18.11.2023 год. по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област ,е установено ,че „М.

Е.“ ООД в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ не е изпълнил приложена принудителна административна мярка № 1,във вид на задължително предписание ,дадена с протокол № ПР2340237 от 27.10.2023 год., връчен на 27.10.2023 год., а именно:Работодателят „М. Е.“ ООД, ЕИК:131394882 да спази задължението си във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство – в обекта да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, съгласно разпоредбата на чл.403а,ал.1 от Кодекса на труда, чиито срок е 30.10.2023 год.

При последващата проверка на 14.11.2023 год. на „М. Е.“ ООД, ЕИК:131394882 в обект на контрол Офис, находящ се в гр.С. ,ул.“Х. К.“ № 1А,са били изискани правилника за вътрешния трудов ред и документи ,удостоверяващи разпределението на работното време и не са били представени ,като това обстоятелство е отразено в призовка на основание чл.45,ал.1 от АПК ,връчена на 14.11.2023 год. АНО е приел ,че нарушението се извършва чрез бездействие ,което придобива качеството на противоправност от началния момент на неизпълнение на предписанието ,което е с определен срок 30.10.2023 год.Нарушението е налице от деня ,следващ този ,на който е изтекъл определения срок ,като към датата на проверката на място в гр.С. на 14.11.2023 год. се установява осъществяването на изпълнителното деяние.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 232300770/28.11.2023 год. за установяване на административно нарушение от М.

Д. К.-гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” С. област.Актът е съставен в присъствието на един свидетел Б. И. И. и е предявен на 2 упълномощено лице – Е. Ив. А..Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП.

По делото са разпитани свидетелите М. Д. К. и К. Г. К. ,показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление, поради което е допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му са спазени разпоредбите на чл.40,ал.1 съответно чл.43,ал.1 от ЗАНН.За установено нарушение на Кодекса на труда против жалбоподателя е издадено наказателно постановление в законоустановения срок от компетентен орган съгласно т.5 от представената Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че при последваща проверка, извършена на 14.11.2023 г. в стопанисван от жалбоподателя обект – Офис, находящ се на адрес гр.С., ул.“Х.

К.“ № 1А и на 28.11.2023 г. в дирекция "Инспекция по труда С. област", гр.С. за приключване на проверката по документи, е установено, че жалбоподателят, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е изпълнил приложена принудителна административна мярка задължително за изпълнение предписание № 1, дадено от контролен орган с протокол № ПР 2340237 от 27.10.2023 г. за извършена проверка, а именно :“Работодателят „М. Е.“ ООД, ЕИК:131394882 да спази задължението си във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство–в обекта да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, съгласно разпоредбата на чл.403а,ал.1 от Кодекса на труда, чиито срок е 30.10.2023 год.

,като не е представил изисканите при проверката на място в обекта на 14.11.2023 г. документи -правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа.

Задължението на жалбоподателя като работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ да държи на разположение на контролните органи 3 в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, произтичаща от разпоредбата на чл.403а,ал.1 от Кодекса на труда, поради което неизпълнението му е нарушение на трудовото законодателство.С цел отстраняване на това нарушение задължението по чл.403а,ал.1 от КТ изрично и конкретно е било вменено на жалбоподателя със задължително предписание № 1 от протокол № ПР 22340237 от 27.10.2023 г. за извършена проверка на 18.10.2023 год.

Протоколът, в който е обективирано това предписание, е съставен от контролни органи за спазване на трудовото законодателство – М. Д. К. и К. Г.

К., двете на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда С. област. Протоколът е връчен на упълномощен представител на дружеството жалбоподател –Е. Ив. А. на 27.10.2023 год.Срокът за изпълнение на предписанието, т.е. за привеждане на дейността на дружеството-жалбоподател в съответствие с предписанието, е 30.10.2023 г.

Установява се от показанията на свидетелката М. Д. К.–актосъставител, на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда С. област", че при последваща проверка на място, извършена на 14.11.2023 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект,работодателят не е изпълнил принудителна административна мярка № 1 под форма на задължително изпълнение на предписание ,дадено с протокол за извършена предходна проверка ,на която протокола е връчен на упълномощено лице на дружеството.При последващата проверка на място отново от контролните органи са изискани правилника за вътрешния трудов ред и документи ,свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, произтичаща от разпоредбата на чл.403а,ал.1 от Кодекса на труда, които не са били представени.При проверката на мястото на обекта е заварено едно лице ,което е полагало труд ,определено от работодателя да го представлява пред контролните органи на Инспекция по труда,като то не е представило необходимите документи и уведомило контролните органи при приключване на проверката ,че обектът е в процес на закриване.

Изложеното до тук обосновава извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание № 1 от протокол № ПР 2340237 от 27.10.2023 г. за извършена проверка на 18.10.2023 год. в периода, препис от който му е връчен на 27.10.2023 г.

Съгласно чл.404,ал.1,т.1 от КТ задължителното предписание, дадено на работодателя от контролните органи на инспекцията по труда за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, е вид принудителна административна мярка.

Ето защо неизпълнението на задължителното предписание № 1 от протокол № ПР 2340237 от 27.10.2023 г. за извършена проверка на 18.10.2023 год. е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл.415,ал.1 от КТ.

4

Ирелевантно за предмета на доказване е представеното по делото от жалбоподателя предизвестие за прекратяване на договор за наем на обекта на контрол –офис, находащ се в гр.С. ,ул.“Х. К.“ № 1А ,както и обстоятелството дали дружеството жалбоподател е било в процес на затваряне или не ,щом към момента на проверката на място е имало работник или служител ,който е полагал труд.

Имуществената отговорност на търговското дружество– жалбоподател е обективна, поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.

За административно нарушение по чл.415,ал.1 от

КТ административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя предвидената в тази разпоредба имуществена санкция като я е индивидуализирал в размер 2000 лв., който е под средния, но и значително над минималния в законовия диапазон от 1500 лв. до 10000 лв.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства процесното нарушение да е повторно, както и жалбоподателят преди датата на въпросната проверка да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото законодателство.

Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.7,т.4 от ЗАНН ,съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 2000 лева следва да бъде намалена до предвидения минимум от 1500 лева.

Може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл28, ал.1 ЗАНН.Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя да изпълни своевременно и точно даденото му предписание.