Решение № 44 от 20.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000533 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 против решение № 268/05.07.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 184/21г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. Н. с ЕГН 6810151179 и на И. М. Н. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, ул. „Академик Фьодор Успенски“ № 6, ап.13 обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д Н Н. – техен син, б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В Е Р Е, род.на 04.09.1948г., гражданин на Кралство Нидерландия, като водач на МПС л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, със сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 1

11.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението ЗА ГОРНИЦАТА над по 100 000лв за всеки един, както и в частта, в която са присъдени съответните застрахователни обезщетения на другите трима ищци – М. Н. Н. с ЕГН **********, сестра на пострадалия, в размер на 50 000лв, Ц. Г. Г. с ЕГН **********, баба на пострадалия, в размер на 40 000лв и на М. Г. М. с ЕГН **********, дядо на пострадалия, в размер на 30 000лв, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, при избирателно кредитиране на събрания доказателствен материал и несъобразяване със събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и при неправилно интерпретиране на същите. Излага подробни аргументи за това. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Постъпила е и въззивна жалба от Н. Д. Н., И. М. Н., М. Н. Н., Ц. Г. Г. и М. Г. М. против същото решение в частта, в която исковете им за присъждане на законна лихва за забава върху главницата, считано от 08.07.2017г. до 10.09.2020г. са отхвърлени. Въззивниците считат решението в обжалваната част за неправилно, поради което молят в тази му част да бъде изменено и вместо него – постановено друго, с което исковете за присъждане на законна лихва за забава върху главницата бъдат уважени с начална дата 29.07.2017г. – датата на смъртта на Д Н Н., тъй като от тази дата те търпят морални болки и страдания.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

2

Ищците Н. Д. Н., И. М. Н., М. Н. Н., Ц. Г. Г. и М. Г. М., в качеството си на родители, сестра, баба и дядо на загиналия на 29.07.2017г. в резултат на процесното ПТП от 08.07.2017г. Д Н. претендират от ответното застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“ АД заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – морални болки и страдания в размери : по 150 000лв за Н. и И. Н.и, 50 000лв за сестрата М. Н., 40 000лв за бабата на пострадалия Ц. Г. и 30 000лв за дядото М. М., ведно със законната лихва от смъртта на Д – 29.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесното ПТП е осъществено на 08.07.2017г. в гр.Варна при управление на МПС - л.а. Хюндай Теракан с рег. No Х ХХХХ ХХ от В Е Р Е, роден на 04.09.1948г., гражданин на Кралство Нидерландия, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д Н Н., настъпила на 29.07.2017г., за което му било наложено и съответното наказание. За деянието било проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 140/2018г. на ВОС.

Няма спор за родствената връзка между ищците и пострадалото лице, както и за това, че гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил ПТП, е застрахована при ответното дружество по застрахователна полица No BG/23/116001837158 със срок на валидност от 02.08.2016г. до 01.08.2017г., вкл. и към датата на инцидента.

Поради непроизнасяне на застрахователя по образуваната пред него извънсъдебна претенция е инициирано и настоящото производство.

С оглед на горната фактическа установеност безспорно се явява и наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, причинени им от загубата на техния близък родственик.

Първият според между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае размера на определеното застрахователно обезщетение за ищците Н. и И. Н. – родители на загиналия Д.

3

Този размер следва да бъде определен според критериите, установени както в задължителната, така и в актуалната съдебна практика, изхождайки от една страна от установените по делото отношения между ищците и техния син и от друга страна – от характера и интензитета на страданията, които смъртта на Д е предизвикала у тях.

За изясняване на отношенията между тези ищци и техния син са ангажирани показанията на свидетелите П К М и Т Н М. От тях се установява, че всички членове на семейството живеели в една къща, Д учел във Френската гимназия, след което завършил архитектура в Свободния университет. През 2010г. сключил брак с П П, но отношенията в семейството не се променили, празнували заедно празниците, в почивните дни били пак заедно. Младите имали ключ от жилището на родителите на Д. Синът много споделял с родителите си, търсел тяхната помощ и съвети, бил тяхната гордост. Семейството било страхотно, за пример, нямало скандали, неразбирателство.

Смъртта му ищците преживели много тежко. И. чак към март следващата година преодоляла ужасния шок и едва тогава можела за говори за това.

Обезщетението се определя по справедливост. Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на това понятие по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.

/Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е бил млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, с много добро образование и професия, с реални възможности и планове за отлична професионална 4 реализация и самостоятелен бизнес, семеен.

Следва да бъдат съобразени силните болки и страдания, които неговата смърт е причинила на родителите му, загубвайки в негово лице любимо свое дете и очакванията си да получават от него утеха и подкрепа в старините си.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съобразно разбирането на касационното инстанция / реш.23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о. и реш. 157/28.11.2014г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о./ лимитите на застрахователно покритие по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без обаче да представляват самостоятелен критерий при определяне размера на обезщетението.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на по 150 000лв за всеки от ищците е адекватно и съобразено както с реално претърпените от тях болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което, искането на въззивното дружество за неговото намаляване се оставя без уважение.

По отношение на лихвата за забава :

Съгласно установената съдебна практика застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение от момента на сезирането си с искане за изплащането му. Действително според чл.409 КЗ тази лихва се дължи след изтичане на срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ вр.чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на 5 отговорността на застрахователя. В процесния случай извънсъдебната застрахователна претенция е предявена на

11.09.2020г. и от тази дата следва да бъде присъдена и лихвата за забава. В този смисъл жалбата на Н. и И. Н.и се явява неоснователна.

Вторият спорен между страните въпрос касае оспорената от застрахователя активна материалноправна легитимация на М. Н. Н., Ц. Г. Г. и М. Г. М.. В тази връзка съдът намира следното :

Правото на ищците, които се намират извън най-близкия родствен кръг на пострадалия, да получат обезщетение се преценява с оглед постановките, дадени в Тълкувателно решение No1/21.06.2018 г., по тълк. дело No1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно посочения тълкувателен акт материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No4/1961 г. и Постановление No5/1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

За доказване на активната материалноправна легитимация на ищците М. Н. Н., Ц. Г. Г. и М. Г. М. са ангажирани свидетелски показания.

Така от показанията на свидетелката М Д Й се установи, че ищцата М.

Н. Н. била близка със своя брат, той много й помагал в учението, бил й опора, ментор в много направления, помагал й по математика. Когато завършила М. искала да учи архитектура, за да направи с брат си семейна фирма. После искала да се занимава с вътрешен дизайн. Била много притеснена от смъртта на брат си. Докато бил още жив и в кома в болницата, М. споделяла със свидетелката цялата информация за него. Цялото семейство се надявало да преживее. След смъртта му тя се сринала, напуснала университета, защото не можела да се събере, да се концентрира да учи. Отнело й време да се върне.