Решение № 2014 от 07.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2014 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330100623 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. М. И., чрез адв. Н. срещу „Креди Йес” ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 618, 36 лв.- платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ********/ 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда /15.01.2024г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********/ 06.01.2023г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер от 700 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от договора била уговорена и неустойка в размер от 618, 36 лева, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора, обезпечение под формата на гаранти, които следва да бъдат физически лица и да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии, както и да осигури още едно измежду следните обезпечения- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на кредитора.

Изтъква се, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя, предвид естеството на поисканите от него множество обезпечения. Сочи се и че по своето същество, неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора и поради това следва да бъде включена при формиране на ГПР и ясно да бъде посочена в общата сума, дължима по кредита. Тези изисквания не са изпълнени, поради което се сочи, че целият договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Акцентира се и върху факта, че поставените от кредитора изисквания за предоставяне на обезпечение са на практика неизпълними за длъжника, особено в предоставения му тридневен срок. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Креди Йес” ООД. Сочи 1 се, че претендираната сума от ищеца е изцяло заплатена от ответното дружество с платежно нареждане от 08.03.2024г. Предвид това, моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът поддържа, че с поведението си не е станал причина за иницииране на исковия процес. Предвид това, моли се ищецът да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в процеса. В случай, че се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на производството, моли се в полза на ищеца да не бъде присъждан адвокатски хонорар или същият да бъде определен в минимален размер.

Постъпило е становище от ищцата с вх. № 45404/ 25.04.2024г., с което признава осъщественото от ответника плащане на процесната сума. Въпреки това, моли да й бъдат присъдени сторените в производството разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковия процес. Акцентира се върху факта, че ответникът е погасил спорното право след входиране на исковата молба в съда.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде основателна заявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. „1-во“ ЗЗД , ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че по процесния Договор за паричен заем № ********/ 06.01.2023г. (за който твърди да е цялостно недействителен) е заплатила над дължимото за главница, сума в общ размер от 618, 36 лв.

Горепосоченото обстоятелство не се оспорва от ответника, като в потвърждение на това е и осъщественото от него цялостно погашение на търсената от ищцата в хода на процеса сума ( сумата от 618, 36 лв. е наредена по сметка на ищцата с платежно нареждане от 08.03.2024г. – л. 27 от делото). Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че ответникът с отговора на исковата молба не оспорва обстоятелството, че процесната сума действително му е заплатена от ищцата и че не е налице основание за това имуществено разместване (плащането е сторено във връзка с недействителен договор за потребителски кредит).

Съобразно гореизложеното, от една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава главният иск по основание и размер и от друга, води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция за главница, поради осъществено в хода на процеса пълно погашение на паричното задължение.

По отношение на разноските:

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса, касаещ отговорността за сторените разноски, съответно дали ответникът с поведението си е дал повод да се инициира исковият процес. Съдът счита, че ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски за настоящия процес по следните съображения: процесната сума в размер от 618, 36 лв. е заплатена от ответното дружество на ищцата с платежно нареждане от 08.03.2024г. (л. 27 от делото). Същевременно, исковата молба е подадена в съда на дата 15.01.2024г. Тоест, явно е, че спорното право е погасено в хода на процеса. Предвид гореизложената хронология и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищцата за сторените от нея разноски в процеса.

В рамките на настоящото производство, на ищцата са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно представения по делото Договор за правна защита 2 и съдействие ( л. 13 ), е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание ( за което процесуалният представител на ищцата не се явява ), съдът счита, че на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лева.

В лично качество ищцата е заплатила държавна такса в размер от 50 лв. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Т. М. И. сума в размер от 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. И., ЕГН ********** срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 618, 36 лв.- платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ********/ 06.01.2023г., поради осъществено от ответника в хода на процеса пълно погашение на спорното право.

3

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адв. С. Н., вписан към АК- Пловдив, адрес на практиката- ************************ сума в размер от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищцата Т. М.

И., ЕГН ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на Т. М. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер от 50 лева, представляваща сторени разноски в процеса.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4