Решение № 200 от 15.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000242 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от С. С. Л. от гр.Шумен, срещу решение № 55/27.02.2026 г., допълнено с решение №109/24.04.2026 г., постановени по гр.д. №273/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с което съдът е отхвърлил исковете на С. С. Л. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище гр. София, с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, за разликата над 7200 евро до претендираните 25 564.59 евро, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и за разликата над 879.09 евро до претендираните 1098.87 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17.09.2024 г., причинено от Ж. Ж. М. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумите считано от 11.12.2024 г. до окончателното им изплащане, като неоснователна.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът е допуснал неправилното приложение на нормата на чл.52 ЗЗД и не е съобразил константната съдебна (в т.ч. на ППВС № 4/68 г.) касаеща размерите на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, преди отчитане съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което определение размер на обезщетение се явява занижен и несъобразен с обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди.

На следващо място се излагат оплаквания за неправилно приложение нормата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като оспорва извода на съда за установеността на принос от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат поради непоставянето обезопасителен колан, който извод не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, оттам и относно приетия принос на пострадалия пътник.

1

Позовавайки се на приетата по делото КСМАТЕ твърди, че получените травматични увреждания – дуплексно счупване на втора ходилна кост на дясно ходило, изкълчване на втора, трета и четвърта метатарзални кости в ставата на Лист Франк, в т.ч. и контузия на гръдния кош, кръвонасядане по долната половина на стернума, биха настъпили и при правилно поставен предпазен колан, тъй като при процесния челен сблъсък, при установената процесната скорост, предпазният колан има действието на твърд тъп предмет и същите вреди биха настъпили под формата на „коланна травма“. Поради това счита, че непоставянето на предпазен колан не е в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат и необосновано съдът е намалил сумите за обезвреда.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение исковата претенция на С. С. Л. срещу Гаранционен Фонд, като вместо това допълнително присъди на пострадалия сумите от 18 364,59 евро и 219,78 евро за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди, вследствие на ПТП от 17.09.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите начиная от 11.12.2024 г. до окончателното им изплащане.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв., съобразно размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище гр.София, чрез ю.к. К., с който се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението, като постановено при правилно приложение на относимия материален и процесуален закон. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил икономическата конюнктура, а също и икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Моли съда да остави жалбата без уважение, като потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния за настъпилото ПТП; настъпването на събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на Гаранционния фонд.

Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Пострадалият поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост и липса на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно по-малък процент на съпричиняване от този приет от първоинстанционния съд.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът С. С. Л., в резултат на произшествието е получил дуплексно счупване на втора метатарзална кост /ходилна/ на дясно ходило, луксация /изкълчване/ на главичките на втора, трета и четвърта метатарзални кости в ставата на Лист Франк, както и контузия на гръдния кош, кръвонасядане по долната половина на стернума /гръдна кост/. Според експерта, при този вид травми, интензивните болки са през първите 15 дни, след което болките отзвучават, но при неволно натоварване биха могли да се появят за кратък момент. Общият възстановителен период е около 90 дни, 2 който включва 30 дни имобилизация, 30 дни рехабилитация без натоварване и още 30 дни ходене с помощни средства. За отстраняване последиците от счупването, въззивникът е претърпял две оперативни интервенции - първата на 18.09.2024 г., когато е извършена репозиция /наместване/ на втора метатарзална кост, където е поставена една киршнерова игла, репозицията на третата и четвърта метатарзални кости в ставата на Лист Франк и фиксацията, където са поставени още две киршнерови игли, като за фиксацията на трите клиновидни кости на дясно ходило е поставена още една киршнерова игла. Втората оперативна интервенция на 03.12.2024 г. е за отстраняване на четирите киршнерови игли.

Според вещото лице при палпация не се установява болка по хода на петте метатарзални кости на ходилото, движенията в десния глезен са в норма, няма ограничения в движенията му, а на рентгенография се вижда много добро страстване на мястото на дуплексното счупване.

От показанията на свидетелката А С, които съдът цени в частта относно непосредствените впечатления се установява, че след произшествието пострадалият е излязъл от колата като се държал за дърдите и споделил, че го боли сърцето и се задушава.

От друг човек чула, че пострадалият след изписване от болницата бил няколко месеца на легло и за него се грижела майка му.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивника, престоя в болнично заведение, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, но не е оставил знчителни последствия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки периода на възстановяване, през който въззивникът е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по 3 справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 9000 евро.

При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.

Гаранционният фонд своевременно в отговора на исковата молба е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.

От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното производство КСМАТЕ, може да се направи обоснован извод, че пострадалият е пътувал на предна лява седалка в катастрофиралия лек автомобил без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Според експертизата, задачата на автоматичния предпазен колан, с какъвто е бил оборудван лекия автомобил, с който е причинено произшествието е да фиксира тялото на водача и пътниците и ограничава свободното инерционно движение на тялото на пътника по посока напред. Поставеният и функциониращ добре предпазен колан, фиксира тялото към седалката на автомобила, като при челен удар отклонението на раменния пояс е 10-15 см напред, а на таза е 3-6 см. От приложената медицинска документация и заключението на медика се установява, че е налице кръвонасядане на стернума и контузия на гръдния кош – травми, които не са характерни за т.нар. „коланна травма“. което води до извода, че гърдите са достигнали арматурното табло. Счупването на втора метатарзална кост и изкълчването в ставата на Лист Франк се получава при удар върху или с тъп предмет, което означава, че инерционната сила на тялото е била значителна, т.е. липсва присъщия на предпазния колан възпиращ ефект. В случая, ударът е бил челен с невисока скорост, поради което според експертите предпазният колан несъмнено би оказал положително влияние при защитата на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане фиксирано към седалката и травмите по гръден кош и стернум не биха били налични, а травмата на дясно ходило не би била толкова сериозна – счупване с изкълчване.