Решение № 117 от 30.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Плевен, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря Д. Н. Б. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600196 по описа за 2024 година

Районен съд - Кнежа с Присъда № 1/22.01.2024г., постановена по НОХД № 171/2022г., признал подсъдимия С. Т. А. от К. за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. ал.4,вр.чл.63,ал.1,т.4 от НК и на основание чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което но основание чл.69, ал.1 от НК отложил с три години изпитателен срок. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, в законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения първоинстанционен съдебен акт. Последният се определя като неправилен и необоснован. Излагат се и доводи за неправилност на експертно заключение за стойността на опожарената кошара, от което следва извода за неяснота относно размера на щетите от перстъплението. Твърди се, че не е установено местонахождението на запаления имот и чий е имота, че увредената сграда не може да бъде годен обект на право на собственост, т.к. в декларацията на осбствениците на земята няма декларирана постройка кошара. Претендира се, 1 че това води до извода за неизяснена фактическа обстановка при постановяване на присъдата. Твърди се също, че в резултат на допуснатите нарушения, съдът е достигнал до неправилни правни изводи.

Настоява се за отмяна на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателя С. А., подсъдим, редовно призован се явява. Представлява се от служебния си защитник. Поддържат жалбата на посочените в нея основания, пледира т за отмяна на присъдата.

Представителят на ОП-Плевен взема становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Излага доводи, че постановената присъда не страда от пороци, които да налагат нейната отмяна.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Първоначално производството през първоинстанционният съд се е развило с постановяване на Присъда №4 /05.04.2022г., по НОХД №83/2021г. на РС Кнежа, с която подсъдимият С. Т. А. бил признат за виновен и осъден за деяние по чл.216 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК.

На основание чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1 от НПК присъдата е отменена от въззивната инстанция, поради пропуски в мотивите.

Районният съд не е дал отговор на основните въпроси, които се решават в съдебната фаза – какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствата да изложи съображения защо едни се приемат, а други не и едва след това да даде отговор има ли извършено деяние, съставлява ли то престъпление и по кой закон, извършено ли е от подсъдимия, виновно ли е извършено и какво наказание следва да се наложи. В отменителното решение е посочено, че в приложените по делото мотиви не се съдържа отговор на тези въпроси. Въззивният съд е приел, че пропуските при изготвяне на мотивите и при постановяване на присъдата не са отстраними от въззивната инстанция. Същите са довели до накърняване правата на страните, защото същите би следвало да разберат от мотивите към постановената присъда по какъв начин съдът е достигнал до крайните си 2 изводи за виновното поведение на подсъдимия и въз основа на какви критерии е определил вида и размера на наложеното наказание.

Настоящата въззивна проверка касае постановена присъда №1 от 22.01.2024г., постановено по НОХД №171/22г. на РС гр.Кнежа, след връщане на делото за ново разглеждане.

Независимо от обема на мотивите- 7 страници, същите страдат от съществени пороци, които преценени в съвкупност, водят до извод за липса на мотиви, което по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Същото има за своя последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В конкретния случай това не може да бъде сторено, доколкото е налице хипотезата на чл.355 ал.1 т.3 от НПК и ОС следва да реши делото по същество, без да има правомощия да го връща за ново разглеждане.

Като цяло мотивите на първоинстанционния съд се отличават с неяснота относно каква фактическа обстановка съда е приел за установена. В т.нар. мотиви съдът е направил описание на извършените в хода на съдебното следствие действия и е преразказал свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Без да има претенции за изчерпателност, въззивният съд намира за необходимо да отбележи и друг съществен недостатък на контролирания съдебен акт, а именно допуснатото противоречие между диспозитива на присъдата и мотивната част досежно извършеното престъпление - подсъдимият е признат за виновен за деяние по чл.216 ал.1 , вр.ал.4от НК, като ал.4 санкционира „маловажни случаи“, а нито в присъдата, нито в мотивите към нея е посочено или обсъдено деянието да представлява маловажен случай.

Първоинстанционният съд, вместо фактическа обстановка, се е задоволил декларативно да посочи, че подсъдимият С. Т. А., макари и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, на 06.11.2020г. в с.П., обл.Плевен противозаконно е унищожил чрез запалване чужд недвижим имот:стопанска постройка-кошара,находяща се на ул.“С.Е.“***, на стойност 400лв.

/четиристотин лева/, собственост на А.Р. А. от същото село.

В заключение, количественият обем на съдебния акт , не може да замести качествените му характеристики. Когато мотивите са неясни, 3 непълни или противоречиви, е налице процесуалното нарушение „липса на мотиви“, което е от категорията на съществените, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните. Следователно, винаги когато се преценява съдържанието на съдебен акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти, неясноти и противоречия се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимите в него. Освен, че посочените неблагополучия в дейността на съда по изготвяне на мотивите поставя в невъзможност подсъдимият адекватно да организира защитата си пред следващата съдебна инстанция, създава проблем и пред ОС касателно извършваната от него проверка на начина на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по въпросите от съществено значение за правилното решаване на делото.

Извършвайки собствен анализ на относимите доказателства и доказателствени средства, обсъждайки ги поотделно и в тяхната логическа връзка и съвкупност, ОС приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2020г. следобяд подсъдимият С. Т. А. и свидетелите Т.М.Д. и Д.Й.К., тримата от с.П., си играели на улицата. По някое време подсъдимият предложил тримата да отидат да запалят нещо. Свидетелите отказали от страх от наказание от родителите си, а подсъдимият казал,че „се майтапи“.

Разхождайки се, тримата стигнали кошарата на А.Р., в покрайнините на селото. Подсъдимият разбил с камък катинара на входната врата. Взел суха трева и я запалил със запалка, която носел у себе си. Горящата трева хвърлил на земята в кошарата. Тя от своя страна запалила разхвърляната по земята слама. Огънят се разпространил върху навеса и сградата, което изплашило тримата младежи и те избягали- свидетелите към центъра на селото, а подсъдимият към дома си, където се скрил.

Спорните по делото обстоятелства са свързани с доказателствената стойност на експертизата, местонахождението на запаления имот и собствеността му, както и дали на вратата на кошарата е имала катинар или не.

С цел яснота на изложението, настоящият въззивен състав счита, че подходът който следва да предприеме, е да извърши доказателствено 4 обсъждане на всеки един от посочените по-горе спорни факти, като едновременно с това отговаря и на направените от защитата възражения.

По отношение стойността на запалената кошара- на досъдебното производство е била изготвена съдебнооценителна експертиза, според заключението на която стойността на селскостопанската постройка-кошара с размери 5/ 4м.,двускатен покрив,с конструкция греди/мертаци 10бр., етернитови плоскости 8 бр., кофражни дъски 6бр., ламарина и 2 бр.каси от врати , към момента на деянието -06.11.2020г. била с остатъчна стойност 400лв. Експертизата в задоволителна степен отговорила на въпросите, поставени по задачата й. Изслушан по делото в.л. изложил изводите си пред съда и страните нямали въпроси по експертизата. В.л. направил уточнения, че необходимите средства за възстановяване на кошарата били 800 лв., но овехтяването е 50 процента, затова пазарната стойност е 400лв. В този смисъл възражението на защитата, че е неясно какви са отразените в заключението стойности за „режийни отбелязвания“ и възражението, че липсва единичната и крайната стойност на материалите съда намира за несъстоятелни. Ясно е, че труд и режийни разходи са тези по изграждане на кошара, а цените на материалите са посочени, като стойности на брой, както е посочена и единичната им цена и общата им цена, а изписването „доставка на „ съответните строителни материали-10бр. мартаци по 8 лв.бр, кофражни дъски 6бр. по 7,50 лв.бр, вълнообразна поцинкована ламарина-9бр. по 26лв. бр. етернитови плоскости-8бр. по 15 лв.бр, каси за врати 2бр. по 25 лв.бр. неправилно се интирпретира от защитата като стойност на доставката им.

Това фактически е стойността на съответните материали и вещото лице е посочил както единичната, така и общата цена на материалите. Това допълнително се изяснява и при изслушването му пред първоинстанционния съд. Съобразявайки се със докладваното заключение на вещото лице, пред първоинстанционния съд, прокурорът на основание чл.287 от НПК изменил обвинението си, като обвинението относно стойността на кошарата било променено от 800 лв на 400 лв. Неправилно защитата сочи, че експертизата е неясна и е станала една от причините за първоначалната отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Такива констатации в решението на ОС за отмяна и връщане на делото няма, а е посочено че липсва отговор на направните от защитата възражения относно доказателствената стойност на заключението.

5

По отношение второто възражение, че не се е установило къде се намира увредения имот и чий е имота. По този въпрос първоинстанционният съд е дал задоволителен отговор, който се споделя от настоящата инстанция.

Правилно в мотивите си РС се е позовал на писмо Изх.№377/13.10.2022г. на Кмета на Кметство с.П., според което към 06.11.2020г. собственик на постройка –кошара, находяща се в с.П., общ.И., обл.Плевен, ул.“С.Е.“ *** е А.Р. А.. Последният е собственик на постройкат а –кошара, находяща се на посочения адрес, която следва да се разглежда отделно от собствеността на самия недвижим имот т.е. налице е постройка-кошара, която е построена върху недвижим имот в с.П., ул.С.Е.“***, представляващ УПИ IV-223,кв.86, който е собственост на лицата Т.А.И и Б.А.Р., а в подадената от деклараторите /собственици/ информация няма декларирана постройкакошара. Съдът правилно е приел, че дори въпросната постройка-кошара, да е построена без знанието и съгласието на собствениците на недвижимия имот от А.Р., не е налице спор по въпроса за съществуването на кошарата. А.Р. няма документ за собственост на кошарата, но от цитираното писмо, както и от гласните доказателства по делото е установено, ч е кошарата е негова собственост от повече от двадесет години и се намира там където е била старата му къща и след като продал къщата си, продължил да ползва кошарата, в която гледал кози . В тази насока са показанията на свидетелите А. Р., Н. А., А. Р./син на пострадалия/ и Т. А. / баща на подсъдимия/.