Решение № 2329 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110202328 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Д. Т. И.ов, ЕГН: ********** чрез адв. И. Г. срещу електронен фиш серия ***************** издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Съдържат се оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон – че не е посочен собственикът, на когото е регистрирано МПС, не е упоменат типа техническо средство, оспорва се техническата му годност. Допълва, че обжалваният електронен фиш не отговаря на утвърдения образец за издаването му. Прави възражение относно законността на процедурата по контрола на скоростта на процесния автомобил. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

1

На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 567 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 2-9-23/18.05.2023 г.

На 12.07.2023 г. около 15:46 часа в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“ се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо Партнер 2.0 Д“ с ДК № СВ8107ВТ, собственост на жалбоподателя Д. Т. И.. При номер 118 на бул. „Княгиня Мария Луиза“ горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M с фабричен номер 524 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 74 км. /час в населено място, при законоустановено ограничение на скоростта от 50 км/ч. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Д. Т. И., ЕГН:

**********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 7796497, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Д. Т. И. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила – 71 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на 08.01.2025 г.

Жалбоподателят Д. Т. И., ЕГН: ********** не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 29.01.2025 г. чрез адв. Г. депозирала жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 2-9-23/18.05.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.07.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка от ОПП-СДВР относно датата на връчване на процесния фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя И..

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 2-9-23/18.05.2023 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 524 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км. /час при измерена скорост до100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по 2 делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка Пежо Партнер 2.0 Д“ с ДК № СВ8107ВТ е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.07.2023 г., а именно в гр.

София на бул. „Княгиня Мария Луиза“ при номер 118, с посока на движение от ул.

„Опълченска“ към бул. „Рожен“. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – техническото средство е било монтирано в служебен автомобил с рег. № СВ9700ТМ, н о е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на отдалечаващите се автомобили. Отново в същия протокол е отразено, ч е не е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение на автомобилите с пътен знак, а същата е законоустановена за насленео място – 50 км/ч.

Посочено е, че номера на първото статично изображение е 27174, а последното е 27210, като видно от представената по делото фотоснимка е с № 27202 и попада в горепосочените рамки. При тези данни съдът намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по делото.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя Д. Т. И..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 08.01.2025 г., а жалбата е подадена на 29.01.2025 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за 3 измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на

Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.