Решение № 5994 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5994 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110154574 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Е. В. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. адрес., за признаване за установено по отношение на ответника „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гадрес, че ищеца н е м у дължи сумата от 667,22 лв., представляваща част от сумата от 1821,38 лв., начислена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2020г., за имот, находящ се в гр. адрес, абонатен №241217, които суми са формирани както следва: сумата от 634,16 лв. дължима по фактура №81979165/31.07.2017г., сумата от 0,68 лв., дължима по фактура № 87191929/31.08.2017 г., сумата от 2,38 лв., дължима по фактура № 87244641/31.08.2017 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 364,28 лв., дължима по фактура № 96745993/31.07.2018 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 408,90 лв., дължима по фактура № 106553691/31.07.2019 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 410,98 лв., дължима по фактура № 1005399874/31.07.2020 г., поради липса на облигационно отношение между страните, реално извършена доставка и погасени по давност.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът поддържа, че с ответникът претендира процесната сума за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. адрес, абонатен №241217. Твърди, че не дължи тези суми, поради липса на облигационно отношение между страните или реално извършена доставка и като погасени по давност, доколкото се касаело за периодични плащания.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага съображения за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес. Поддържа, че между страните е налице облигационно отношение, тъй като ищецът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Ответникът не оспорва иска за недължимост на сумите, като погасени по давност.

С Определение №1357/12.01.2023г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „Бруната България“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява о т адв. Любомиров, който поддържа 1 предявения иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, не изпраща представител.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна енергия.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, направени с отговора на исковата молба, съдът намира за основателни в частта, с която се претендира недължимост на сумите от по 10,00 лв., като частични претенции от задължения по фактура № 96745993/31.07.2018 г., фактура № 106553691/31.07.2019 г. и фактура № 1005399874/31.07.2020 г., поради липса на правен интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск.

Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, предявяването на частичен осъдителен иск за парично вземане е допустимо, като изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен интерес от предявяванто му, но същите са напълно неприложими в хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е така, защото при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи /В този см. ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Когато е уважен отрицателен установителен иск, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При това положение отричането на част от оспореното от ищеца вземане /т.е. уважаването на частичния отрицателен установителен иск/ е равнозначно на отхвърлянето на частичен положителен установителен или осъдителен иск. Силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и за непредявената част, като последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането. В последващото производство - това за непредявената част, не би имало нито един нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции - по първия частичен отрицателен установителен иск и по следващите, идентични. Щом двете претенции имат един и същи предмет, то няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни производства.

След като силата на пресъдено нещо по частичния отрицателен установителен иск се формира за цялото вземане, то на практика с предявяването на такъв ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане. С тази частична претенция той би ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска /В този см. Решение №1624/30.03.2023г. по в.гр.д. №3076/2022г. на СГС/.

От горното следва, че когато ищецът изначално оспорва дължимостта на цялото вземане, какъвто е настоящия случай, той няма правен интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск. Ето защо, съдът намира, че предявените частични отрицателни установителни искове са недопустими поради липса на правен интерес. С оглед 2 на това, производството по делото следва да бъде прекратено по предявените искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 364,28 лв., дължима по фактура № 96745993/31.07.2018 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 408,90 лв., дължима по фактура № 106553691/31.07.2019 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 410,98 лв., дължима по фактура № 1005399874/31.07.2020 г.

По основателността на иска в останалата част, съдът намира следното:

Ответника с отговора на исковата молба не оспорва, че процесните задължения са погасени по давност, което изявление съдът намира, че е с характер на признание на иска.

Същото не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира исковете за основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми за потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. адрес, абонатен №241217, поради погасяване на задължението по давност, а именно: сумата от 634,16 лв. дължима по фактура №81979165/31.07.2017г., сумата от 0,68 лв., дължима по фактура № 87191929/31.08.2017 г. и сумата от 2,38 лв., дължима по фактура № 87244641/31.08.2017 г., като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответника има право на разноски в частта по прекратените искове. В останалата част и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, разноските също следва да се възложат върху ищеца. От събраните по делото доказателства не се установи ответника да предприел действия, чрез снабдяване с изпълнителен титул, за събиране на вземането си. Кредитора има право да иска плащане по всяко време, без да се съобразява с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, като тези негови действия, чрез изпращане на извънсъдебна покана или съобщения до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност на кредитора за разноски при признание на иска /В този см. Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик Б. Белазелков, Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик Д. Димитров, Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик Ст. Сотиров/. Предвид това следва да бъдат присъдени разноски на ответника. Ответника е направил 600 лв. разноски за заплатен депозит за вещо лице и разноски юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъдат определени на 100 лв. и ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направени по делото разноски в размер на 700 лв.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №54574/2022г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, в частта по предявения от от Е. В. С. срещу „фирма“ ЕАД, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми за потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. адрес, абонатен №241217, а именно: сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 364,28 лв., дължима по фактура № 96745993/31.07.2018 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 408,90 лв., дължима по фактура № 106553691/31.07.2019 г., сумата от 10,00 лв., представляваща част от сума в общ размер от 410,98 лв., дължима по фактура № 1005399874/31.07.2020 г.

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гадрес, че Е. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, не му дължи следните суми за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 507, вх. В, ет. 2, ап. 7, абонатен №241217, а именно: сумата от 634,16 лв. дължима по фактура

№81979165/31.07.2017г., сумата от 0,68 лв., дължима по фактура № 87191929/31.08.2017 г. и сумата от 2,38 лв., дължима по фактура № 87244641/31.08.2017 г., поради погасяване на задължението по давност.

ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гадрес, сумата от 7 0 0 , 0 0 лв.

/седемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 600 л в . за заплатен депозит за вещо лице, а сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. В. С., да бъде осъден ответника „фирма“ ЕАД, да му заплати направените по делото разноски.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Бруната България“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4