Решение № 94 от 21.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500079 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 768/06.12.2023г. по гр.дело № 1683/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ уволнението на П. И. И., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 42/19.06.2023 г., на Директор „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ инж. Д.Д.;

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П. И. И., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител, отдел „Оперативна дейност и обслужване“ в „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“; ОСЪЖДА „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК ... да заплати на П. И. И., ЕГН:

********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 15509,87 лв. (петнадесет хиляди, петстотин и девет лева, 87 ст.) в брутен размер, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.

1 КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 20.06.2023 г. г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер 19027,14 лв. и за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г.

Против решението е подадена въззивна жалба от П. И. И., чрез пълномощника му адвокат М. С., в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за обезщетение за целия размер и за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г., и за присъдените на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски. Счита решението в отхвърлителната част за неправилно, поради несъответствие с действителното фактическо положение. След 1 последното проведено съдебно заседание жалбоподателят продължавал да бъде без работа в резултат на незаконното му уволнение, което обстоятелство настъпило след последното заседание пред районния съд и следвало да се прецени от въззивния съд. Моли съда да отмети решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения осъдителен иск в пълния му размер и период.

В отговора на въззивната жалба „БДЖ-ПП“ ЕООД – ППП Г.Оряховица, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Р. счита решението за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Излагайки подробни съображения за това моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди атакуваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 19027.14 лв., обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за период 6 месеца след уволнението – от 20.06.2023г. до 10.12.2023г.

Решението на първоинстанционния съд, с което е признато уволнението на ищеца П.

И. И. е признато за незаконно и същия е възстановен на заеманата длъжност, не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивното производство са представени удостоверение от ТД НАП и служебна бележка от БТ Горна Оряховица, според които няма регистриран трудов договор на ищеца П. И. след 19.06.2023г. и същия от 26.06.2023г. е регистриран като безработен.

В съдебно заседание е извършена констатация от трудовата книжка на П. И., че последното отбелязване в трудовата книжка е от 19.06.2023г., когато е прекратен и трудовият му договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата 19027.14 лв., обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за период 6 месеца след уволнението – от 20.06.2023г. до 10.12.2023г., е доказан и основателен.

Действително към датата на приключване на устните състезания пред ГОРС – 14.11.2023г., предявеният иск е бил основателен и доказан за период 20.06.2023г. – 14.11.2023г., и в размер 15509.87 лв., а останалата му част до пълния предявен размер от 19027.14 лв. искът е неоснователен.

Макар и неоснователен до пълния си предявен размер, предявеният осъдителен иск не е бил неоснователен и за посочения в мотивите на решението период след приключване на устните състезания - за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г. Правото на обезщетение 2 основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за период 6 месеца след уволнението, възниква ежедневно при посочените в закона предпоставки. Правото на работника и срока на обезщетението са определени от закона, а задължение на съда е да го приложи. При съобразяване на срока към датата на приключване на устните състезания пред ГОРС, искът за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не е бил неоснователен и за периода след тази дата - от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г., а само по отношение на неговия размер.

Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две условия предпоставя основателност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Съдът в настоящия си състав, след като взе предвид настъпилите факти след предявяване на иска по чл.235, ал.3 от ГПК, приема, че осъдителния иск за заплащане на обезщетение е изцяло основателен и доказан за посочения в исковата молба период.

Налични са условията на чл.225, ал.1 от КТ за дължимост на обезщетението – незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца П. И. е установено от съда, а от представените доказателства по делото се установява и другата предпоставка на закона, а именно, че същия е останал без работа в определения от закона 6-месечен срок – от 20.06.2023г. до 10.12.2023г. Няма спор между страните за размера на обезщетението, а и от доказателствата по делото за размера на брутно трудово възнаграждение на ищеца П. И. за пълен месец, предхождащ уволнението му, се установява, че общия размер на обезщетението му по чл.225, ал.1 от КТ за горния период, възлиза на сумата 19027.14 лв.

С оглед на горните мотиви и обжалваното решение следва да бъде отменено – в частта, в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от 15509,87 лв. до пълния предявен размер 19027,14 лв. и за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г. , като следва да бъде осъден ППП Г.Оряховица да заплати на П. И. И. сумата 3517.27 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г.

Предвид изхода на делото и при съобразяване на фактите, настъпили след предявяване на иска по чл.235, ал.3 от ГПК, следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъден П. И. И. да заплати на ППП Г.Оряховица сумата 618.12 лв. за разноски по делото.

При този изход на делото ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя поисканите по делото разноски във въззивното производство в размер на 650 лв., съобразно приложения за това списък и договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 768 от 06.12.2023г. по гр.д. № 1683/2023г. на ГОРС, в частта, 3 в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата от 15509,87 лв. до пълния предявен размер 19027,14 лв. и за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г., и на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъден П. И. И. да заплати на ППП Г.Оряховица сумата 618.12 лв. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК ..., да заплати на П. И. И., ЕГН: **********, сумата от 3517.27 лв.

(три хиляди петстотин и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) в брутен размер, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до окончателното и изплащане.

В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК ..., да заплати на П. И. И., ЕГН: **********, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4