Определение № 2322 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20248002900065 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Х. срещу въззивно решение № 145/2023 г. по в. гр. д. № 272/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 318/2023 г. по гр. д. № 2134/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявения от касаторката срещу „Кей Би Си Банк“ ЕАД /чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД/, „Мад Карго“ ЕООД и Д. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване, че договор за срочен банков кредит № 134885/19.06.2018 г. и анекс към него № 2/2020 г. са недействителни по отношение на ищцата в качеството й на потребител.

В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно поради постановяването му в разрез със съдопроизводствените правила, материалния закон и събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъде отменено и предявената искова претенция да бъде уважена. Ищцата е потребител, тъй като при сключване на договора е действала извън своята професионална и/или търговска дейност. Тя е страна по договора в качеството си на съдлъжник, а не на поръчител, както неправилно е приел въззивния съд.

Изводът на апелативния съд, че касаторката е потребител е правилен, но неправилен е изводът му, че тя не може да се позовава на защитните норми на ЗПК. Този извод е в нарушение на материалния закон.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК и формулира въпроси, които според нея са включени в предмета на делото, обусловили са изводите на въззивния съд и са разрешени от него в противоречие с практика на ВКС, съответно за от значение за правилно прилагане на закона. Въпросите са следните:

1. „Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 33Д и за материалноправните разлики между договора за поръчителство и съзадлъжнялостта по смисъла на чл.121 ЗЗД?“

2. „Дали когато страна по договор за банков кредит има качеството на съдлъжник по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД и притежава качеството на потребител, може да се позовава на защитните норма на Закона за потребителския кредит?“

По първия въпрос касаторката твърди отклонение от разрешението, дадено в решение № 213/06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. IV отд. на ВКС, а по втория твърди, че липсва формирана практика на касационната инстанция, поради което отговор се налага с цел точно прилагане на ЗПК и развитие на правото.

Ответникът по касация „ОББ“ АД оспорва жалбата като неоснователна и заявява становище, че не са налице основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като апелативният съд не е извършил твърдените от касаторката нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че атакуваното решение е постановено в съответствие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика и в съответствие със Закона за защита на потребителите.

Ответниците „Мад Карго“ ЕООД и Д. К. не ангажират отговор по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност , поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на производството е предявен от И. Д. Х. срещу „ОББ“ АД, „Мад Карго“ ЕООД и Д. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване в отношенията им, че договор за срочен банков кредит № 134885/19.06.2018 г. и анекс към него № 2/2020 г. са недействителни по отношение на ищцата в качеството й на потребител .

За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанциония съд въззивната инстанция е приела за безспорни фактите, че между 2

„Райфайзенбанк България“ ЕАД /чийто правоприемници са „Кей Би Си Банк“ ЕАД и „ОББ“ АД/ и „Мад Карго“ ЕООД на 19.06.2018 г. е бил подписан договор за срочен банков кредит за сума в размер 53 000 евро с цел закупуване на два броя влекачи. Ищцата И. Х. и едноличният собственик на капитала на „Мад Карго“ ЕООД Д. К. са подписали договора като солидарни длъжници.

Текстът на договора и анекса към него е изготвен на шрифт по-малък от 12.

Апелативен съд Пловдив е идентифицирал като спорен по делото въпроса дали сключеният договор за банков кредит и анекс към него са потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК във връзка с направените от Х. възражения за недействителност на договора поради неспазване на изискванията относно формата и съдържанието му. На този въпрос въззивната инстанция е дала отрицателен отговор като е съобразила, че договорът е сключен между две търговски дружества. Съдът е посочил в решението, че в процесните договор и анекс са инкорпорирани два вида съглашения - едното за кредит (със страни две търговски дружества) и другото за поръчителство (между банката и физически лица). Като е отрекъл качеството потребителски на процесния договор, решаващият състав е приел, че по отношение на неговата действителност не следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК, в частност чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 ЗПК. Макар да е признал качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП на ищцата, съдът е приел, че тя може да се ползва от защита по този закон, но само до възможността да се позовава на отделни неравноправни клаузи, а не и да иска признаване на договора за недействителен поради неспазването на нормативно установените в ЗПК изисквания относно формата и съдържанието му.

Въззивното решение следва да бъде селектирано за извършване на касационен контрол в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото той е отграничил наличието на два договора – договор за кредит, който е действителен, и договор за поръчителство, приемайки, че ищцата има качеството на поръчител потребител, а не на съдлъжник по основния договор. Следователно въпросът притежава характеристиката правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Удовлетворен се явява и соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е възможно въпросът да е разрешен в отклонение от казуална практика на ВКС, а именно решение № 213/06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на IV г.о. и цитираното в него решение № 24/2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т.о., както и служебно известното на състава решение 60119/23.12.2021 г. по т. д. № 1024/2020 г. на I т. о.

Вторият въпрос не може да послужи като основание за достъп до касация, доколкото той таргетира в допустимостта на заявената от касаторката искова претенция – нищожност на договор поради нарушение на изискването за форма, регламентирано от Закона за потребителския кредит. След като и 3 двете предходни инстанции са възприели иска за допустим, то формулирането на въпроса се явява лишено от правен смисъл. Доколко материалният закон е бил правилно приложен и установените факти адекватно субсумирани под нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, респективно отречено приложението на закона, е въпрос, който изисква преценка относно правилността на въззивното решение, каквато касационната инстанция в производството по селекция не дължи /вж. мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

Изложеното обосновава извод, че касационен контрол следва да бъде допуснат по поставения първи въпрос, който е необходимо да бъде уточнен от настоящата инстанция, съобразно разясненията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение, а именно: Как следва да процедира съдът, за да изясни основанието, въз основа на което възниква солидарна отговорност по договор за кредит?

Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/2023 г. по в. гр. д.

№ 272/2023 г. на Апелативен съд Пловдив.

Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.

Копие от определението да бъде изпратено на И. Д. Х..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4