Решение № 930 от 30.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 930

Перник, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700223 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ю. Л. С., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]/9 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1947062 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 30.03.2026 година, издадена от И. Г. И. – старши полицай в 01 РУ Перник при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално – правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 27.04.2026 година жалбоподателя редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи, както и развива допълнителни. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 27.04.2026 година ответникът по жалбата И. Г. И. редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна с оглед на събраните по делото доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2026 година жалбоподателя е спрян за проверка по реда на ЗДвП. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 30.03.2026 година, около 19:01 часа управлява лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ по [улица]след употреба на алкохол, установено с техническо средство – „Алкотест Дрегер“, проба № 00029, като резултатът от пробата е положителен в размер на 0.84 промила. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на алкохол в кръвта, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП.

На жалбоподателя е издаден Талон за изследване № 0194894 и са издадени 7 стикера и е придружен до ЦСМП Перник.

За извършеното административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП е съставен АУАН № 4263264 от 30.03.2026 година. АУАН е предявен на нарушителя и същият го е подписал без възражения.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник.

От Служебна бележка изх. УРИ № 313р-7861 от 23.03.2026 година е видно, че към дата на издаване на оспорената заповед издателят й заема длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ Перник при ОДМВР Перник.

В хода на съдебното производство е представен и приет Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 66/07.04.2026 година. В заключението е посочено, че от извършените изследвания на представените биологични проби от настоящия жалбоподател е доказано наличие на етилов алкохол с крайна концентрация в размер на 0.65 промила.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката заповед на директора на ОДМВР Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта към дата 30.03.2026 година заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че на посочена дата и час настоящия жалбоподател е управлявал МПС – лек автомобил /лична собственост/ под въздействие на алкохол в размер на 0.84 промила. За така извършеното административно нарушение от водача на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на водача за това, че същият на посочената дата, място и час, управлява МПС под въздействие на алкохол. Изложените от органа мотиви са напълно достатъчни и същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са подведени под приложимата правна норма.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушения да са основание за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1, б. „б“ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като в случая не е спорно, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Видно, от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след употреба на алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. От доказателствата по делото се приема, че към дата на издаване на атакуваната заповед са налице основанията за налагане на мярката, защото по надлежен ред е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Това обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо средство. От приетата по делото експертната справка от 07.04.2026 година е видно, че резултатът от кръвната проба е положителен и концентрацията на алкохол в кръвта е 0.65 промила. Следователно при това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа, като до приключване на съдебното дирене не се ангажираха от негова страна никакви доказателства.

Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 30.03.2026 година настоящия жалбоподател е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, което съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е основание за прилагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на оспорената заповед. Административната мярка е приложена съгласно закона, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес и на самия жалбоподател. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.