Решение № 58 от 21.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Разград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500051 по описа за 2026 година

С решение № 95/11.02.2026г. по гр.д. № 2620/2025г. на ВКС е отменено решение № 53/25.03.2025г. по в.гр.д. № 423/2024г. на ОС Разград и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд съобразно дадените указания на жалбоподателя-ищец да се укаже да внесе такса от 4% върху сумата над присъдения със заповедта за изпълнение размер.

Подадена е въззивна жалба от Адвокатско дружество „А. и Ко“ гр.Варна, чрез представляващия го адв.И. Н. А., против решение №595/04.10.2024г., постановено по гр.дело №722/2024г. по описа на РС Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете, предявени от адвокатското дружество, против Р. С. Х. и Н. А. А. за установяване в отношенията между страните в производство по чл.422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност сумата 20 412лв., дължима по договор за правна услуга от 11.01.2018 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата следните вземания, за което е издадена заповед № 205/12.03.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 287/2024 г. по описа на РС Разград. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост, а по същество за неправилност на решението. Моли въззивния съд да обезсили решението и да го върне на районния съд за ново разглеждане, а ако приеме, че е допустимо, да го отмени и да постанови ново решение, с което искът да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор от Р. С. Х. и Н. А. А., чрез пълномощник, в който е 1 изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 11.01.2018 г. е сключен договор за правна услуга, в началната част на който са посочени като съконтрахенти Р. Х. и Н. А. от една страна и от друга страна Адвокатско дружество „А. и Ко“. Като предмет на договора е вписано упълномощаването на адвокат И. А. лично и като представляващ АдвД“А. и Ко“ да представлява и защитава Р. Х. и Н. А. пред всички органи, организации, учреждения и лица, включително такива, действащи въз основа на специален закон и ред, и в частност Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество пред съд, ЧСИ и ДСИ, навсякъде където е необходимо, като консултира изготвянето, представянето и евентуалното оттегляне на искови молби, насрещни искове, заявления, възражения, писмени отговори, жалби, искания, молби и пълно процесуално представителство във връзка с всякакви производства, претендирани или оспорени по реда на ДОПК, АПК, ГПК, НПК, специални закони и процедури, както и по всички други производства и дела, пряко или косвено свързани със защита на правата и интересите им, включително, но не само чрез осигуряване провеждането на правни консултации, конкретни правни услуги при изготвяне на договор, фирмени документи и книжа. На довереника са възложени всички права и фактически действия, които той е преценил да извърши от тяхно име до окончателното свършване във всички инстанции на законовите процедури. Доверителите са поели задължение заплащане на хонорар в размер, определен с анекс към договора за правна услуга, като при липса на конкретна уговорка, за изпълнението на горепосочените действия доверителите дължат на довереника хонорар, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за целите на договора материалният интерес ще се определя въз основа на действително предявените пред съответния надлежен орган претенции.

На 16.03.2018г. в Окръжен съд Разград е внесена искова молба от КПКОНПИ срещу Р. Х. и Н. А. и е образувано гр.д. № 68/2018 г. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 207 530,63 лева.

На 17.04.2018 г. ответниците и адв.А. подписали пълномощно, по силата на което двамата упълномощили адв.И. А. да ги представлява (защитава) по гр.д. № 68/2018г. на Окръжен съд Разград и решение № 139/14.03.2018 г. и води делото до приключването му във всички инстанции. На същата дата Р. Х. и Н. А. от една страна, и от друга страна адв. И. А. сключили договор за правна защита и съдействие, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство при подготовката на документи, включително възражение срещу решение на КОНПИ, изготвяне на отговор и процесуално представителство. Размерът на уговореното възнаграждение е 5000 лева, с отбелязване, че е изплатено в брой. Между страните няма спор, че в хода на образуваното гр.д. № 68/2018г. адв.И. А. е осъществил процесуалното представителство, за което е бил упълномощен.

С решение от 25.03.2022 г. по гр.д. № 68/2018г. КПКОНПИ /предишно наименование/ 2 е осъдена да заплати на ответниците доказано сторени разноски в размер 5000лв.

С решение № 206/19.12.2022 г. по в.гр.д. № 398/2022 г. на Апелативен съд Варна е потвърдено решението на ОС Разград. В мотивната част съдът е констатирал, че въззиваемите не са претендирали разноски за въззивната инстанция.

С Определение № 3040/16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 52/2023 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение. В определението не е коментиран въпросът за разпределянето на съдебните разноски.

С уведомление от 17.06.2024 г., адресирано до адвокат И. А. лично и като представляващ АдвД „А. и Ко“, Р. Х. и Н. А. са оттеглили упълномощаването от 11.01.2018 г., считано от получаване на уведомлението.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: основните характеристики на адвокатската дейност характеризират отношенията между адвокат и клиент като такива по договор за поръчка - чл. 2, чл. 24 и чл. 36 ЗА. Съгласно възприетата и утвърдена съдебна практика, изразена напр. в решение № 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2017г., III г. о., отношенията по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация на ЗА. По принцип законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗА), но нормата не е императивна – договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗА). При липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, възнаграждението се определя от адвокатския съвет по искане на адвоката или клиента, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет в нейната редакция към приключване на гр.д. № 68/2018г., а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие.

Спорът по делото засяга същността на създадените договорни отношения по повод правната защита и представителство на ответниците в образувано от КОНПИ съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

В случая адвокат И. А. в личното си качество е осъществил процесуално представителство на Р. Х. и Н. А. в първоинстанционното производство по гр.д. №68/2018г. на ОС Разград. За тази цел на 17.04.2018г., при вече образувано съдебно производство, ответниците са подписали нарочно пълномощно на бланка от кочан, с което са упълномощили лично адвокат А. да ги представлява по това дело и да го води до приключването му пред всички инстанции. С него са сключили и договор за правна защита от същата дата, по силата на който са му заплатили възнаграждение от 5000лв. за осъщественото процесуално представителство в съдебното производство. Съдът не приема тезата на ищеца, че това възнаграждение е било за административната фаза пред КОНПИ, а счита, че е платено именно за осъществяване на процесуално представителство в съдебното производство. За да направи този извод, въззивният съдебен състав съобразява момента на 3 сключване на този договор 17.04.2018г., т.е. при вече образувано гр.д. № 68/2018г., както и неговия предмет – правна защита срещу решението на КОНПИ, включващо изготвяне на отговор, както и процесуално представителство – действия, отнасящи се до вече образуваното съдебно производство. От съществено значение е и фактът, че в решението по гр.д. № 68/2018г. съдът е признал сторените от ответниците разноски в размер 5000лв. именно за съдебната фаза на процеса.

Исковата претенция в своята същност включва твърдение, че правната защита на Р. Х. и Н. А. по гр.д. № 68/2018г. и до приключването му във всички инстанции е осъществена от АдвД „А. и КО“. Правният анализ по повдигнатия за разглеждане въпрос изисква да се посочи, че съгл. чл.57 ал.1 ЗА адвокатското дружество е юридическо лице. По-нататък, съгл. чл.71 ал.1 ЗА за защита и представителство пред съда, клиентът упълномощава дружеството, а управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Видно от публичната част на регистъра на адвокатските дружества – гр.Варна, дружеството се състои от трима съдружници, следователно, чл.71 ал.1 изр.трето ЗА не намира приложение. В случая трябва ясно да се разграничи правосубектността на адв.А. от тази на адвокатското дружество. Ако защитата пред съда е била поета и осъществена от АдвД „А. и Ко“, както твърди ищецът, договорът от 11.01.2018г. с адвокатското дружество е трябвало да бъде представен по гр.д. №68/2018г., заедно с последващо преупълномощаване от АдвД „А. и КО“ в полза на адв.А.. Вместо това на 17.04.2018г. Р. Х. и Н. А. са упълномощили лично адв.А. за процесуално представителство в съдебното производство и са сключили лично с него, а не с адвокатското дружество, договор за правна защита от същата дата за процесуално представителство пред съда.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че защитата и процесуалното представителство в първата инстанция по гр.д. №68/2018г. е осъществена от адв.А., предвид нарочното пълномощно, сочещо го за довереник на ответниците в неговото лично качество, а не адвокатското дружество. За следващите две инстанции – въззивна и касационна, липсват въобще доказателства, сочещи кой от двата правни субекта е осъществил защитата на ответниците. Ответниците в писмения отговор твърдят, че са сключили договор лично с адв.А., на когото са платили възнаграждение, и по този начин са оспорили съществуването на свое задължение спрямо адвокатското дружество. При това положение ищецът АдвД „А. и Ко“ е следвало да докаже, че адвокатското дружество е изпълнило договора от 11.01.2018г. посредством осъществено процесуално представителство и защита в съда, което не е сторено. Твърденията на ищеца, че многократно са водени разговори за заплащане на възнаграждението, са останали недоказани.

В обобщение се налага извод за липса на материалноправната легитимация на ищеца АдвД „А. и Ко“ по претенцията за изпълнение на задължението за плащане от ответниците по договор за правна услуга от 11.01.2018г. При това положение е безпредметно да се изследва претенцията по размер във връзка с искането за прилагане на Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения /сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/. Въпросът за размера би могъл да бъде изследван, ако адвокатът в лично качество 4 предяви нова искова претенция.

Въпреки различните съображения, които е изложил районният съд, обжалваното решение се явява правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на разноски. Съобразно изхода от правния спор, такива се следват в полза на ответниците – сега въззиваеми. Същите са платили възнаграждение за адвокат във въззивното производство в размер 2500лв. и в касационното производство в размер 2000лв. Ищецът следва да им заплати сумата 2300,81 евро/4500лв.за направените деловодни разноски.