Решение № 115 от 04.06.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Плевен , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Методи Н. Здравков

Красимир Ив. Петракиев

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400500253 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 38/29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4439/2020 г.

Плевенският районен съд е признал за установено по отношение на В. П. СТ. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен, че дължи на Етажната собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. „В.“ № **, вх. *, представлявана от председателя П. В. В. сумата от 402,37 лв., от която сумата от 120 лв. за 24 месеца вноски по 5 лв. на апартамент за заплащане на консумативни разходи и сумата от 282,39 лв. за ремонт на покрива за изграждане на водосъбиращи корита и поставяне на нагреватели в тях, ведно със законната лихва върху процесните суми за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.06.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1305/25.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на ПлРС.

Със същото решение В. П. СТ. е осъдена да заплати на 1

Етажната собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. „В.“ № **, вх. *, представлявана от председателя П. В. В. сумата от 425 лв. за направени разноски по делото в исковото производство и сумата от 225 лв. за направени разноски в заповедното производство.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В.

П. СТ., която чрез пълномощника си адвокат СЮЗ. Ч. от САК го обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при изготвяне на окончателния доклад по делото при условията на 146 от ГПК. Според въззивницата неправилно ПлРС е оставил без уважение искането й за отлагане на разглеждането на делото в проведеното на 22.01.2021 г. о.с.з., тъй като за пълномощника на страната е съществувала обективна пречка да се яви при разглеждане на делото.

Позовава се на нарушения на чл. 142 ал. 2 от ГПК, чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, чл.

56 от Конституцията на РБ, както и на цитирана практика на ВКС и се прави извод, че допуснатото от ПлРС нарушение е довело до ограничаване и накърняване правото на защита на въззивницата в първоинстанционното производство. Според въззивницата неправилно ПлРС е приел за окончателен изготвения проекто-доклад по делото, тъй като същият не отговоря на изискванията на чл. 146 вр. чл. 145 ал. 3 изп. 2 от ГПК, както и неправилно ПлРС е оставил без уважение направени от страната относими и допустими доказателствени искания и поради това позовавайки се на т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС счита, че са налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК за допускане на нови доказателства пред въззивната инстанция. Излагат се подробни доводи за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт, за нарушения на чл. 9, чл. 10, чл. 12 и чл. 236 ал. 2 от ГПК, цитира се практика на ВКС и се прави извод, че обжалваното решение е неясно, хаотично, нелогично, изводите в същото са погрешни, решението съдържа констатиции, но не и правни изводи, липсва преценка на събраните доказателства и т.н.. Поддържа се, че въззивницата е оспорила заключението на назначената СТЕ, но ПлРС не е съобразил това оспорване и е възприел заключението. Цитирайки разпоредбата на чл. 48 ал. 4 от ЗЕУС въззивницата прави извод, че при взимане на решение на извършване на ремонт на покрива предвидения в закона ред не е спазен, както и неправилно са изчислени сумите, необходими за СМР. Позовайки се на разпоредбата на чл. 160 ал. 4 от ЗУТ относно гаранционните срокове, както и на разпоредбите на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане и експоатация на строежите в РБ, въззивницата счита, че ремонтът е следвало да се извърши за сметка на инвеститора, а не на етажните собственици. Според въззивницата същата своевременно е оспорила протокола от проведеното на 08.07.2018 г.

ОС на ЕС, но ПлРС не е съобразил постановеното по иск от З.П.Г. решение по 2 гр.д. № 5516/2019 г. на ПлРС, с което искът по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС е уважен и решение на ОС на ЕС от 23.07.2019 г. е отменено, както и обстоятелството, че е налице висящо ДП № 2428/2020 г. по описа на РП Плевен във връзка с истинността на протокола и поканата за доброволно изпълнение. Според въззивницата по делото липсват доказателства за реално извършените СМР и заплащането им, като се обсъжда подробно съдържанието на протокол образец 19 от 30.11.2011 г., подписан от „АВ ПРОЕКТ“ ЕООД, издадената фактура и съответствието й с ЗДДС, като наред с това се позовава на завишения размер на стойността на СМР, който надхвърля размера, определен с решението от 08.07.2018 г. ОС на ЕС. Според въззивницата по делото не са налице и доказателства също за ясна процедура по избиране на изпълнител на СМР, както и за качеството на извършената работа. С жалбата са направени доказателствени искания по реда на чл. 266 ал. 3 от ГПК по 11 пункта.

Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представя се квитанция за внесена държавна такса по въззивната жалба.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЕС на собствениците на обекти в жилищен вход „Б“ на сграда с адрес: гр. Плевен, ул. „В.“ № **, представлявана от управителя П. В. чрез пълномощника му адвокат Н. ЯК. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора не се правят доказателствени искания, но се прави възражение за недопустимост на направените при условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК доказателствени искания от страна на въззивника.

С определение, постановено по реда на чл. 267 от ГПК след като е изложил подробни мотиви относно наличието на основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК, които не следва да бъдат преповтаряни, Плевенският окръжен съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззивницата за събиране на нови писмени доказателства и назначаване на съдебни експертизи, подробно описани във въззивната жалба в пунктове от 1 до 4 вкл. и от 6 до 10 вкл., заявени на основание чл. 186, чл. 190 и чл. 192 от ГПК и е уважил искането на въззивницата за изискване и прилагане към доказателствата по делото на гр.д. № 7809/2018 г. по описа на ПлРС.

В съдебното заседание въззивницата лично и чрез пълномощниците си адвокат СЮЗ. Ч. от САК и адвокат З. М. от ПлАК поддържа въззивната жалба 3 и претендира направените по делото разноски. Представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си адвокат Н. ЯК. от ПлАК поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и оспорва основателността й. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът ЕС на собствениците на обекти в жилищен вход „Б“ на сграда с адрес: гр. Плевен, ул. „В.“ № **, представлявана от управителя П. В. е предявил против ответницата В. П. СТ. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на паричните вземания в общ размер о т 402,37 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.06.2020 г. до окончателното заплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1305/25.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на ПлРС. В ИМ се твърди, че ответницата е собственик на апартамент в ЕС, поради което е обвързана от взетите решения на ОС на ЕС на 06.03.2018 г. и на 08.07.2018 г.. В ИМ се твърди, че на 06.03.2018 г. е взето решение от ОС на ЕС за заплащане от собствениците на всеки апартамент на месечни вноски в размер на 5 лв. за консумативни разходи и тъй като ответницата не изпълнила задължението си, същата дължи сумата от 120 лв., съставляваща дължими за 24 месеца вноски към датата на подаване на заявлението. В ИМ се твърди, че на 08.07.2018 г. е взето решение от ОС на ЕС да се извърши ремонт на общи части на сградата, а именно ремонт на покрива за изграждане на водосъбиращи корита и поставяне на нагреватели в тях, който ремонт е извършен, стойността му е 1 260 лв., а стойността на поставения нагревател на покрива е 2 345,74 лв., поради което общият размер на разходите, заплатени от ЕС е в размер на 3 605,74 лв..

4

Твърди се, че ответницата не е заплатила припадащият се дял от тези разноски на ЕС, поради което дължи сумата от 282,39 лв.. Твърди се, че взетите решения на 08.07.2018 г. от ОС на ЕС са оспорени по съдебен ред, но законосъобразността им е била потвърдена с решения на ПлРС и ПОС по гр.д.

№ 7809/2018 г. и в.гр.д. № 218/2019 г.. Твърди се, че въпреки отправената покана за доброволно изпълнение, връчена при отказ ответницата отказва да заплати доброволно дължимите суми, което породило правния интерес на ищеца да потърси правата си по съдебен ред, подавайки заявление по чл. 410 от ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 1305/25.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответницата е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът предявява иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.

В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС ответницата В. П. СТ. чрез пълномощника си адвокат Д. М. от ПлАК е оспорила като недопустим и неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК. С отговора е оспорена истинността на протокола от ОС на ЕС, проведено на 08.07.2018 г. и поканата за доброволно изпълнение с твърдения, че подписите положени от управителя се различават помежду си.

В отговора се твърди, че изложените в ИМ обстоятелства са същите като тези посочени в ИМ срещу П. В. Г. и тъй като адвокат М. вече е депозирал отговор по другото дело не счита, че следва да преповтаря възраженията си, а прилага този отговор за сведение на съда. Излагат се възражения за задължение на ответницата да заплаща суми на касиера Е. Р. Г., тъй като същият не е собственик на имот в ЕС, а само ползвател на имот на майка си и не би могъл да бъде касиер на ЕС.

С определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК по делото, ПлРС е описал фактическите твърдения, на които ищецът основава иска си, възраженията на ответника, указал е на страните доказателствената тежест в производството и се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания. С определението си ПлРС е уважил доказателствените искания на ищеца и е отхвърлил направените от ответницата доказателствени искания като неотносими към предмета на спора. Установява се, че с определение по реда на чл. 214 от ГПК ПлРС е допуснал направено изменение на цената на иска чрез намаляването й с 0,02 лв., като същият е останал предявен за сумата от 402,37 лв..

За да уважи изцяло предявения иск, Плевенският районен съд е приел за 5 безспорно доказано по делото, ответницата, въззивница в настоящото производство е собственик на имот в сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. В.

№**, както и че са налице влезли в сила решения на Общите събрания /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ на собствениците на обекти в сградата от 06.03.2018 г. и 08.07.2018 г.. ПлРС е приел за доказано по делото, че с протоколно решение на ОС на ЕС от 06.03.2018 г. за управител на ЕС е избран П. В. В., както на същото ОС е взето решение да се събират по 5 лв. месечна такса на апартамент за консумативни разходи на общите части на сградата. ПлРС е приел за доказано по делото, че с протоколно решение на ОС на ЕС от 08.07.2018 г. за касиер на ЕС е избран Е. Р. Г., както и е взето решение за извършване на спешен ремонт на покрива на сградата, като е избрана оферта за ремонт на покрива на стойност 1 260 лв. и поставяне на нагреватели на водосточните тръби на стойност 1 666 лв. ПлРС е обсъдил възраженията на ответницата, въззивница в настоящо производство за недължимост на сумите, поради това, че П. В. не е надлежно избран управител на ЕС, неправилно провеждане на ОС, неправилно изчисляване на дължимите суми, но е приел същите за неоснователни. ПлРС е приел, че след като по делото не са представени доказателства, тежестта за което е върху ответницата, решението на ОС на ЕС от 06.03.2018 г. да е оспорено по съдебен ред, същото е влязло в законна сила, задължително е за етажните собственици и подлежи на изпълнение. По отношение на проведеното на 08.07.2018 г. ОС на ЕС ПлРС е приел, че същото е влязло в сила с влизане в сила на съдебното решение, с което искът за отмяната му е отхвърлен, поради което също подлежи на изпълнение от собствениците на обекти в ЕС, един от които е ответницата. Като е обсъдил заключението на приетата по делото СТЕ, ПлРС е приел, че задължението на ответницата в размер на 282,39 лв., съставляващо припадащата й се част от общите разходи за ремонт на покрива и поставяне на нагреватели е изчислено правилно съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части, поради което същата дължи претендираната от ищеца парична сума.