Решение № 2229 от 30.09.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2229

Перник, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700460 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Р. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2154915 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 16.06.2026 година, издадена от Д. И. Ч. на длъжност: командир отделение към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1 ,б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2026 година жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения са развити в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2026 година ответникът по жалбата Д. И. Ч. – командир отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 5098663 от 16.06.2026 година, съставен от Д. И. Ч. на длъжност: командир отделение при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник в присъствието на свидетеля Р. П. Т. е установено, че на 16.06.2026 година, около 14:35 часа, в община Перник по АМ С., с посока на движение от [населено място] към [населено място], Р. Р. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], управлява товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „А. рент 16“ ЕООД, с БУЛСТАТ: *********, като при извършена проверка в района на км. 14+500 с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000с фабричен номер ARRC-0079 в 14:52 часа се установило, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като в проба номер 374 уредът отчел положителен резултат за употреба на канабис. На водача е издаден талон за изследване № 078040, заедно с 8 броя стикери за кръвна проба № [рег. номер] до ЦСМП – [населено място]. Актосъставителят е квалифицирал така извършеното деяние като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. АУАН е връчено на лицето на 16.06.2026 година.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2154915 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 16.06.2026 година, издадена от Д. И. Ч. на длъжност: командир отделение към сектор „Пътна полиция“ Перник, ОДМВР Перник, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на Р. Р. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. ЗППАМ е връчена на лицето на 16.06.2026 година.

Чрез административната преписка са приложени и приети като доказателства: Талон за изследване № 078040, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, от който е видно, че от жалбоподателя са взети следните проби, а именно 4 епруветки за наркотични вещества.

С цел доказване компетентността на органа, издал оспорената заповед от страна на ответника е представена Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 година, издадена от директора на ОДМВР- Перник.

В хода на настоящото съдебно производство с Молба вх.№ 3103 от 21.09.2026 година от страна на жалбоподателя са представени доказателства, а именно Постановление за прекратяване на наказателно производство № 2463/ 2026 година от 30.07.2026 година, с което прокурор при РП Перник на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 215/2026 година по описа на Второ РУ при ОДМВР Перник, пр. пр. № 2463/2026 година по описа на Районна прокуратура Перник, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите си прокурорът е посочил, че в хода на разследването спрямо взетата кръвна проба от Р. Р. М. е била извършена и изготвена съдебно токсикохимична експертиза – Протокол за извършена експертиза № 26/ ТКХ-299 на специалист в областта на химията в ЦЕКИ към Н. МВР, видно от заключението на която в представената за изследване проба кръв, взета на 16.06.2026 година от М., не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците- приложения към чл. 3 от Наредба да реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 година, издадена от директора на ОДМВР Перник за определяне на длъжностите, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП. Сред тези лица в т. 9 са и командирите на отделения. С оглед на изложеното съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в установената от закона писмена форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 1 от АПК. Също така в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Според чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико- токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето да е водач, който управлява МПС и за извършва това след употреба на наркотични вещества, установено по реда на закона и Наредбата.

Според чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Редът по чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, която съгласно §2 от ПЗР на същата е издадена именно на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл е и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, който предвижда, че при химико – токсикологичното лабораторно изследвате за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират представените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. А само при отказ за изпълнение на предписанието за изследване на кръв се приема резултата от теста – чл. 15, ал. 6. Очевидно е, че водещо значение от гледна точка на основанието за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП има резултата от изследването на кръвната проба, а резултата от теста само при хипотезата на чл. 15, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата.

Действително ПАМ по ЗДвП имат законова, легитимна цел, изразяваща се в осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Изземването на СУМПС с АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП постига такава. Налагането на мярката „временно отнемане на СУМПС“ като по – ограничителна като резултат, изисква и спазването на правилата в АПК и определено налагането й изиска и спазването на предпоставките в материалния закон при прилагането й. ЗДвП не предвижда дори санкция при управление с временно отнето СУМПС, нещо повече чл. 343в, ал. 3 от НК, касаеща управление при наложена ЗПАМ за временно отнемане на СУМПС е обявена за противоконституционна. Т.е. целеният ефект не би могъл да бъде постигнат. Той се постига по реда на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП чрез изземването на СУМПС, а издаването на ИАА като ПАМ следва да отговаря на вече коментираните изисквания на Наредбата, като приложима за реда за установяване на употребата на наркотични вещества, т.е. в случая дори не е доказано и установеното преследване на легитимната цел.

С оглед коментирания в постановлението на РП Перник резултат от токсико – химичната експертиза на дадената кръвна проба, не е установено наличието на наркотични вещества към датата на проверката. Следователно наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя не е имало и към момента на постановяване на административния акт. Административният орган е основал своя акт на резултата на установената с тест употреба на наркотични вещества, удостоверена в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и резултата от тест с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, отчел положителен резултат за канабис, което е алтернативната форма по законовия текст и приложимата Наредба.

Щом липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя е била обективно налице при извършената му на 16.06.2026 година проверка, в резултат на експертно изследване на кръвната проба по съответния ред в рамките на образуваното досъдебно производство, то ЗППАМ е издадено без наличие на законово основание съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК.