Решение № 264931 от 21.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 21.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и първи юли през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6078 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 14.12.2018 г. СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 5879/18 г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Х., че ответникът дължи на ищеца сумата от 485,68 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, бул. „*********аб.№ 202200 за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г. със законната лихва от 28.08.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 59082/17 г. на СРС, 156 с-в.С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Х. за признаване за установено, че той дължи на ищеца сумата от 485,68 лв. до пълния предявен размер от 2 529,32 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, бул. „*********аб.№ 202200 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., както и сумата от 594,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода14.09.2014 г.- 10.08.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 59082/17 г. на СРС, 156 с-в.Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като трето лице- помагач на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК за главница за топлинна енергия за сумата над 485,68 лв. до пълния предявен размер от 2 529,32 лв., както и за мораторна лихва в размер на 594,57 лв.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени всички дължими суми за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г., тъй като сумите са обективирани в обща фактура № **********/31.07.2014 г. със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент започва да тече и давността. Твърди, че в р-л VII, чл.32, ал.1 от ОУ е определен срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за посочената сума.Излага оплаквания, че неправилно при определяне на размера на дължимата топлинната енергия не са съобразени изравнителните сметки.Твърди, че сумата за топлинна енергия е начислена служебно поради неосигурен достъп за отчет на топлинните разпределители за отоплителните сезони, и че ответникът не е направил рекламация в срока по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- М.И.Х. оспорва същата.Излага доводи, че задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасява с 3-годишна давност.Задълженията са срочни и са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Излага подробни доводи, че ищецът е допуснал нарушения при отчитане и разпределение на топлинната енергия за част от процесния период и е начислил същата произволно.Твърди, че не са били налице предпоставките за служебно начисляване на стойност на топла вода, тъй като липсват доказателства дали, кога и от кого е констатирана повреда на водомера за топла вода, липсват предписания за отстраняване на повредата, неправилно е определен отопляемия обем на имота , неправилно стойността е изчислена на база двама потребители, тъй като в молбата-декларация ответникът е посочил, че домакинството му се състои от едно лице.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 28.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Х. за сумата от 2 529,32 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г и № **********/31.07.2015 г. и сумата от 594,57 лв.-законна лихва за забава от 14.09.2014 г. до 10.08.2017 г. със законната лихва от 28.08.2017 г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 59082/17 г. на СРС, 156 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание &1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 32 в гр.София, бул. „Ситняково“ № 49А, бл.1, вх.1 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В р-л VII, чл.32 от ОУ от 2008 г. е определен реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в присъствието на нотариус.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.” ЕАД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 529,32 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г и № **********/31.10.2015 г. и сумата от 594,57 лв.-законна лихва за забава от 14.09.2014 г. до 10.08.2017 г. със законната лихва от 28.08.2017 г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Със заявление вх.№ 3067195/28.08.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Х. за процесните суми.На 15.09.2017 г. СРС, 156 с-в, по ч.гр.д.№ 59082/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 02.01.2018 г.Исковата молба е подадена на 26.01.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 05.09.2002 г. етажните собственици в гр.София, бул.

„Ситняково“ № 49 А са взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Н.И.“ ООД.

На 12.09.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, бул. ********и Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Със заявление-декларация от

26.01.2010 г. М.И.Х. е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като е декларирал, че домакинството му се състои от един член.

Представен е констативен протокол № 2820/30.10.2013 г., подписан от ответника и представител на „Н.“ ЕАД за установяване на обстоятелството, че в ап.32 в гр.София, бул. „********всички радиатори са затапени.

Представени са и изравнителни сметки за процесния период, талон за отчет за дялово разпределение за сезон 2013/2014 г. за вод. 95133164 на база и констативен протокол от 14.05.2015 г. /втора дата/ за неосигурен достъп.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е установено, че в процесния имот е имало монтирани три отоплителни тела-радиатори, на които са били монтирани два броя топлинни разпределители и два броя термостатни вентили, както и един водомер за отчитане на БГВ.През процесния период радиаторите са били демонтирани /затапени/.От м.05.2013 г. до м.04.2015 г. не е извършвано дялово разпределение от двата броя ИРРО, сградната инсталация е определяна съгласно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката.За периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. потреблението на топла вода поради липса на технически изправен и сертифициран водомер на топла вода е на база „служебен отчет“ за двама потребители с нормативно определен разход на топла вода в размер на 140 л на брой потребители.За периода м.05.2014 г.-м.04-2015 г. разходът на топлинна енергия за БГВ също е на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп за двама потребители.Липсват данни за начина на определяне на пълния отопляем обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в данъчните фактури се посочва такъв от 159 куб.м.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на ищеца.Общата стойност на начислената топлинна енергия за процесния период е 2 068,41 лв. /332,39 лв.-за сградна инсталация и 1 736,02 лв.-за БГВ/, а след съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 2 529,31 лв.В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

От заключението на ССчЕ на вещото лице М.М. е установено, че няма данни за извършени от ответника плащания за процесния период.Размерът на законната лихва върху главницата от периода от датата на изпадане на ответника в забава до 10.08.2017 г. е 593,83 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК.В частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.